Да обиколиш Исландия с GT-R

И да го направиш за по-малко от денонощие, използвайки не само първокласни, но и черни пътища

Планета

| 06 Ноември 2016

1/18

Текст: Пол Хоръл
Снимки: Роуан Хорнкасъл

 

Един от моите любими картографски магазини леко помрачава настроението ми преди полета. Картите и пътеводителите на Исландия били на етажа, маркиран „Европа“. Исках да ги намеря в по-екзотичното крило на помещението. Поне да беше друг континент. Е, след като обиколих цялата страна за един дълъг ден, мога да ви кажа, че това е един различен свят... намиращ се на няколко свята разстояние от нашия. 

Първоначалният план беше за обикаляне на Исландия чрез околовръстния „Маршрут 1“. Трябваше да излезем от Рейкявик около изгрев слънце, да използваме най-дългия ден от годината и да се приберем до залеза. На тази почти арктическа географска ширина, това са си 21 часа. Повечето пътеводители съветват да си оставите най-малко една седмица. Но сутринта преди да потеглим, разбрахме, че най-известната музикална група на Исландия, Sigur Ros, ще преминат същия маршрут, но в обратната посока и по време на пътуването ще композират музика в реално време, като всичко това ще бъде излъчено онлайн. Тази идея бе много по-оригинална и ориентирана към културата в сравнение с всичко, което TopGear можеше да организира. Затова подбрахме нов маршрут, който по-добре да пасва на нашите вкусове и колата, която използваме. Оставаме близо до околовръстното и първоначалното разпределение на часовете в графика, но си позволяваме заобикаляния към всичко, изкушаващо вулканичния автомобил с двойно предаване и мощност от 570 коня.
Въпреки категоризацията на картографския магазин, Исландия е само на половина в Европа. Западната част е изцяло в Северна Америка. Активна вулканична верига разчертава страната на две. Това е част от средно атлантическия разлом, който действа като граница между двата континента. Тектоничните плочи все повече се разделят, затова имайте в предвид, че ако повторите нашия подвиг догодина, пътуването ви ще е по-дълго. С около 4 см.
Рейкявик е град, който все едно е направен от дете с конструктор. Притежава всички дадености на глобална столица – парламент, поразителна модерна катедрала, чудесна опера, пристанище, летище... но огромният мащаб отсъства. Все пак е изключително приятен, а много от ресторантите предлагат разкошна рибена вечеря. Подсилваме се чрез нея и използваме следващите няколко часа за да поспим.
Сигналът за старт е изгревът на слънцето... в 2:55 сутринта. Финалната ни цел е залезът, който е три минути след полунощ. Тук няма разсъмване, здрач или нощ. Никога няма пълно стъмняване. Нашият ден започва и завършва под дебелите, ниско висящи облаци, а не огнено червеното небе и златното излъчване на което се надявах. И с липсата на тъмнина, преминаването в пълна дневна светлина е дезориентиращо мудно. През първите няколко часа се движим по равен, крайбрежен път. Караме покрай малки заливчета и огромни скали и минаваме през дълъг тунел, силно миришещ на риба. Скоростта на времето се е забавила до безцелно пълзене. Все едно в момента е 4 следобед през зимата, а не 3 сутринта в разгара на лятото... или 4, или 5, или 6... промените в светлината са микроскопични.
Но комбинацията от антисоциален час на денонощието и разредеността на населението означава, че пътят е наш и само наш. В подобни условия най-добре се вижда колко възпитано е поведението на този фейслифтнат GT-R. Предишният ти размазваше главата. Шумът от пътното триене рикушираше в черепа ти, а возията беше шокираща – и буквално и преносно. Този GT-R е чувствително по-кротък. С настройването на амортисьорите на комфортен режим, неравностите на настилката се усещат по-малко. V6-цата работи на сравнително високи обороти, защото няма седма предавка, но въобще не е страшно да чуваш повече от потенциала на един от най-целенасочените двигатели на планетата, макар и да работи далеч от пълния си капацитет. На места са се образували коловози от камионите, но резултатът е нищо повече от леко побутване на волана. Навигационната система е само за Европа и не покрива Исландия. Но е адски трудно да направиш грешен завой, когато наоколо има толкова малко пътища. Настаняваме се в дълбоките кожени седалки, вкарваме телефона в системата Bose и в приложението за музика намираме плейлист с исландски инди рок. И така колата се превръща в подходящо возило за дългите и сравнително гладки асфалтови секции. Годзила е максирана като GT, кой би предполагал?
Докато свиваме към северния бряг, пейзажът оставя настрана спокойствието. Под ширещото се небе бродят безкрайни планински вериги, пресечени от реки, преминаващи в масивни, боботещи водопади. Пътищата ги обикалят спираловидно, а завоите най-после създават работа на нашия GT-R. Той веднага се впуска в предизвикателството и дори в дъжда дава усещане за гарантирана безопасност, демонстрирайки ударна сила, но и снизходители изисквания към водача. Разговаря разпалено с шофьора, но не влиза в противоречия. На излизането от завоите, усложняването в работата на буталата, предавките и задвижването с насочване чрез въртящия момент, нямат никакво значение. Турбо компресорите сякаш замахват директно към колелата и те катапултират към следващото интересно трасе в околността.
Минаваме покрай дълбокото, синьо езеро Миватн. Заобиколено е от цяла гора черни, ръбести, скалисти кули, извисяващи се като езически танцьори, които изведнъж са изпаднали във вечна вкамененост. Туристически автобуси излизат от нищото, оставяйки пътниците в няколко извора с гореща, минерална вода. Малки индустриални инсталации стоят на върха на цепнатините от които излиза пара, събирайки геотермална енергия. Цялото електричество на Исландия е генерирано от възобновяеми източници чрез супернагряване на водата и използването на хидро мощности.
Тази геологическа активност показва, че пресичаме вулканичен разлом и изведнъж цветовата гама на пейзажа става червена. Навсякъде се виждат голи скали и пясъци, покрити в охра, гранат, алено червено и карамелено. Очаквах в някакъв момент да срещна марсианския всъдеход. След червената планета идва Уран – студена пустиня, оголена от всички растения, сива и неотстъпчива, а на места напълно без нещо отличително, което да изпъква от пустощта. Районът изглежда като територия за постигане на скоростни рекорди.

