Малка, но определено застрашителна група се оформяше в мрака на улицата отвън. Аз ги виждах от прозореца на стълбището, струпани в мрачен участък между раздалечените улични лампи. Те си говореха нещо. Мрачно. Преди време Тотнъм беше област, където е по-добре да не стъпваш. Крайдън бе в пламъци, а Бирмингам едва се удържаше. Хамърсмит лесно можеше да стане следващият. И това нямаше да е добре – следващия ден щеше да е изпълнен със стенания, подреждане или метене на стъкла, които показват силата на гражданския гняв. Да, дошло е време, и т.н. и т.н.. Сега беше такова време, че ти се иска да станеш герой. Можеше да цъфна на първата страница на The Sun, или да има училище, кръстено на мое име. Излязох навън. Това всъщност бяха моите съседи, обсъждащи защитата на нашата улица, вследствие на слуховете, че тълпите идват насам. Те (съседите) не бяха съвсем изплашени. Мнозина са пенсионери, един от тях е архитект, друг – артист, а трети играе в театър. Всички бяха, разбира се, невъоръжени.
Всички тези хора, които аз обикновено виждам да плевят градината или да отиват към ъгъла, за да си купят вестник, сега бяха въоръжени до зъби. Аз предложих услугите на голямата ми отвертка. Тя е направена през 1941 г. и оригинално е била предназначена за Кралският брониран корпус, за поправка на танкове, но в инструкциите пише, че може да се използва и като щик. Това се посрещна с малко смутена тишина. Неизказаното колективно мнение бе, че аз съм отишъл малко далеч. Но в нашата линия Мажино зейна огромна дупка, еквивалент на онова, което при оригиналната линия бе използвано за немския пробив и е известно като Белгия.
Отвореният край на улицата бе като дупка в стените на крепостта, през която ордите ще нахлуят, надъхани за отвличания и опустошения. Може би все пак не отвличания, да бъдем честни, но някои от нас имат хубави вещи.
Най-очевидното решение бе да го блокираме с кола. Улицата не е много широка и колата, най-подходяща за тази цел, бе, без съмнение, моята Panda. Тя има много добър диаметър на завой, и, в края на краищата, аз имам друга кола в гаража. Бях щастлив с тази идея. Обичам Panda-та, но ако вие обичате нещо, трябва да му дадете свобода или поне да го оставите някой друг да го запали. Щях да им покажа. Никой не каза, „Стига бе“ при вида на зле паркирания икономичен 1,2-литров хечбек, а пък той не е съвсем базова версия, а има алуминиеви джанти и климатик.
Като либерал в душата си – и с болка в сърцето – аз наистина искам да разбера социалните причини за тези вълнения и как ние бихме могли да помогнем на множеството недоволни хора в нашето общество, но същевременно, ако обутите в кубинки разбойници дойдат на нашата улица, си мисля, че трябва да ги избием, тези копелета. Те няма да харесат мотиката на архитекта, уверявам ви.
Ето един велик път за фиатчето. Panda-та, при всичките й превъплъщения, е известна като мечтата на италианските селяни и на британските студенти по литература, нещо като 2CV на модерното време – базова, леко смешна и дори здрава. Шикозна и все пак напълно немодерна, нарочена за утилитарна. Това е колата, която задължително се притежава от майката на някой приятел. Това бе естествен избор, в ярко жълто, като за весела детска учителка във филма „Напълно безгрижна“. Но Panda никога не е била героична. Не и до този момент. Образът на моята Panda, разпространен по световните медии, ще я направи тотем на гражданското недоволство, метално подобие на онова китайско момче, което стоеше пред танка на площад Тянанмън.
За Panda ние ще станем това, което Джеймс Бонд бе за Aston Martin DB5. Ще я обвием със слава, която времето няма да изтрие. От този момент хората, които карат Panda, щяха да изглеждат като „хората, които знаят какво реално си струва в живота“. И така ние се подготвихме една западнолондонска продукция на „Клетниците“, но със осъвременен план. Десперадосите, без качулки, катерещи се по малки италиански барикади, но внимателно, защото , тя май имаше аларма и ще бъде досадно, ако тя се включи. Кой обаче ще се осмели да се приближи, когато тя е настръхнала с елегантните инструменти на домашното стопанство на средната класа? Елате гадове!. Направете така, че вечерта да дойде със гръм! И моята кола… Никой обаче не дойде.
