Да обиколиш Южна Франция с три баровски коли

Някой за коктейл на Лазурния бряг? Continental GT, S63 и DB11 кръстосват Франция в търсене на перфектния аператив

Планета

| 26 Март 2017

1/14

Текст: Оли Меридж

Фотография: Марк Рикиони



Стъклото може би е прекалено дебело. Или френските кабинки за плащане на тол такси са достатъчно интелигентни за да засекат трима баровци с шикозни ризи и обувки и да им свалят самочувствието с няколко нива надолу. Четците на карти не работят и ние сме принудени да дадем назад. Не за първи път. Унижение. Стрес. И ядосани ръкомахания на два пъти. Чак в Дижон схващам, че само при показването на безполезната пластмасова карта, кабинката решава, че вече изглеждам достатъчно нелепо и с огромно нежелание вдига бариерата нагоре. 

Планът не беше такъв. Това трябваше да е лежерно пътуване из Франция, триумфално завоевание на региона Шампан, последвано от спирка в Сен Тропе за релаксиращ вечерен коктейл в едно чудесно крайморско бистро. Повечето хора си мечтаят точно за подобно пътуване, нали? Няма нищо по-пододящо за правене с този клас автомобили – едно изпробване на най-добрите в Grand Tourer класа по време на една голяма обиколка звучи като перфектното предизвикателство. Но Франция е доста голяма, нали? А и има закони заради които ако се опитаме да изпреварим влака TGV, единствено ще се стигне до сблъсък между уплашени журналисти на TopGear и крещящи, въоражени жандармери. Вместо това се оказва, че модерният Grand Touring всъщност е Grand Tiring (крандиозно изтощителен).

Пътешествието започна сравнително весело. Да, всички трябваше да станем в 3 сутринта и да тръгнем от различни точки от Фолкстоун, но докато се спускаме по рампата към Евротунела, закръгленото слънце пробива облаците и изстрелва ярко оранжев лъч към нашия конвой. Все едно биваме благословени.

Aston Martin DB11 струва 167 015 паунда (385 000 лв.), а неговото туин-турбо V12 е с мощност от 600 к.с. Вътре ще намерите две зашеметяващи седалки, няколко изваяни ниши в които се слагат деца и тапицерия от красива кожа. Може да познаете някои белези на DB9: бутоните за смени на предавките, ниската седяща позиция, тясната централна конзола, евтините електрически устройства за движение на седалките, но като цяло остая очарователно впечатление.

Мекото слънце на зората е перфектно за Mercedes-AMG S63. Матовата боя разлива и притъпява светлината, подчертавайки луксозната й повърхност. Тук също говорим за туин-турбо машина, чиято мощност е 585 к.с. Четирите седалки са прекрасни, а видимостта през стъклата не е ограничена от стълбове или колони. Цената във Великобритания е по-ниска със 17 000 паунда (39 000 лв.) от този Aston, но е с много по-високо ниво на оборудването. Честно казано, шефовете на Aston Martin трябва да си поговорят с шефовете на Mercedes относно това партньорство.

Цена от 149 800 паунда за 13-годишно Bentley? Да, Continental GT съществува от 2003 година. Добре остарява, нали? Но неговият V8S мотор е само с 528 к.с., а и е левиатан с тегло от 2295 кг. И все пак, в него се усеща една увереност, която малко куца при DB11… може би причината е в предните вентилационни отвори или клирънса на колесните арки.

Седя в този Aston от 3:42 сутринта. Шест часа по-късно, все още съм напълно объркан от контролерите на климатроника и имам нарастващо желание да взема железен прът и да смачкам жалкия тъчпад. Хей, Aston: роторният бутон е достатъчен, не ви трябва и тъчпад, който само да затрупва така или иначе претъпканата централна конзола. И защо ключът е толкова масивен? И защо не пасва на отвора за който изглежда е произведен? Поне електрическият плъзгащ се капак на конзолата е изискано направен, както и скриващите се дръжки на вратите.

Като цяло, тази кола е чудесна за обикаляне на северна Франция, която сама по себе си изглежда адски привлекателна с тази мека мъгла, обргръщаща долините. DB11 вози отлично, макар че не е безгрешен. При по-високи обороти се чува едно константно мрънкане на двигателя, както и шум от вятъра, а се усеща и чувствителност към абразивните настилки. Тук е обърнато по-малко внимание на обеззвучаването и изолацията, но на дълъг път, често най-големите подробности са решаващи. Ще преживея шумът от вятъра, пътя и двигателя, защото подлакътниците са сред най-добрите, които съм виждал, а седалките не само са великолепно тапицирани, но и са с перфектната форма за да ви е удобно. Тук вече няма слабости.

