От бряг до бряг

02 January 2015 16:30
От бряг до бряг
Прочетете повече за:
A45 AMGA 45 AMGGolf RVolkswagen

Текст: Оли Меридж

Фотография: Хоуърд Саймънс

Карайте до края на Газ уъркс роуд, заобиколете завода на Birds Eye и паркирайте до стоманените укрепления край морето. Излезте от колата, поздравете двамата общински работници в техния Transit, и ще се изправите пред едно от най-противните крайбрeжия в цяла Великобритания – докъдето стига погледът. Но никой не идва в индустриалната зона за панорамата. Идвате тук за паметната плоча. Плоча на неприличния край на географията, която обявява индустриалната зона на Лоустофт за най-източна точка на Великобритания. Някак не е чудно, че плоският стоманен диск е поставен тук от нефтена компания.

За нас точката е началото на едно приключение – да караме по цялата ширина на Великобритания само по второстепенни пътища. Оттук (52,48N, 01,76Е) до Абъристуит – в далечната страна на Уелс, но само 0,07 градуса по-северно. Между тези две крайбрежни точки лежат Броудс, Фенс, Мидлендс, границите, хълмовете и равнините на Уелс – географско пътешествие през Великобритания, изпълнено с тлъст списък от второстепенни вити пътища от всякакъв размер, вид, калибър, повърхност, ъгъл, вираж и неравност.

Истинските герои се раждат по второстепенните пътища. Те са летвата, пътища, които наказват прекалената ширина и недостатъчния клиренс, по тях понякога твърде голямата мощност е нещо лошо. Те награждават отзивчивостта и пъргавината, видимостта и сцеплението. Те са пътища за хот хечове и коли, посветени на рали легендите. Днес по тях ще отекне ехото и на двата типа. Запознайте се с чисто новия VW Golf R. Вертикалният капак на багажника му е визитка за принадлежността към класа на колите за пазаруване. Освен това има двулитров турбо двигател, задължителен за всеки хотхеч от тази порода. И идва с ралиджийската есенция – двойно предаване. До него е прекият му конкурент, Mercedes-Benz A45 AMG. И за него важи казаното в предните изречения.

Разбира се, не са ги направили напълно еднакви. Golf-ът развива 300 к.с. и 380 Нм през целия преход от 1800 до 5500 об/мин. A45 изсипва гръмотевичните 360 к.с. и 450 Нм, налични от 2250 до 5000 об/мин. Golf-ът е с 60 кг по-лек. И двете имат скоростни кутии с два съединителя. Тази на Mercedes е със седем степени, така че изпреварва VW с порядъчната сума от една предавка. Задните мостове и на двете са отделени от двигателя при нормално натоварване, за да се намали разходът. Докато AMG може да изпрати до 50% от въртящия момент отзад, петото поколение Haldex на R е способно да запрати всичко към задния мост. Не съм сигурен колко трябва да сте загазили, за да се случи това, но е хубаво да знаете, че го има.

Определено не ни се случи, докато пътувахме по B1074 или B1136 (и за да отговоря на належащия въпрос - да, в редки случаи се качвахме на първокласни шосета. Единственият друг начин да минем река Уейвни при разливите Норфолк беше да наемем лодка). Норфолк, излезете ли от Лоустофт, се оказа живописно пасторално място, като оживяла картина на Констейбъл. A45 профуча през Сийтинг, който е скучен. Винете за това новия заден спойлер. Той контрастира на визуалната тежест на носа, а в съчетание с черен лак и тъмни джанти се оказва способен да всее страх сред местното население, по-голямата част от което е от сектата Honda Jazz.

Golf-ът е по-приемлив – формата на каросерията е по-позната, не така заядлива, лаковото покритие е Консервативно синьо, а джантите блестят като нова карфица. Трудно би могъл да е в разрез с каквото и да било. За разлика от Merc-а: човек с вратовръзка почти веднага ще се обеси на нея в A45.

Шосета 1527, 1113, 1077, 1108 ни носят на запад, южно от Норич, северно от Тетфордската гора към Метуолд. Нито едната от двете коли дори не се е изпотила. Трафикът е лек, но с изключение на игривите извивки, пътищата не предоставят достатъчно напрежение, за да възбудят апетита ни сериозно. Освен това имаме проблеми с навигацията. Само ще загубите времето си в изчисляване, планиране и качване на сайта на Garmin, ако накрая забравите кабела за зареждане.

За щастие се оказа, че Golf има отлична навигационна система. Чувствителният на допир екран е супер бърз, но още по-добра е функцията MyTours. Просто въведете името на всяко селище, придърпайте го в списъка и потегляйте – R сякаш има инстинкт за пътя, по който искате да минете, и ви води по второкласни пътища, докато A45 постоянно се опитва да препраща към първокласни. Ето защо Golf води до достигането на Фенланд. Странно е, гол пейзаж, а пътищата се издигат над полята като у Джордж Оруел, с подходящи имена, разбира се: Тен майл бенк, Хъндрид фут дрейн и Рамзи форти фуут.

