Интервю: Алекс Занарди

“Чувствам се като голям късметлия. Животът ми е една безкрайна привилегия“

Планета

| 26 Март 2017

1/8

Текст: Оли Меридж

 

Определението, което най-често се свързва с Алесандро Занарди, е „вдъхновяващ“ – първият член на Клуба на героите на TG за 2016. Бившият пилот от F1 и двукратен шампион в CART остана с ампутирани крака след свирепа катастрофа през 2001 година. Но той определя инцидента като „най-голямата възможност в моя живот, най-големият ми шанс.“ От тогава до сега, той има в актива си шест олимпийски медала и пет златни отличия от световни първенства. Точно 15 години след катастрофата, Занарди бе на старта на състезанието по колоездене от параолимпийските игри в Рио.

 

Оли Меридж: Ти завоюва злато в състезанието по часовник в предишния ден. Беше ли разочарован от това, че спечели „едва“ сребро в общия старт?

Алекс Занарди: Не, защото честно казано, това беше много по-добър завършек на деня ми отколкото преди 15 години. Получих сребърен медал вместо да се събудя в болницата в Берлин. А и точно в този ден, не бях в състезателно настроение. Цялото напрежение, което поставям въру себе си за да се мотивирам и да премахна цялата болка от мускулите, просто изчезна след като взех златото в предишния ден.

О.М: Но след това спечели още един златен медал в отборното по часовник. Две златни и едно сребърно отличие от Рио не е никак лошо постижение!

А.З: Знам, точно такъв беше резултатът ми и от Лондон. Състезанието по часовник не е особено зрелищно за зрителите, но за нас това е най-истинското съревнование. То не е като директната битка, където можеш да играеш с тактиката, да оставиш спринта за финала или да използваш въздушната струя и така да си в перфектната позиция за атака в последните метри. В дисциплината по часовник – или го можеш или не. Затова победата точно в това състезание е изключително задоволителна.

О.М: Точно тези предизвикателства ли ти допадат най-много?

А.З: Да, защото характерът ми е такъв. Смятам, че тази част от личността ми е причината да имам успехи и в моторните спортове, защото тя ми позволява по-подробно да се задълбоча в разбирането на състезателната кола. Тази любознателност за техническата страна на спорта ми помогна да бъда силен тестов пилот, което пък по различен начин разви пилотските ми умения.

О.М: Четох, че не само собственоръчно си направил първия си карт, но и сам си проектирал своя пара велосипед и протези за краката...

А.З: Думата „проектирал“ е прекалено силна, но наистина в днешно време, технологиите ни предоставят всякакви възможности. В същото време, технологиите могат да са хем магични, хем дяволски. Разполагаме с толкова много възможности, че ако позволим на технологиите да влиаят върху нашите желания, върху усещанията ни за това какво искаме, то технологиите се превръщат в зло. Ясен пример за това са всички хора, които си мислят, че се нуждаят от какви ли не устройства и ако не ги притежават, смятат живота си за празен. От друга страна, ако искаш да направиш нещо, защото си любознателен човек, технологиите могат да отворят най-прекия път към постигането на целите.

О.М: Тази любознателност, този прагматичен, оптимистичен начин на мислене би трябвало да ти е помогнал да се справиш с последствията от катастрофата.

А.З: Вярвам, че каквото и да се случва в живота на един човек, нито едно събитие не е изцяло добро или лошо – винаги има комбинация между двете. Не беше лесно да идентифицирам какво точно ми помогна преди 15 години, но мисля, че успях да го разбера. А именно, че останах жив, че имах възможност да продължа. Това беше опирната точка от която стартирах всички начинания. И затова казвам, че катастрофата всъщност бе голяма възможност. А и инцидентът беше нещо, което се случи и нямаше как да се промени, нямаше как да върна времето назад. В живота няма задна предавка. И тъй като не можех да се върна назад, заслужаваше си да продължа напред в отредената ми посока и да проверя какво ще открия по пътя. И ето ме тук. Всичко, случващо се в живота може да бъде превърнато във възможност.