В рамките на три часа всеки двигател държи постоянна скорост от 130 км/ч (едва 1700 оборота при Bentley, които са със 100 повече спрямо S63 и още 100 в сравнение с DB11). Озоваваме се около лозя и малки, старинни и дискретни замъци. Всичко е някак спокойно, няма никаква забързаност, защото тези коли не са за спортно мятане. Това са автомобили на инерцията – бързо набират високо темпо и го поддържат грациозно. Е, все пак ме заболява, когато едно дрипаво 206 ме изпреварва и за два завоя изчезва от поглед докато шасито му се накланя до земята. Вече е почти време за обяд. Няма по-бързи хора във Франция от изгладнелите за обяд французи, каращи застаряващо Peugeot.

Ние нямаме такава конкретна цел за изпълнение. Ние се размотаваме, разменяме си колите и след битка с още една бутка за тол такси се връщаме на магистралата. Вече съм зад волана на Bentley и се опитвам да захапя с голяма хапка средата на Франция. Ето ви нещо интересно: ако паркирате на изкачване, вратите са толкова тежки, че не можете да ги отворите. Но високото тегло добавя стабилност, инерция и здравина. Направих добър избор – това със сигурност е най-добрата кола за поглъщане на Франция. В далечината можете да дочуете звученето на двигателя и едва доловимото свистене на вятъра, идващо от С-колоните. Не се усеща нито едно нежелано движение на шасито. Минава време, все повече дистанция е премината, глобусът се върти под търкалящите се колела, а индикаторът на горивото постепенно пада надолу. Но в купето цари пълно спокойствие. Тотално блаженство.

Човек може да се наслаждава на традиционните неща (кожа, дърво, хром, финото изпълнение, което драстично превъзхожда това на Aston) или да се чуди на опитите на Bentley да интегрира модерните технологии в моделите си. Няма да откриете USB порт, телефонът ви се зарежда в жапката, което е супер безопасно, но той ми трябва, защото навигацията на колата забива, а графиките на дисплея са безнадеждни. Мисля, че VW Golf имаше такава система преди около десетилетие.

Малко по-късно сме в Лион и оцелваме час пик. Да, час пик в следобедните часове. Коктейлите ни са под въпрос. По-добре да пуснем в употреба S63 AMG. Той е по-агресивен и концентриран от британците, вдига шум само защото може, но и се опитва да решава вместо вас от какво се нуждаете. Това е проблем. В началото не го забелязах, защото бях зает да се изумявам колко е тихо в купето. Вратите са без стълбове и колони. Как е възможно уплътняването да е толкова перфектно? Шофьорът седи властно, а срещу него е чисто и открито арматурно табло. След залеза на слънцето, под уличното осветление започва леко да прилича на движеща се дискотека, затова съм задължен да надуя аудио системата на Burmester. Жестоко. Разглеждам менюто и си играя с баланса на звука. Час по-късно осъзнавам, че не се чувствам особено удобно. Продължавам да експериментирам с менюто и си пускам чудесен масаж. И идва моментът в който трябва да сменя лентите. Влизам в спор с колата за това кой е най-добрият начин да направя това.

Този Mercedes разполага с всичко от радарен круиз контрол до асистенция за оставане в лентата. Ако системите са включени, S63 не е много успокояващо за шофиране. То винаги гледа над рамото ти и търси начин да помага и да посочва всяка твоя грешка. За щастие повечето от асистенциите могат да бъдат изключени, но има толкова много разсейващи елементи, че технологиите стават направо потискащи. Прекарвам прекалено много време зяпайки към екраните, вместо да се наслаждавам на гледките. Не е много в GT стил.

Все още не се чувствам удобно. Огромните седалки може да изменят позицията си във всяка възможна посока, но си остават прекалено големи и с прекомерно дебела подплънка. Докато настроението ми става все по-лошо, осъзнавайки, че ще вечеряме в бензиностанция, откривам, че мога да избирам колко да се отваря капака на багажника.

Значи, S63 не се справя толкова добре с големите дистанции, колкото Bentley. По-спортно е, с по-нервно управление и в нито един момент не те оставя на спокойствие. Но когато най-после слизаме от магистралата и тръгваме по известните, мъчителни завои към Ла Гарде-Френе (казвам на всеки, че това се превежда като „внимавайте със спирачките“, макар че нямам никакво доказателство), вече се чувствам по-добре. Интересната система Curve Control помага на колата в завоите и ви позволява да ги преодолявате без никакви усилия. Спирачките също отговарят отлично на всяка команда, докато при Aston Martin не захапват толкова добре. А теглото на Bentley автоматично означава, че то не е толкова силно при спиране.

Адската топлина, излизаща от Bentley-то показва колко усилия хвърля за да се справя с това тегло. Предницата тромаво се поклаща към завоите, но поне при излизане от тях, двойното предаване и въртящият момент от 680 Нм даряват колата с внушителна скорост и енергия.

