Зеленият бързак

01 May 2017 15:00
Зеленият бързак
Прочетете повече за:
AMG GTMercedes-Benz

Текст: Оли Меридж

Фотография: Роуан Хорнкасъл

 

Оказва се, че сплашването има зелен цвят. И е широко, шумно, с дебели гуми, дълъг преден капак и къс фитил. Да, AMG GT R е суперкола. Тя спазва всички клишета с изключение на онова според което двигателят трябва да е зад шофьора.

Ето я на пистата, създаваща димящ хаос, унищожаваща поредния комплект от най-хубавите гуми на Michelin, чиито изпаряващи се останки пълнят ноздрите ми и нахлуват в купето. Кола с повече мощност отколкото сцепление (разбира се, с изключен тракшън контрол) дава изживяване, задължително за всички. Дами и господа, стигнахме до върха на AMG.

Или пък не. Mercedes дебело подчертава, че това е прецизна пистова машина. Направена е за бързи, а не задимени обиколки. Наскоро доказа това чрез обиколка на Нюрбургринг от 7:10, което я постави пред Viper ACR, Lexus LFA Nurburgring и Ferrari 488 GTB. Дори не споменаваме екзотиките като Pagani Zonda F Clubsport и Gumpert Apollo Speed.

Къде е истината тук? Къде е GT R в йерархията на суперколите? И какъв вид автомобил е всъщност? Постов конкурент на 911 GT3 RS или нещо с по-разнообразни способности? Изпробвах стандартното AMG GT. Малко е трудно за удържане. Агресивно е и те кара да се бориш с него върху неравните пътища. Между бързото, директно управление и живия заден мост, мястото за грешки е малко. Но почакайте. Помните ли SLS? Той беше още по-нервен, но след сериозни корекции се получи SLS Black – доста по-лесен за контролиране, по-приятелски настроен и още по-бърз автомобил. През лятото се возих в GT R заедно с шефа на AMG Тобиас Моерс и още тогава останах с впечатлението, че е по-достъпен и с драстично по-широк толеранс за грешки от стандартната версия.

Явно е, че огромни усилия са били вложени в създаването му. Логично, след като Mercedes се опитва да оправдае скока от 31 750 паунда (71 000 лв.) между GT S и GT R. Ще започнем от предницата, вървейки постепенно назад. Носът е нов, вдъхновен е от класиката 300 SL Gullwing, която спечели гонката Панамерикана през 1952 и е взаимстван от състезателната версия GT3. По-късно ще можете да прочетете повече подробности за предкрилките в долния въздуховод и подовия аеро панел. Отгоре виждаме карбонови предни крила, покриващи подобрените разширения на двата моста. По-широките джанти и специалните гуми Michelin Pilot Sport Cup 2 са отдалечени от корпуса чрез двоен „ядец“, който е част от алуминиевото окачване и са контролирани от нови амортисьори, които могат да променят позицията си чрез пружина.

Технологията на задвижващия вал е „torque tube” (той е по-лек с 40% от алуминиевия еквивалент на GT S), покривът е карбонов, изпускателната система вече е титаниева, олекотена е с 6 кг и е допълнително укрепена чрез карбонови скоби. Така торсионната гъвкавост се подобрява с около 7,5%. Продължаваме със задната част, където ще намерите трансмисията, допринасяща за разпределеното към задницата тегло в съотношение 47:53, както и изцяло променения заден мост. Той е по-широк с 57 мм и използва система за управление на задните колела, задвижвана от две електромеханични устройства (механичната връзка с волана липсва). Целта е да се подобри влизането в завоите при ниска скорост и да се увеличи стабилността при високи скорости. Въпреки всички модификации и дебелото задно крило, GT R е с 15 кг по-лек от GT S.

Прекалено много работа е свършена за да бъде това просто играчка за дрифтене. Затова нека уважим думите на AMG и да предположим, че предназначението е за преследване на бързи обиколки. Намираме се на пистата Портимао в дълбокия португалски юг. Със своята жестока денивелация, приличаща на влакче на ужасите и дългите, извити завои, трасето е фантастично. И какво е това? GT-R, който се държи възпитано и стегнато. Предполагам, че GT S ще е дивашки нестабилно тук и двата моста ще се усещат като предната и задната част на две различни коли. Но при GT R осите са хомогенни и дават усещането, че каквато и команда да отправите към едната, тя всъщност важи и за двете.

