Тествахме Seat Leon FR 2.0 TDI

03 May 2014 17:30
Тествахме Seat Leon FR 2.0 TDI
Прочетете повече за:
SeatLeon

Големият проблем на Seat е донякъде като онзи на днешна Европа – как да се съчетаят немската методичност и ефикасност с очарованието на южняшката топлота и темперамент и накрая сметката да излиза на плюс. На автомобилно равнище това изглежда горе-долу така – как от, общо взето, перфектната фолксвагенова техническа база да се направят различни, по-емоционални, по-страстни и завладяващи коли?  И това да не е свързано с големи разходи, защото трябва да бъдат и достъпни.

Всъщност маркетинговото разпределение на ролите във VW Group предвиждаше за Seat ролята на носител на латинострасти още от началото на ХХвек, но начините за реализация се променяха. Най-лесният път бе с реклами – може би ги помните, – до всеки Seat десетилетие стоеше слоганът „Autoemotion”, клиповете облъчваха с фламенко и страстни погледи на червен фон.  Към това, с привличането на Валтер да Силва от Alfa Romeo, се добави и дизайнерски екстремизъм. Вълнообразната ”Линия да Силва” украси всички модели, те получиха странни бадемовидни фарове, родиха се и по-необичайни каросерии като вановете Toledo и Altea. Магията не стана.  Seat си оставаше на загуба.  

Сега идва ново поколение на Leon, което започва нов етап в същата игра.  Рекламата избра слогана  enjoyneering, който не много дискретно набляга на връзката с немската техника. Дизайнът обаче  е по-уравновесен. НовиятLeon е класически компактен хечбек – стегнат, елегантен и достатъчно просторен за габаритите си. Линиите са по-прави и по-ъгловати, което дава по-мускулест и темпераментен изглед.  Тестовата кола бе SC, което ще рече спорт-купе, или на нефирмен език тривратка – тя пък по дефиниция е още по-стегната и по-спортна. Интериорът – обратно, изглежда семпъл. Той е по-скоро функционален, отколкото южняшки и темпераментен, но това е нещо, с което се свиква, пък и така не отвлича от шофирането.

Стига обаче с естетиката. Всъщност нито рекламата, нито дизайнът могат да дадат истински темперамент на една кола. За това си трябва мотор и в случая бе избран може би най-добрият – двулитров дизел с мощност 184 к.с., съчетан с механична скоростна кутия. Отдавна не бях изпитвал такова удоволствие от дизелов двигател –  още от ниски обороти може да изстреля колата напред, без да изисква ръчкане на скоростите, мощността му е предостатъчна за 1,2-тонното купе, но отличното окачване, прецизният волан и сигурните спирачки го укротяват и всъщност се получава наистина пламенна, страстна, но не и, да кажем, необуздана кола. Страстна или не, тя си остава възпитана,  приема шофьорския контрол, просто дава повече тръпка. Добавено е и още нещо важно за темперамента. С един бутон може да се избере режим Sport, който изостря реакциите на газта и вкарва в купето плътен басов звук от мотора. Тогава просто темпераментната кола става страстна, възбужда, привлича неотразимо. А в спокойния трафик, разбира се, може да се кара и спокойно и тогава разходът на гориво слиза под 5 л/100 км. Ето че е възможно автомобилните страсти да се съчетават и с разумна икономичност.

Оценка:

8/10

 

 

Присъдата:

 

Съчетанието на южняшки темперамент и немска техника този път се е получило. Значи – има шанс и за Европа.

 

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