Тествахме BMW M6 и X6 M на писта

02 June 2015 18:56
Тествахме BMW M6 и X6 M на писта
Прочетете повече за:
BMWM6X6 M

Текст: Иван Войков

Приближавам се към мътно оранжевата кожа на непознат хищник – новото BMW M6. Това е третото поколение M6 (I от 1983 до 1989, II от 2005 до 2010, III от 2012 с обновяване през 2015 г.), което се сдоби с нов грим и доста подкожни промени само преди няколко месеца. На практика е толкова ново, че остави M4 в сянката си. До него се кипри X6 M в също разкошния Long Beach син цвят. И то е съвсем нов модел – второто поколение беше представено само преди няколко месеца, почти паралелно с обновяването на Серия 6.

Няма да ви занимавам с несъществените детайли, а започвам с най-важното. Двигателят S63, еднакъв за двата модела (въпреки очевидните различия в каросериите), е 4,4-литрово битурбо чудовище, което се ядосва и крещи, мъчи се да изскубне сърцето ви и да го смели през едрата цедка на бъбреците на предния капак. Не мога да повярвам, че става въпрос за същия агрегат, с който само преди няколко седмици се носихме из Североизточна България в режим EcoPro.

В М6 режим с подобно име не съществува. На негово място има нещо, което се казва Efficient, но не вдъхва особено доверие на еколозите. Скоростната кутия със 7 предавки е една от малкото вграждани в баварски модел, която може да се похвали с пистопрословутите два съединителя. Усещането при смяна на предавките е сякаш са нещо, откраднато или поне взето назаем от болид от F1. Допълнително предразполагане се осигурява от характерния само за М-моделите хедъп дисплей, на който цветови маркери ви подпомагат при смяната на оборотите.

За разлика от M6, в X6 M работи 8-степенния автоматик. Не се усеща особено различно, ако не броим липсата на ритник при смяна на първите три предавки. В M6 въпросното нещо е ясно осезаемо.

Ускорението до 100 км/ч от 4,2 секунди (напълно идентично при двата модела) е самата реалност, постижима и от TG редактор, носещ тениска с надпис I AM THE STIG. Но не и неговите свръхестествени умения. Преди да сте мигнали въпросното ускорение се материализира в скорост над 230 км/ч. Ограничена не от електрониката, а от основната права на пистата „Засада“ в Полша, където имахме възможност да тестваме цялата гама с буква М. Влизането (и излизането) от завой обаче са събитията, които ви карат да се сетите за съществуването на физични закони. M6 е толкова дяволски гръмогласно, когато се опитвате да извадите туловището му от равновесие… И толкова лесно се ускорява и спира. X6 M е друга работа – двойното предаване дава чисто субективно усещане за дори по-бързо излизане от завоя, но огромното тегло (2340 кг) и високият център на тежестта се отразяват в много по-критично спиране, особено ако не прецените добре точката. M6 в никакъв случай не е леко със своите 1925 кг, но спира и влиза в завой напълно непоклатимо.

Трябва обаче да направя едно уточнение. Нещо, което вероятно няма да се хареса на заклетите фенове на класическите баварци със задно предаване. Тъй като имах възможност да управлявам на същата пистаоще M3 и M4 (четете в списанието през юни), мога категорично да заявя, че за способностите на посредствен TG пилот, каквото звание притежавам, двойното предаване е дяволски добро. То е способно да те извади от завоя по-бързо, поощрява те да дадеш газ по-рано и ме караше (поне субективно) да усещам струващата 237 хил. лв. X6 M по-бърза на пистата от M6. Напълно съзнавам, че в ръцете на истински пилот купето е много по-опасното и бързо оръжие, но споделям личния си опит... Който ме кара да предположа, че рано или късно BMW също ще се поддаде на изкушението, както направи Porsche, и ще предлага двойно предаване в най-наточените си модели. M6 Coupe xDrive би тежало с около 60-90 кг повече, но ще се купува като топъл хляб от всички, които посещават състезателните трасета за удоволствие, а не по работа.

И понеже избързах с двигателя, сега ви връщам към кокпита – усащането и в двете коли е луксозно. Таванът е тапициран с черна Алкантара, като при M6, което струва 260 хил. лв. без опциите от програмата Individual,през средата преминава забележително издържана и наглед много скъпа кожена линия от щастливи крави. В M6 работи вече споменатата 7-степенна кутия, докато големият батко разчита на 8-степенния автоматик на ZF. И двете обаче разполагат с М скоростен лост, който не познава буквата P и се управлява мигновено. Естествено, има и планки. Познатият превключвател между режимите липсва – на негово място ще откриете три бутона – един за втвърдяване на окачването, друг за волана и трети за цялостно по-спортно усещане.

Като стана въпрос за окачването – не е чудно, че толкова много хора, особено в Русия и Китай, избират X М моделите пред М резачките със задно задвижване. Комфортът на нормален път (включително такъв с дупки) е забележителен в X6 M, а на пистата двойното предаване маскира много от недостатъците на шофьора. Ясно е, че за истинско забавление на пригодените за това места ще се чувствате по-добре, ако имате съответните умения. В този случай M6 ще ви послужи за чудесен уред за подобряване на възможностите. Но ако не сте бог на пистата, то изберете Х6 М. Или прежалете половин милион и си вземете и двете...

Очаквайте пълния текст в TopGear #132!

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