Но откъм шофьорско удоволствие, Aston Martin твърдо печели. В управлението се усеща един специфичен отпускащ атлетизъм, комбиниран с подвижност и гъвкавост. Истинска, неподправена красота. Възпитаният V12 вие злобно и е бързо реагиращ и прецезен. Донякъде. Дори със стегнати амортисьори, колата все още е някак мека, затова при прекомерно натискане, корпуса лесно излиза от контрол. На спирачките им трябва по-малък разлив в края на хода, шумът е осезаем при груби настилки, а шофьорското място е изнесено толкова назад, че трябва да сте доста внимателни за това къде е носа и колко близо са околните препятствия.

Влизаме в Сен Тропе изключително късно. Октомври е. Градът изглежда напълно изоставен. Почти няма яхти на пристанището. Лилава светлина се измъква от ресторант L’Escale и ние тръгваме към него. Отворено е и се опитвам грациозно да изляза от колата. Мениджърът на заведението вижда баровските ни ризи, ние виждаме менюто с цените и бързо решаваме, че отиваме директно към леглата. В нискюбюджетен хотел.

Днес сме преминали около 1400 км. От Фолкстоун до тук зареждахме три пъти. S-Class купето изгълта 178.38 литра (10,8 л/100 км), DB11 – 185.12 (11,2 л/100 км), а Continental – 187.49 литра (11,4 л/100 км). Това е при ръчно смятане, докато бордовите компютри дават съвсем различни, лъжливи резултати. Най-голяма разлика спрямо реалността има при Bentley – на дисплея е изписан разход 9,7 л/100 км.

На следващия ден се връщаме в този емблематичен град. Всички първо забелязват Aston-а, но ни е по-лесно да се движим из малките улички с нашето Bentley. То дава по-добра пространствена представа, докато другата британска кола създава проблеми по кръстовищата заради А-рамената и страничните огледала. Уличките на Сен Тропе са забавно тесни с комично високи каменни бордюри. Най-подготвеният човек е онзи с Renault Twizy, който компенсира нулевите вредни емисии с цигара в уста. По-скоро именно той трябва да кара Bentley. Ще му пасва повече.

 

Колата на Mercedes също е прекрасна за каране в подобни условия, но има нещо в това да управляваш Bentley или Aston Martin по Лазурния бряг, което просто е... по-приятно. Да си зад волана на тези коли си е събитие. След като успяхме да заобиколим всички бордюри и мантинели, излизаме на пристанището. Това е буквалният финал на пътуването ни, защото пред нас е единствено Средиземно море. Ако трябва да засиля колите към синята бездна, бих започнал с Mercedes. Колата е голяма и е пропита със страхотни технологии, но й липсва есенцията на това, което превръща един автомобил в силен Grand Tourer.

 

Британската двойка изпълнява по-добре това изискване. Двете коли не вярват, че технологиите са основния фактор в постигането на комфорт и добро поведение на пътя. Те са по-натурални в своето поведение и движение. Коя е по-добра? Ще го кажа по следния начин – Bentley е истински Grand Tourer, докато Aston Martin е Sports Tourer. Разликата е малка, но решаваща. Автомобилът на Bentley ме впечатли с това, че въпреки възрастта си е все още релевантен и изключително умело изпълнява задачите за които е създаден. Новата генерация ще дебютира скоро, така че в Aston трябва да внимават. Но до тогава DB11 ще държи първото място, макар и със скромно предимство и условието, че трябва да се свърши още работа по изглаждането на детайлите. Базата, обаче, е страхотна – возенето е меко, големите разстояния не са проблем, управлението е послушно, но не е скучно, така че те дарява и със задължителното удоволствие. Това е перфектната кола за подобна обиколка. И едно предупреждение – не правете такава обиколка. Пътуванията в стил Grand Touring са страохтни, но не трябва да отнемат толкова часове от денонощието. 

Коментари добави коментар »

#1

Орлин

07.04.2017 | 15:26

Безобразно много правописни грешки. Вие изобщо редактор имате ли?

 

Новият брой!

Прочетете още

  • 09 Десет неща, които научихме този месец
  • 46 Ford GT
  • 57 McLaren 720S
  • 68 Моторспортът през 2027
  • 78 AMG GT R срещу 911 GT3 RS срещу BMW M4 GTS
  • 88 Летящата кола
  • 94 Porsche на пистата "Истанбул Парк"
  • 100 Наследството на Aston Martin
  • 108 Фамозното "Премиум Рали"
  • 114 Луда надпревара
  • Стартер
  • 24 Автомобилният живот на Мат Леблан
  • Тестове
  • 28 Alfa Romeo Giulia QV срещу BMW M4 Competition
  • 33 Volkswagen Golf R
  • 34 Opel Insignia
  • 37 BMW X6 xDrive50i
  • 38 Porsche Road Tour 2017
  • 42 Porsche 911 GT3
  • Гараж
  • 119 Citroen C3
  • 120 McLaren 570GT и Aston Martin DB11
  • 122 BMW 530d xDrive Luxury

Препоръчваме ви!