Управлението е пъргаво, но задницата не изостава и не създава впечатление, че всеки момент ще изхвърчи под натиска на напрежението. Сигналите, които получавате през задните части, ръцете и стъпалата са все позитивни и подобряват увереността ви. Колата реагира изключително прецизно на всяка команда и по тази причина скосяването на линиите в завоя постепенно се превръща в инстинктивно действие. ОК, не получавате голяма обратна връзка от управлението, но GT R компенсира това чрез страхотното сработване на всички компоненти. Наистина са сплотени, а сцеплението е великолепно.

Комбинацията от меките гуми на Michelin и допълнителната широчина на шасито позволява на AMG да захапе асфалта. Същото правят и опционалните карбоново-керамични спирачки. Недозавиване се получава само ако подходите прекалено бързо към завоя, а на излизането можете да разчитате на новата 9-етапна тракшън контрол система, взаимствана от пистовото AMG GT3. Тя е нещо като SSC на Ferrari, но вместо да е режим за слава, експлоатира системата за насочване чрез въртящия момент, за да даде възможно най-бързото излизане от завоя и докато всички четири гуми се изпотяват, колата остава неутрална. Удоволствието е огромно.

GT R направо побеснява на пистата и често изглежда на ръба да избяга с вас, но има маниерите и таланта да се спаси от всеки потенциален проблем. По-късите предавателни числа не ми направиха впечатление. Оставена да работи самостоятелно, седем степенната кутия взимаше добри решения. Когато сам дърпах перата, низходящите смени бяха по-колебливи, но въпреки това си остават важни, защото чрез тях можеш да чуеш още веднъж рева на оборотите.

Двигателят е епохален. Едва ли има по-хубаво звучащ турбо мотор. Шумът е колосален. Дълбокият V8 рев моментално изскача от двигателя, а акомпаниращият го тласък е не по-малко внушителен. Начинът по който изхвърча напред когато стигнете 2500 оборота е феноменален и абсолютно достатъчен за да раздвижите задницата. Видимостта е маркирана от широкото предно стъкло и дългия капак, ушите се наслаждават на V8 магията, а окачването се бори с най-лошата настилка на Портимао. Така GТ R с лекота радва всички сетива. Може би не е чак на нивото на Porsche 911 GT3 RS, най-вече защото е по-тежко със 150 кг, но пък започвам да подозирам, че репертоарът му е по-широк от ролята на „пистово оръжие“.

Сбогувам се със слънчевото трасе и казвам здрасти на дъждовния планински връх. Тук сме 10 минути, все още е тъмно, а ни се налага да заобиколим заради дърво, блокиращо пътя към Мончик. Фотографът Роуан вече е подгизнал до мозъка на костите. Би трябвало GT R да се чувства дори по-зле от него. Но това не се случва. Подобренията по окачването отново са в основата на прогреса. Беше тих и спокоен на магистралата, а поведението му изтощаваше драстично по-малко от GT S, защото нямаше нужда толкова здраво да се концентрираме, за да я държим в лентата.

Колата попиваше дистанцията с лекота, а когато срещу нея се изправи тесен, неравен път, бях изумен от подобряването в гъвкавостта на шасито и омекотяването на возията. По-твърдата платформа е позволила на AMG да омекоти амортисьорите, съответно клатенето и подскачането са драстично ограничени. Е, не са съвсем премахнати, защото това би било невъзможно поради факта, че практически седите върху задния мост. Но амортисьорите умело попиват неравностите, а по-широкото разстояние между колелата увеличава стабилността. Значи не само се движите по-бързо, а и сте по-стабилни. Всички са със средно разположен двигател, но малко по-предната позиция на мотора чрез която той по-скоро дърпа, вместо да бута, дава различно усещане на GT R. Все още смятам, че класическото средно разположение е по-специално, но ви разбирам ако не сте съгласни, защото GT R е чудесно доказателство за противоположното мнение. А и багажникът е огромен за стандартите на суперавтомобил. Удобно за уикендите извън града.

И така, какво точно е GT R? С няколко думи – едно значително подобрено AMG GT. Не само, че акцентира по-силно върху пистата, но се държи по-добре навсякъде. Има по-широко разнообразие от способности и позволява повече рискове. С изключение на цената, ни виждам никакви недостатъци спрямо GT S. Седалките са фантастични, шофьорската позиция е ниска, сигурна и удобна, качеството на возенето е забележимо по-високо, а стабилността и управляемостта са изключителни. Освен всичко друго, GT R е адски забавен автомобил. По-малко зрял от Audi R8 или Porsche 911 Turbo, и по-малко професионален от McLaren 570S. Един уверен, горд агресор. Сплашващ? Не толкова, колкото цветът на „Зеления Ад“ загатва. 

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