Пътищата съдират и прорязват това равно, потънало, потискащо платно. Електрическите стълбове и високите тръстики са единствените препятствия по пътя на лютия източен вятър. Но шосетата не са само прави. Нито са равни. На практика прорязаните от отводнителни канавки повърхности тук са най-ужасните, които видяхме по целия маршрут. По едно време минахме през участък – честно, дадох всичко от себе си, за да го забравя, – толкова набразден и неравен, че гърбът ми се отделяше от облегалката на Golf-а. Отзад изглеждаше A45 да се справя с тази секция по-спокойно. Хм...

Ако трябва да бъда честен, Golf R вози доста твърдо. Не го забелязвате, защото прави всичко друго съвсем професионално. Реакцията на газта, скоростната кутия и воланът са енергични и точни; всичко, с което общувате, е удовлетворително предсказуемо – това е кола, която не иска много от вас и е достатъчно добра в много области, така че да не обръщате внимание на слабостите. Но окачването е твърдо. Не чак агресивно, но му липсва финес, за да смекчи пътища като B1096.

Горе-долу в този момент напускаме Фенланд и стъпваме на B660. Това е един от страхотните второстепенни пътища. Като започнете южно от Питърбъроу чак до Бедфорд, той някак успява да избегне повечето селища, като се вие и лъкатуши около тях. Като много други страхотни второстепенни пътища съдържа изненади от типа „Защо, за Бога, са сложили завой тук?“, но предлага добра видимост и следователно е бърз. Ако трябва да излезем с поне едно заключение от това пътешествие, то е, че пътуването по второстепенните пътища е не само по-забавно, но често и по-бързо, отколкото по първокласните шосета с по една лента, където всички поддържат 70 км/ч. Моля, отбележете, благодарение на личния си опит съм категоричен, че последното не важи за тези части от Великобритания, където са разпространени високите плетове или каменните огради. Да, Корнуол и Кумбрия, вас имаме предвид.

И двете коли погълнаха B660, който им даде възможност да разкрият характерните си черти. Golf-ът, очаквано, е подредено чекмедже за чисти чорапи – икономичен, порядъчен и извънредно бърз. Турбо дупката му е по-малка, а шасито работи по-злостно. Merc предлага по-свободолюбиво сцепление. Кормилната система е малко по-отпусната на права линия, въртящият момент влияе повече на управлението, а скоростната кутия сваля предавка само когато е послушна и готова. Карайте го на 60%, и няма да усетите недостатъци. Дайте повече жега, и ще започнат да изпъкват.

Готиността на Golf под напрежение му спечели много точки до качването на B660. До слизането от B660 при Кимбълтън веселият A45 се върна напълно в играта. Научихме си уроците: не оставяйте скоростната кутия на Merc на Comfort (твърде ленива е), не круизвайте в ниски обороти (на турбото му трябват векове, за да се размърда) и не го карайте спокойно в завоите (ще стои тъпо).

За съжаление научихме тези уроци едва когато вечерните задръствания започнаха да се прокарват по най-скучната част от маршрута: Мидландс. Никой второстепенен път не изглежда да ни води в правилна посока, затова се движим по по-малки пътища и търсим излаз към Нортхамптън и Девънтри, преди да се качим на B4100 при Гейдън. Golf-ът е по-добър в тези работи. По-традиционната му хечбек форма означава, че предлага по-добър обзор. Висок е, по-изправена кола. В А-класата седите ниско, заобиколени от колони и широки екрани. Интериорът на A45 е по-дизайнерски, но Golf изглежда по-добре направен, а на места и от по-качествени материали. Освен това стандартно идва с ксенонови светлини, които се отразяват толкова ярко в отдалечените пътни знаци, че почти заслепяват.

B4100 и B4455 са бързи, прави пътища. Вторият следва трасето на античния римски път на 2000 години. След това трафикът изпълзява по B4086 в Стратфорд на Ейвън и B439 от другата страна и въпреки всичките усилия на колите, след 440 км се уморихме. Честно казано, не мога да се сетя за друга кола, която би се справила по-добре с напрежението от хилядите завои и милионите неравности, с които се борихме днес. И двете се справят с всекидневните скучновати работи самоуверено, въпреки че седалките на Golf са твърди и можеха да имат още няколко настройки, а ленивите маниери на Merc-а ни опънаха нервите няколко пъти на излизане от кръстовища. Какво да отбележим дотук? Готиния двигател на A45 (плюс съответните съпътстващи го звуци) и сигурността и балансираността на Golf-а. VW спечели войната по икономичност – 11,5 срещу 12,3 л/100 км.

