Първият път, когато натиснах бутон Sport и забелязах някаква съществена разлика, беше във Ferrari 360 Stradale. Всъщност с него се изключваше тракшън-контролът, и ако трябва да съм честен, катастрофирах веднага, като го натиснах. Но работата е там, че поне стана нещо вълнуващо и дори смея да кажа – динамично. На повечето серийни модели, които разполагат с такъв бутон, е по-уместно той да бъде преименуван на „Разочарование“ или „Антикулминация“. Ако не друго, то е абсурдно за такъв автомобил да има бутон Sport. Все пак говорим за спортна кола – за какво си мислят, че я искаме?
Както и да е, от дълго време оспорвам, че Sport бутонът на моето 911 доставя същото ниво на удоволствие, както всеки друг бутон на всеки друг спортен модел на пазара. Но ако трябва да съм честен, дори и тук ефектът се свежда до по-зъл звук от ауспуха, окачване, твърдо като наковалня, и по-чувствителен педал на газта, за да можем с нашите простички, малки шофьорски мозъци да си мислим, че сме в по-бърза кола… не е по-сложно от смяната на предавка на мотор. Особено когато тази седмица получих нагледен урок как превозно средство може наистина да направи това изпълнение в стил Джекил и Хайд с такава ярост, с каквато бих могъл да изрежа бутона от таблото на моето 911 и да приключа с този въпрос.
Наскоро в един спонтанен момент купих стар мотор Kawasaki KR-1S – е, да съм откровен, хиляда години работих далеч от дома и като го видях в интернет, реших да го взема, докато ме няма, за да не забележи жена ми. Но тя забеляза. И нещо повече – хареса го. Сега малко за тези, които не са наясно с моторите: KR-1S е малък, двуцилиндров, 250-кубиков мотор. Моят е като жабока Кермит – зелен и честно казано, не най-добрият представител на вида си. Малко е пооблъскан, но екземпляр, който изглежда като нов, струва четири пъти повече от това, което платих за този в eBay.
Не се оправдавам с това описание, защото KR-1S е и лунатик – луд, безмозъчен, пълен откачалник, който може да предизвика мотори, четири пъти по-големи от него, и да ги остави окървавени и засрамени. Жена ми, а и двете ми дъщери излязоха да го видят, когато се прибрах. И го харесаха. Простиха ми, че го купих. Дори и това, че като слизам от колата си, захвърлям чантите, минавам къщата на спринт и с треперещи ръце отварям гаража, за да се порадвам на малкото зелено зверче, преди да съм погалил кучето, преди да съм проверил пощата и преди да съм поздравил когото и да било. Простиха ми, защото моторът е сладурска гледка – зелен, малък и заоблен, с бяла лепенка на задницата и тесни гуми. А когато го запаля, звучи не по-заплашително от скутер.
След бърза чаша чай на спринт се връщам навън, при дребния Квак, мятам се и отпрашвам. Усещането е като от малък мотор – като тези, на които се учех преди 25 години, също толкова мекушав. Когато се изнесох, за да изпреваря един Land Rover на магистрала А40, първото завъртане на газта доведе до едва доловима промяна в тона на бръмчене на ауспуха. И тогава, като будилник, свързан с пръчка динамит, оборотомерът се закова на 7500 оборота и адът беше отприщен. Изведнъж очите ми се спуснаха към гърлото, стомахът и дробовете ми се опитаха да излязат през задната част на панталоните ми, а пейзажът от двете ми страни се разтегли и изтъни. Бръмченето се превърна в писък от филм за полтъргайсти, Land Rover-а вече го нямаше, пред мен се появи завой – светът се понесе странично, преди отново да се появи. Все още бях отгоре, а дясната ми ръка продължаваше да стиска ръкохватката на газта, която, изглежда, беше свързана директно към силите на физиката, лудостта и злото на този свят и можеше, когато поиска, да ги накара да се превъртят през глава.
Кермит полудя, извади смъртоносния лъч, отхапа главата на пиле, изпи осем литра текила и набързо прелъсти Пиги до нощен клуб. Ето това е раздвоение на личността. Това е превозно средство с две различни лица. Това, приятели, е проклетият Sport бутон. Знам защо не можем да имаме коли с двутактови двигатели (в днешно време не можем да имаме дори мотори с такива двигатели) и знам, че допълнителната маса на колата означава да се постигне този резултат с минимална мощност, което е невъзможно, но ако някога е имало кола, която да може да изненадва, шокира и предизвиква очакванията ни толкова добре, колкото моят грохнал, малък, стар двутактов състезател, тогава много бързо бихте чели тук за него.
