Седмица на скоростта 2016: Финалистите

Разберете кои са финалистите в ежегодната класация на списание TopGear!

Gear

| 29 Декември 2016

1/8

Текст: Том Форд

Фотография: Джон Уайчерли


Постигането на консенсус е трудно когато група мъже със съзнанието на деца, работещи в TopGear, са се докопали до някои от най-бързите коли на планетата.

Без да звучим като онези интернет ревюта, в които водещият хвали еднакво силно всички кандидати, истината е, че изобилието от брилянтност на пистата Red Bull Ринг не разкри никакви явни разочарования. Да, Fiat 124 не си беше на мястото докато правеше обиколки на пистата, а M4 GTS сякаш бе леко болно от автомобилен грип. Но за всеки модел в теста имаше застъпници със солидна теза в подкрепа на избраника.

Но суровото съкращаване на списъка от 18 до 16 коли не ни позволяваше да кажем, че сме си свършили съвестно работата, така че предпочетохме да се подложим на нечовешкото напрежение, съпровождащо отговорността при допълнителното орязване на този списък. Все едно избираш кой пръст трябва да загубиш. Бяха взети изключително трудни решения. Без да ги изреждаме подред, автомобилите, които най-много ни впечатлиха в последните няколко дни бяха Ferrari 488, McLaren 675LT Spider, VW Golf Clubsport S, Alfa Romeo Giulia QV и Porsche 911R. Сериозни машини.

За финалния сблъсък ги извеждаме на обикновения път, където има неравности, канавки, трафик и полицаи със сериозно изражение на лицето. Искаме да получим по-пълна представа за способностите на избраниците в истинския свят. Заедно, по едни и същи пътища, в един и същи ден. Все пак търсим най-добрата спортна кола, а не най-добрата пистарка. Затова, изцяло пистовият Vulcan отсъства. И докато състезателните трасета ни позволяват да намерим лимита на тези коли в почти пълна безопасност, няма гаранция, че отличното поведение върху гладката настилка ще се запази при наличието на бабуни, дупки и липсата на зони за сигурност. Реалността може да те ухапе във всеки един момент. А австрийските пътища имат остри зъби.

Не ни отне много време да решим къде да отидем. Планинското изкачване Рехберг е на час от Red Bull Ринг. Трасето е домакин на кръг от Европейския шампионат по планинско на FIA и е едно от най-обичаните състезания в австрийския мотоспорт календар. Не е трудно да се види защо това е така. Разположено между китните селца Тулвиц и Рехбергдорф, трасето Рехберг е една петкилометрова перфектност върху която всяка година се събират стотици коли от всякакъв вид – от чудовищни болиди, през класически автомобили, до прототипи, специално направени за битка срещу хронометъра. Няколко безкрайни завоя, голямо изкачване и спускания, водещи до гримаса по лицето на всеки участник, създават уникалната атмосфера в която се потапят зрителите, стоящи в природния амфитеатър, образуван в красивата, малка долина. Това е перфектното място за тест на нашите елитни избраници.

Събираме доста впечатления още от пътя към трасето. Конвоят е доста необичаен – колите на Ferrari и McLaren са ниски и агресивни, докато Porsche, Golf и Giulia по-малко акцентират върху външния си вид, но не са по-малко красиви. Alfa вече не изглежда дебела, а леко пълничка ако е в бяло. VW Golf е изчистен и спретнат както винаги, а колкото и 911R да се перчи със зелените ленти, на външен вид си е 911 с висока спецификация, което означава, че няма как да не ни харесва. Без досадни пера на волана или прекалено големи асистенции на управлението. Да, излизането от суперколите не е лесно и движението в населените места не е простичко занимание, но дните в които човек не можеше да се придвижва в града с подобни спортни коли са далеч назад в миналото.

И така, започваме теста с най-достъпния участник в групата.Golf Clubsport S е една от любимите ми коли за годината. Тя е маниашки игрива, развълнувана, енергична и малко луда. Повечето от тези черти не са типични за Golf. Автомобилът е по-скоро забавен, отколкото крайно налудничев. Затова този Golf може да бъде подхвърлян по пистите с презавиване чрез пускането на педала на газта и използването на инерцията. А при чисто каране ти дава бързата увереност с която адски силно да дразниш хората с много по-скъпи спортни коли. По обикновения път е трудно да се открият слабости. Пренастроеният преден диференциал XDS залепя предницата в обратните завои и отказва да я пусне. Недозавиване с предните двигателни колела? Несъществуващо е. В списъкът със силните страни ще включа приличното звучене, здраво работещият двигател и чудесната ръчна кутия. Стандартният Clubsport ме изкушава заради разположението на задните седалки, които са в типично практичния стил на Golf, но моделът, който тестваме задоволява 99% от изискванията, които бихме имали към бърза кола, която трябва да е добра във всичко. За съжаление, тук не търсим подобна комплексност, така че колкото и този Golf да е брилянтен, той не е най-добрата кола в тази компания.