На следващата сутрин настроението е страхотно. По нашите пътища в следващите 160 км до Абъристуит има точно три града с по-сериозен размер: Тенбъри Уелс, Престийн и Рейадър. По-малко градове означава по-малко трафик, а това означава повече забавление. B4204 на някои места е достатъчно широк, че да мине за първокласен път, но след Мартли се смалява, като се издига и потъва с неравната околност. Включваме изкачване на Шелсли Уолш, защото... е, защото искаме. Свежа и ясна утрин е, така че отклонения като това са автомобилни поклонения. По-късно правим същото с рали училището Фил Прайс.

B4204 е от онези пътища, които затягат колана ти, бродят по върха на хълма и предлагат впечатляващи панорами; виещ се път за трета и четвърта, който помага и на двете коли да блеснат. Достатъчно гладък е, така че да не притеснява Golf-а, и дава възможност на силата на A45 да изпъкне. Освен това помага да извлечете най-добрите възможни звуци от всеки четирицилиндров двигател. Свалянията на предавки се отблагодаряват с леки припуквания, докато качването при пълни обороти води до пукотевичен звук. Добре де, всичко това се случва в края на изпускателната система, но поне звукът е по-истински от силно синтезирания Golf, който не може да реши дали претендира да бъде четирицилиндров боксер, или V6.

Но това не е достатъчно, за да ни извади от колите. Толкова хубаво си прекарваме, когато влизаме в Уелс, че решаваме да добавим едно кръгче по B4355 и B4356. Доста се изкефихме на времето между Фелиндре и Долфор, където карахме колите напред-назад и финалните оценки започнаха да се избистрят. Golf R е по-острата, по-отзивчива кола. Той ще накара задния мост да заиграе по-рано, има радващо безпристрастно и лесно за дозиране сцепление, както и по-бърза реакция от двигателя, който му позволява да го издърпа от тежките моменти в острите завои, преди голямото турбо на Mercedes-а да се развърти. Пъргав и сръчен е, а управлението му е по-остро и стегнато, предницата – по-насочена. Наистина може да я настъпите и тя винаги ще запази баланс и хъс.

Merc-ът заслужава повече доверие, защото не реагира така спонтанно. Тук всичко опира до контрол на предницата, контрол на теглото при спиране, ранно подаване на мощност (и двете изпитват удоволствие, ако спирате с левия крак, докато подавате газ с десния, ако сте на ти с това; спирачките на A45 не хващат толкова брутално), за да се поддържа вълната от въртящ момент. Носът на Merc-а е по-податлив, накланя се, малко се забавя и е твърде мек. Което е страхотно за поемане на неравности по пътищата, но не избира линията толкова чисто, колкото R и не се втурва в завоите със същата готовност.

Но седалките на A45 по-добре се вписват в атмосферата на купе. И което е по-съществено, колата излъчва повече злост. Докато Golf е Перфектният Питър, A45 е Тасманийския дявол – ръмжащ, лаещ, въртящ се луд, който избираш, защото знаеш, че ще прекараш добре. Нека го изразя така: когато искахме да направим снимка на кола в полет край Рейадър, взехме R, защото знаехме, че няма да ни вкара в беля, но когато се прибирах към дома през нощта, избрах A45. Тя е колата, която по-точно пресъздава наследството на ранното поколение 4х4 легенди, Evo-тата и Imprez-ите. Тя е кола, която иска да даваш газ през цялото време, но оживява само тогава, когато наистина го желаеш. Двигателят се храни със студен въздух при 5000 об/мин, задният мост най-накрая се включва в увеселението.

Специално трябва да насочим вниманието ви към системите за стабилност и на двете коли (които почти никога не се задействат). И още един факт – малко по-смущаващ, – стандартното налягане на гумите на Mercedes, което е с цяла атмосфера по-високо за предните гуми, отколкото за задните. Странно. Резултатите за разхода на гориво не са в полза на решението на Mercedes. Разходът стигна печалните 16,7 л/100 км срещу 14,6 за Golf R.

Накрая пристигаме в Абъристуит към 5:15 вечерта. Минали сме 653 км по второстепенни пътища. Най-добрият? Може би онзи, който не беше точно второстепенен, планинският път от Рейадър. Но ако трябва да сме честни, всеки път, който докоснахме, си заслужаваше. Тези пътища просто са безкрайно любознателен и забавен начин да изучавате околността. Изискват повече от вас и от колата в сравнение с големите артерии, но се отплащат с много, много повече. По-добрата кола? Може да се отговори и по двата начина. В крайна сметка, въпреки че се насладих на Mercedes-а повече в крайните ситуации, бих гласувал за Golf-а, не на последно място, защото е с над 20 хил. лв. по-евтин и също толкова бърз през страната. А самото пътуване? Когато паркирахме на брега на Абъристуит по залез слънце, заключихме, че южната тераса на марината е далеч по-добра финална точка от Газ уъркс роуд.

 

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