Текст: Иван Монев
Фотография: Производителят
 
Всъщност е, но не толкова консервативен, колкото беше предоперативното Verso. И да, напълно наясно съм, че букворедът „консервативна свежест“ създава същия самопитащ се конфликт като „прясна марината“, но това, което Toyota демонстрира в най-последно време, е прекрасно. Една марка, символизираща солидността и софт-дружелюбния дизайн, прави сериозни стъпки към изостряне на ламарините. За добро. И обновеното Verso e най-… пресният пример за това.

Toyota Verso бе добра кола още през 2009 г., само че си имаше и проблема, че поради визията си не успяваше да вкара в себе си толкова хора, колкото други по-привлекателни (невинаги толкова добри) семейни возила. Изписаното в ценовите листи като New Verso обаче е поредното свидетелство за разширяването на зрителното поле на Toyota, която поетапно смелизира дизайна на колите си с всеки нов модел (или в случая с фейслифта). Auris е сериозна стъпка в тази посока, но се съсредоточавам върху освеженото Verso.

Което, за да бъда точен, е с 470 елемента по-свежо. Като очевидно 461 от тях са изразени с предницата, изострена в стил „Auris”. Хромиран детайл, продължаващ подфаровите стъкла, ала Lexus-LFA-ски поглед и дневни LED-елементи, задаващи питанки в огледалата на колите отпред, вместо да предизвикват прозяваща физиономия у водачите. Няколко променени единици отиват също за стоповете и задната броня. Новото Verso е категорично по-желано за каране.

Което е супер, защото, ако не беше, можеше и да не разбера характера на тази кола. Двулитровият дизел е най-добрият мотор за Verso, от 2013-а леко пипнат за по-ранни нютонметри и по-малко въглеродни двуокиси. Автомобилът се носи с комфортна увереност, създавайки усещане за успокояваща безусилност, нещо, което е важно за семеен автомобил като този. Ъпгрейдът на интериора не е толкова значителен като брой елементи, колкото като усещане за качество. Toyota Touch дисплеят със 6,1-инчов диагонал е иззел функциите на голям брой бутони, а останалите на конзолата вече са покрити с по-матов мек лак, удовлетворяващ с онова плътно качествено усещане при допир. Подсветката на уредите вече е бяла, сменила по-ретро жълтата светлина, кожа Nappa покрива корите на вратите, волана и подлакътника. Кабината създава впечатление за устойчивост във времето, без да бъде груба. Седловата схема остава познатата Easy Flat-7 с плъзгащ се със 195 мм втори ред седалки и трета двойка, изскачаща от пода. Последната не е подходяща за възрастни – „Брато, тука няма да ме вкараш“, ми каза добър 26-годишен приятелс ръст 180 см, – но за наличния вътрешен обем мястото е доста премислено и пригодно за по-малолетни пасажери. От пътуващите на втория ред не получих никакви оплаквания за нощния 300+ км пробег, което, взимайки предвид откровеността на приятелите ми, значи, че са нямали такива.

Интересите ми не попадат дори близо до „целевата група“ на Verso, но с това си обновено издание визията на колата вече отговаря на не толкова явните й досега качества. И като вземем предвид, че въпреки рефреша цените са паднали надолу – обикновено остават същите или порастват, – предпоставките за успех на New Verso изглеждат солидни. Като самата кола.

Toyota Verso 2,0 D-4D Sol
 
Цифрите
1998 куб. см, 4-цил., редови, предно задвижване, 124 к.с., 310 Нм, 4,9 л/100 км, 129 г/км CO2, 0-100 за 11,3 сек, 185 км/ч, 1320 кг
 
Цената
50 690 лв. (в топ нивото)
 
Присъдата
По-смел дизайн, по-качествен интериор, също толкова солидна. Доказва, че „семейна“ не значи скучна за каране

Оценка
7/10