Безспорно Ferrari дава усещането на най-добрата кола... докато не бъде пробван страхотният McLaren, който се превръща в най-силното возило. Тогава се опитвате да настигнете Оли Меридж с Ferrari-то и се изумявате. Управлението може и да е снизходително към водача, но когато поставите тези коли в реалния свят, LT и 488 разкриват истинската си дяволска бързина чрез дърветата, стрелващи се покрай вас в периферното ви зрение. Най-хубавото е, че също като Golf, вдъхват голяма увереност. Важното е да изберете правилните настройки и тогава няма да сте с усещането, че ще бъдете изядени живи. И двете са с железобетонна предница на която може да се има доверие, и двете захапват асфалта сякаш имат нокти в гумите. Но за разлика от Golf, тези две бегачки стигат до меко казано антисоциални скорости за времето, което ви е нужно да мигнете веднъж. И двете дават нужното турбо ускорение при средни обороти за което атмосферните мотори могат само да мечтаят. Също така, и двете разполагат с достатъчен финес в работата на окачването за да държат стабилността на ниво, дори на неравни настилки. Имат величествени възможности, а и звучат добре. Е, не толкова, колкото ако бяха атмосферни, но все пак шумът е буен и интересен.

Но... и това е голямо „но“... и McLaren и Ferrari могат да бъдат изключително изнервящи. Трябва да си комплексиран хулиган за да ги пуснеш на свобода и да извадиш най-мощното от тях докато караш по обикновения път. Ще настигаш околните много по-бързо отколкото те могат да го осъзнаят и ще ги доближаваш  със скорост, която не оставя никакво място за грешка. Трябва да намерите точния път, точния ден и точния момент за да усетите как достигате до титаничния лимит. Разбира се, на разположение са тайни пътища, както и дни в които пистите приемат посетители. Но ако някой ви каже, че често кара на лимита McLaren 675LT или Ferrari 488, то или този човек лъже или заслужава да бъде засечен от катаджийте. Това вече не са суперколи, а младши хиперколи. А с такава мощност идва и огромна отговорност.

Възможността за заиграване с Giulia е налична много по-често, а удоволствието не идва само от скоростта. Колата изглежда страхотно, а общо приложимата й естетика означава, че външността й няма да остарее кой знае колко с времето. В дълбочина е скрито едно настроение, което издига QV над царуващата хегемония на бързите седани. Двигателят е великолепен, трансмисията точна и бърза, а начинът по който маршрува по обратните завои ще ви накара да се засмеете все едно сте чули най-хубавия виц. Създава се едно дълбоко усещане, че сте в една изключително готина кола. Може да не постига времената за обиколка на BMW M5 или M3, но, честно казано, не ми пука. Управлението е толкова бързо и леко като хелии, че може да сбъркате на влизането в завоя докато свикенете (което се случва в някакъв момент). Спирачките не са най-добрите и на спусканията с виражи с обратен наклон, колата се усеща като тежка. Но на излизането от острите завои, задницата е на косъм от презавиването докато V6-цата се вихри. На пазара няма друга подобна комбинация.

Дори Giulia, обаче,не изпълнява абсолютно всички критерии. Въпреки, че всяка кола във финалните пет е великолепно място в което можеш да прекараш страшно много време, в нашия тест имаше една кола, която накара всеки пилот да вдигне вежди от изумление, че е видял наистина нещо перфектно. Утре ще разберете кой е големият победител...

Новият брой!

Прочетете още

  • Съдържание
  • 49 TG TV Преглед - завръща се в родния ефир от 8 април
  • 60 Porsche 911 GTS - идеалната среда между Turbo и Carrera S
  • 66 Непреклонните - изцяло женският състав, който ще се бори в 24 часа на Дубай
  • 72 Tesla Model X - дали тази кола променя света?
  • 78 Faraday FF91 - чертае нови модни тенденции или е високотехнологична случайност?
  • 84 Lotus Exige Sport 350 - по стъпките на Бонд и Esprit в италианските Доломити
  • 94 Alfa Romeo Giulia Veloce - завръщане към корените
  • 104 Градски бижута - Hyundai i10, Citroen C3, Suzuki Ignis и VW Up
  • 112 Nissan Navara Double Ca
  • Тестове
  • 08 Lamborghini Aventador S - как едно "S" преобрази Aventador
  • 13 Peugeot 301 - Обновен отвътре и по-красив отвън
  • 14 BMW 530d xDrive - Готови ли сме за бъдещата технология днес?
  • 15 BMW 540i xDrive - Бизнес лимузина със страстно емоционален двигател
  • 16 VW Golf 1.5 TSI Evo - брилянтен нов двигател, по-самоосъзнат и интелигентен автомобил
  • 17 VW Golf GTI - във Volkswagen впечатляващо добре разбират кои са силните страни на GTI
  • 17 VW Golf GTD - категория "ако имаш тази кола, друга не ти трябва"
  • 18 Mazda MX-5 RF - твърд покрив за още по-добро управление
  • 19 Renault Grand Scenic vs Volkswagen Touran - бърз сравнителен тест на 7-местни MPV–та
  • 20 BMW 435d Gran Coupe - покоряваме Европа по пътя към Женева с достъпното Gran Turismo
  • Стартер
  • 28 В съзнанието на Роби Гордън - отиваме в Мексико, за да разберем магическата формула за успешната състезателна серия
  • 32 Citroen C-Aircross - слава на Бога, че Citroen все още прави щури коли
  • 33 Топ 9 хомологационни оръжия
  • 34 Женевска конвенция - шоуто на автомобилния елит
  • 40 Honda NSX - от шедьовъра на Сена до хиперхибрид
  • Гараж
  • 118 BMW X5 3.0d (E70)
  • 120 VW Caravelle
  • 120 Porsche 911 C4S
  • 121 Opel Astra
  • 121 Mercedes-Benz E220d
  • 122 Ford Mustang

Препоръчваме ви!