Тествахме Ford Ranger Dakar

15 August 2015 10:33
Тествахме Ford Ranger Dakar
Прочетете повече за:
Ranger

Този Ford Ranger е малко втора ръка. Защото през януари 2014 направи 9300 км в продължение на 14 дни в Латинска Америка. И не е каран внимателно с пазене, след като завърши на 22-ро място в рали "Дакар" в ръцете на аржентинеца Лучио Алварез. И още по-изненадващо в този ден също никой не го пази. 
Преди да дойдe в този тих край на Швейцария сутринта, Ford Ranger - пресен от автосалона в Женева, е катастрофирал в горска мантинела и е счупил предното стъкло. Хората от PR отдела на Ford въртят ръце за случката. Мисля, че това просто придава на тази могъща машина още една степен автентичност. Не че не е било и по-страшно. В "Дакар" участва още една кола на южноафриканския екип Neil Woolridge Motorsport, която се удари в дюна на втория ден и отпадна от състезанието. 
Въпреки големите претенции на Ford за обратното, този Ranger няма почти нищо общо с пикапа, който може да купите от дилъра до вас. Отдолу има хром-молибденова рама, върху която е монтиран атмосферен алуминиев 5.0 V8 от Ford Mustang. Поради 36-милиметровия ограничител на въздуха според правилата, двигателят няма възможност да диша свободно както в серийната кола. Така че има скромните 349 к.с. Предавателната кутия е 6-степенна секвенциална и задвижва четирите колела. Електронният контрол на диференциала е забранен и всичко е механично. Същото се отнася за окачването. Ходът е ограничен на максимум 250 мм. 
Отворете предния капак и ще се изненадате колко високо е монтиран двигателят - над предната ос. Woolridge са се опитали да го преместят назад и по-долу за по-добро разпределение на масата, но не са получили очакваните преимущества. А така е по-лесно да се работи върху мотора. 
Освен това по-голямата част от тежестта е концентрирана възможно най-ниско, а разпределението е 54:46 между предния и задния мост. Това все пак означава, че върху всяка една ос има тон. Минималната маса според правилата за класа на Ranger е 1975 кг, в които не се включват инструментите, горивото, резервните части и хората. В изискванията пише, че трябва задължително да има 10 литра вода за извънредни ситуации. А те се случват в "Дакар". 
Така че с 500 литра на борда Ranger тежи 2,5 тона в състезателна готовност. Може да ви се струва малко като шопар, но такива са правилата. А дали има динамика? 
Максималният въртящ момент е 560 Нм и ще се изненадам, ако надбяга хотхеч. Но със сигурност може да го победи по шум. Няколко пъти при това. Даже бих заложил пари, че ще успее да бие и международно летище. Неограниченият по звук V8 е твърде силен за заспало селце като Жинжин. 
Когато се връщам в базата след поредната атака на хълмове, виждам дама на средна възраст, която изглежда като типична дама на средна възраст, която не се радва да ни види. С гола ярост в очите си ми показва свален палец надолу. Усещам недоброжелателните вълни, които преминават през предното стъкло благодарение на повечето видимост, която осигурява. 
Обслужващите хора от екипа ми казват, че могат да чуят превключването на пълна газ от гората в кафето в центъра на градчето, което е на почти 2 км. 
Това означава шум от библейска скала, рев, тракане, психотичен звук, който напълно не олицетворява истинското ниво на ускорение. 
След това излизаме на пътя и върху него колата се чувства толкова добре, колкото и McLaren P1 в затънтените части на Андите. Гладките фермерски пътища не могат да покажат и част от истинската сила на Ranger. Определено не обича да бъде върху път. Трансмисията дрънчи, диференциалите се месят в управлението, гумите не могат да намерят сцепление по гладката повърхност. 
Въпреки това все още си остава адска машина. Кокпитът е карбонов, има лостове, които сочат във всички посоки, върху екраните се появява каква ли не информация, ушите болят от шума, трудно е да не се почувстваш непревземаем. Странно е, като се има предвид, че колкото брутално изглежда, толкова базова е на пръв поглед технологията, също така колко чувствителни са контролните уреди. Управлението е суперлеко и не се нуждае от просто държане на волана. Ускорението е свръх чувствително по начин, по който само големите атмосферни двигатели могат да предложат.  
Не, не се нуждаете от съединител за смяна на скоростите, стига да има достатъчно налягане в спирачката или газта. При понижаване обаче е по-забавно със съединител и след това подаване на газ. 
Всъщност колата не е проектирана за забавления, разбира се. Това е един много сериозен инструмент, който завива мощно и се усеща приятно балансиран. 
Отнема малко време за спиране, докато спирачките загреят обаче. Подобно е и при MINI на X-Raid. Бензиновият мотор осигурява по-отзивчиво управление от турбодизела. 
Преминаването на пустинята и пясъчните дюни с този Ranger трябва да е епично, с ревящия V8 и окачване, което дъвче всичко по пътя на фона на приказните Анди. Но днешната гледка определено е затъмнена от счупеното предно стъкло. Както и може да се очаква, то послужи само за да подсили усещането. 

Текстът е оригинално публикуван в брой 101 на BBC TopGear България. Ако сте пропуснали този брой, може да го поръчате тук! 

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