Врагът на моя враг ми е приятел. Вярвам, че тази древна поговорка е особено интересна, понеже според нея таксиметровият шофьор, който толкова ме раздразни вчера, трябва всъщност да е най-добрият ми приятел. Обаче той мразеше мотористи, а понякога аз съм такъв. В същото време мотористите мразят шофьорите, водачите на автобуси мразят таксиджиите, а велосипедистите мразят всички останали, но нека бъдем честни – взаимно е. Пешеходците ненавиждат автомобилите, всички мразят вело-рикши, а шофьорите на ванове мразят пешеходци. Но пък истинските водачи на камиони мразят тези с вановете и могат да усетят нажежения до бяло убийствен поглед на хората със скутери дори и през десетте тона пай Tesco в товарното отделение. Сектантството на всички на пътя започва да ме дразни. Всички се опитваме да направим едно и също нещо – да стигнем някъде, и всички ние имаме общи врагове, много по-опасни от малкото, зле управлявано превозно средство – тези, които избягват от отговорността да поддържат пътните настилки, частните скоби, мобилните камери за паркиране, министрите, правещи си експерименти с пътните такси. Знаете кои са. Това са истинските сили на мрака: ще се промъкват и ще ни потискат, докато се препираме безсмислено. Те са между нас – някой ден ще дойдат за вас и няма да има кой да ви помогне, защото, когато е трябвало, и вие не сте помогнали.
Започвам да се чудя дали пътищата не са модел на обществото като цяло. Исканията на тези, които ги използват, варират в широки граници, а инфраструктурата и системите им са неадекватни. Но ако успеем да се разберем на пътя в дух на добра воля и толерантност, тогава ще можем да изглаждаме разликите помежду си навсякъде, а това ще е краят на войната, глада и болестите. Това ми напомня за Индия.
Вече всички знаете, че бяхме там за снимките на специалното ни коледно издание на TopGear, а това, което най-много ни плашеше там, не беше отмъщението на Ганди, а индийският маниер на шофиране, който, нека си го кажем, има репутация на леко дивашки. Но съм щастлив да ви кажа, че индийците са отлични шофьори.
Нека за момент се върнем към оспорваната ми и силно неразбрана идея за християнския автомобилизъм. По време на първоначалното ми проучване установих, че няма да стигна по-надалеч, ако карам като пълен идиот, вместо да обърна и другата буза.
И така, винаги пропускайте другите, правете място на тези, които се престрояват. Сега Джеръми би отбелязал, че това ще ви забави и ще удължи пътуването ви. Но няма да е така, ако всеки го прави, защото някой пък ще пропусне вас.
Средната скорост на трафика в големите градове е между 13 и 18 км/ч. Но трябва да внимаваме, когато работим с осреднени стойности – това може да значи, че след случайни моменти на движение с 60 км/ч следва цяла вечност в стоене на едно място. По правилата на християнското шофиране смятам, че скоростта в града трябва да е ниска – да кажем, 30 км/ч, но постоянна. Но как да направим експеримента?
Изглежда, в Индия е така от години – там практикуват т.нар. хинду автомобилизъм. Но могат също да се открият елементи на мюсюлмански, сикхистки, джайнистки, будистки, християнски автомобилизъм, но нека не задълбаваме в това, кой какво почита. Изглежда, върши работа.
Правилата са следните: превозното средство пред вас има предимство, а ваше задължение е да използвате клаксона, за да предупредите за присъствието си. „Отпред“ може да значи, че едната страна на другата кола е с няколко сантиметра по-близо от вашата до дадена точка, но това означава, че трябва да го пропуснете, ако иска да мине пред вас.
Удивителното е, че няма значение колко оптимистично е престрояването ви, ще ви пуснат. Все пак никой не иска да катастрофира и там, където ние бихме се облегнали на клаксона и впоследствие получили доза възмущение, индийският шофьор на камион просто ни пропуска да минем. Скоро някой ще даде предимство и на него. Всъщност тази система може да е наложена на водачите от тази велика нация. Голяма част от пътната мрежа е зле развита и невинаги е ясно от коя страна на пътя да караме. За тези от нас, разглезени от успокояващата система от правила и условности, това изглежда като лудница. Но ако се лишим от изкуствени напътствия, добрата воля и здравият разум водят до прекрасен поток на трафика.
Точно както казва Вернер фон Браун, известният ракетен инженер – човешкият компютър е най-добрият на света и единственият, който може да се произвежда масово от напълно неквалифицирана работна ръка.