Най-после се връщаме на планетата Земя. Завиваме от обикалящата магистрала и тръгваме към един полуостров, пълен с пусти планини, прекалено изолирани, но не достатъчно високи за да има катерачи. По по тях има път, безспорно най-интригуващият и изкушителен в Ислания. Един гърчещ се, измъчен проход с дузина обратни завои, които нито са асфалтирани, нито са обградени с мантинели. Но докато стигнем до началото на прохода, над нас не се вижда нищо. Цялата планинска верига е погълната от мъгла. Може би положението е по-добро от другата страна, прекалено късно е да се връщаме назад.
Тръгвам напред, пълен с тревога, боря се с дезориентацията на нулевата, мъглива видимост и почти не мога да преценя кога вървя нагоре и кога надолу. Все пак продължаваме да се катерим, на интуиция взимаме обратните завои един след друг докато най-после пред нас се разкрива едва доловима светлина, която ни окъпва от небето. Изведнъж пробиваме облака и се озоваваме над него, чистилищното лишение дава път на небесното изобилие. Пътят се извива като змия между снежните възглавници и брулените от вятъра върхове, а след седловината лежи още едно стълбище от завои към най-ниската на долината, която се намира на един свят разстояние под нас.

Въпреки острия шум на удрянето на чакъл по джантите, действията на нашия GT-R са омекотени от чакълестата настилка. Сякаш частиците действат като смазка и добавят страничен танц към правите линии, забавяйки влизането във виражите. Продължавам да се изумявам колко лесно се залепя в завоя и гръмотевично излиза. Вероятно искате да ви разкажа какво става като изключа контрола на плъзгането, като използвам режим R за по-голям въртящ момент към задния мост и въобще какво става, когато се правя на герой. Ще отговоря като ви напомня за дълбочината на пропастите отвъд ръба на черния път. Това е едно от най-великите шофьорски приключения в живота ми и искам да се насладя и на двете (и на приключението и на живота си), съответно не искам да ги съкращавам, благодаря.
Ейгилстадър би се нарекъл най-източният метрополис на Исландия ако не беше населението от 2000 души, което го прави малко по-голям от селце в графство Съри. Но градът е нещо като център на пътуващите и след като се връщаме на околовръстната магистрала, спираме за гориво – още гориво – и сандвичи. В следващите минути пътят става малко скучен, затова тръгваме към първото предложено минаване на пряко. Още едно макадамово трасе ни посреща, като това пресича равнина преди да скочи надолу към поредната поредица от серпентини, прекалено стръмни за семейство с каравана, които се опитват да пълзят нагоре. През долината, базалтовата основа разкрива драматичното наслагване на слоеве от остатъците след множеството вулканични изригвания през годините. Тази страна дава усещането, че е изначално древна, но като повечето стари неща (R35 GT-R например), продължава да се променя чрез ефекта на еволюцията.