О.М: Затова хората гледат на теб като вдъхновяваща фигура. Тласка ли те вярата им в теб към по-големи висоти?

А.З: До известна степен, да, но нека ви кажа следното. Ще бъда напълно искрен. Напълно. Истинският талант в това да притежаваш способността да сам да намериш своята посока от това, което виждаш около теб. Съвсем разбираемо е някой, който се сблъска с голяма трудност да се нуждае от източници на вдъхновение и може би има хора, които ме поглеждат и казват: „уау, щом той успява да постигне тези неща, аз също трябва да се опитам“.

И когато направиш първия опит, поне ако става дума не за невъзможни цели като „искам утре да отида на Луната“, а нещо по-искрено като „тук съм, намирам се в тази ситуация, но имам на какво да се опра и утре ще се пробвам да продължа“, е това е един чудесен първи опит. Ако стигнеш до тук, този опит ще ти даде резултат, а този резултат ще доведе със себе си повече увереност и самочувствие за пробване на още по-големи подвизи на следващия ден. И така, стъпка по стъпка, животът ти ще се върне там, където е бил преди.

О.М: Чу ли за посвещението към теб от страна на Алекс Брукър по време на неговото предаване, The Last Leg, което е доста популярно във Великобритания?

А.З: Да, видях какво каза той за мен. Аз също бях горд от неговите думи и искрения му подход към хората с подобни проблеми. Той говореше от сърце и аз бях изключително развълнуван като го шух. Но както ви казах, неговото мнение не гарантира, че означавам същото за всички останали.

О.М: Има ли някой, който те вдъхновява?

А.З: В Рио имах привилегията да се запозная с едно германско момиче на име Ванеса Льов. Тя искрено ме впечатли, особено чрез това колко е силна и колко е здраво и издържливо нейното съзнание. Млада, но изключително зряла и интелигентна. И тя като мен е с две ампутации над коляното, но въпреки това спортува лека атлетика. Участва на 100 метра, 200 метра и дълъг скок. По принцип не съществува състезателен клас за хора с нейния недъг, защото никой не е смятал, че човек с нейните травми би имал способността да практикува тези дисциплини. Но ето, че тя го прави. Тя бяга в спринта и скача. Невероятно, но факт. Тя спечели сребърен медал на 200 метра и злато в дългия скок. Изумително е.

О.М: След като Рио е зад гърба ти, какво предстои?

А.З: За мен е комплимент, че задавате този въпрос, защото той означава, че очаквате още. Ще бъда на 53 години при началото на следващите игри в Токио. Може би ще съм там в ролята на механик.

Но нека ви кажа следното: повече от всичко, моторните спортове са голямата ми страст. Затова след игрите в Рио участвах в италианския GT3 шампионат с BMW M6. Мечтата ми беше да завърша на подиума. Но аз дори успях да стигна до победата. Не мога да очаквам хората да са толкова впечатлени, колкото при спечелването на първия златен медал на параолимпийските игри, но в сърцето ми, тази победа е поне толкова важна, колкото онази в Рио. И така отново успях да докажа на себе си, че старецът все още може да върти волана!


Новият брой!

Прочетете още

  • 09 Десет неща, които научихме този месец
  • 46 Ford GT
  • 57 McLaren 720S
  • 68 Моторспортът през 2027
  • 78 AMG GT R срещу 911 GT3 RS срещу BMW M4 GTS
  • 88 Летящата кола
  • 94 Porsche на пистата "Истанбул Парк"
  • 100 Наследството на Aston Martin
  • 108 Фамозното "Премиум Рали"
  • 114 Луда надпревара
  • Стартер
  • 24 Автомобилният живот на Мат Леблан
  • Тестове
  • 28 Alfa Romeo Giulia QV срещу BMW M4 Competition
  • 33 Volkswagen Golf R
  • 34 Opel Insignia
  • 37 BMW X6 xDrive50i
  • 38 Porsche Road Tour 2017
  • 42 Porsche 911 GT3
  • Гараж
  • 119 Citroen C3
  • 120 McLaren 570GT и Aston Martin DB11
  • 122 BMW 530d xDrive Luxury

Препоръчваме ви!