На картата, южният бряг изглежда като финалната права, но вярвайте ми, дистанцията отново е адски дълга. Отново сме заобиколени от безлюдни, безкрайни полета, последвани от ярко лилави лупини, след които се простира синият океан. Слънцето пристига и създава наситено пламтящ контраст на притъпени тонове, които ни заливат в по-голямата част от деня. От разстояние изглежда, че ниски купести облаци се образуват над далечния хоризонт. Но всъщност, това е първият ни визуален досег с Ватнайокул – глетчер с размерите на няколко британски области. Къдрави и ясно очертани парчета дълбок тюркоазен лед плават мързеливо в образуваната от разтопените късчета лагуна. Всяко парче има история за разказване. Ледената шапка е толкова голяма, че под себе си крие активен вулкан.
А сега земята става плоска и чакълеста. Окловръстното я пресича директно и е право като слънчев лъч, което никак не помага в битката ми с умората. Монотонността е нарушавана на всеки няколко километра от езерца, създадени от разтопения лед, а тъй като трафикът е нулев, стоманените мостове са с широчината на една кола. Всеки път трябва да намаля за да изпълзя по моста, свалям на втора предавака и давам пълна газ. V6-цата пълни дробовете, обротомера се преобръща, светлините за смяна на предавктие светят в оранжево и червено, поредната горна предавка се включва, идва и следващата и следващата и това продължава да се повтаря. Много по-добре от кофеин.

Застига ни дъжд, а с него идва силното усещане за прииждаща нощ. Но тя така и не настъпва. Лекото замръкване отказва да се предаде пред тъмнината. На запад от Вик, зловещи плажове от черен пясък са претрупани с морски птици, свиващи гнездо. На Скогафос изскача още един извисяващ се водопад на който трябва да спрем за снимка. Все повече се забелязват наченките на живот. Идва ред на кратък, четирилентов път. И най-после – Рейкявик.

Небето казва, че е 20 часа, а часовникът показва малко преди полунощ. Успяхме. Връщаме се тъкмо навреме за финалната снимка пред лъскавата нова опера, където преди 21 часа и 1445 км направихме нашия старт. Денят премина при изненадващо скромните 8,7 л/100 км, вероятно защото не искахме да прекаляваме с високо скоростните изпълнения. И по-добре, защото сега няколко коли спират покрай нас и хората започват да снимат този GT-R с телефоните си. Очаквали са ни. Пътуването ни се превърна в популярен исландски мем в социалните мрежи и по време на обиколката ни, из Интернет постоянно се появяваха наши снимки.

Един единствен ден, една страна, два континента и въздействащата представа за посещение на различни планети. Пара и лед, планини и долини, безкрайни криволичещи водни басейни и промени в климатичните условия. Това може и да е първата визита на GT-R в Исландия, но при всички тези обстоятелства, по всички асфалтови пътища и макадамови трасета, в нито един момент не почувствахме, че колата не е на мястото си. 


Текстът е оригинално публикуван в брой 155 на списание TopGear България 


Новият брой!

Прочетете още

  • 09 Десет неща, които научихме този месец
  • 46 Ford GT
  • 57 McLaren 720S
  • 68 Моторспортът през 2027
  • 78 AMG GT R срещу 911 GT3 RS срещу BMW M4 GTS
  • 88 Летящата кола
  • 94 Porsche на пистата "Истанбул Парк"
  • 100 Наследството на Aston Martin
  • 108 Фамозното "Премиум Рали"
  • 114 Луда надпревара
  • Стартер
  • 24 Автомобилният живот на Мат Леблан
  • Тестове
  • 28 Alfa Romeo Giulia QV срещу BMW M4 Competition
  • 33 Volkswagen Golf R
  • 34 Opel Insignia
  • 37 BMW X6 xDrive50i
  • 38 Porsche Road Tour 2017
  • 42 Porsche 911 GT3
  • Гараж
  • 119 Citroen C3
  • 120 McLaren 570GT и Aston Martin DB11
  • 122 BMW 530d xDrive Luxury

Препоръчваме ви!