В това има някакъв метод, но може лесно да е и обратното. И така, караме нещо, което изглежда като парче сирене, на място, което не е на пешеходно разстояние от никъде. Скоростомерът е заковал на скорост, която обикновено е придружена от полицейска сирена, но не. Тук всичко е доста нормално. Може да си навлечете неприятности, но ще трябва да се постараете.
Освен това, вие дори не сте най-бързият тук. Добре дошли на остров Ман и в света на Алфа Ромео RZ (Alfa Romeo RZ), автомобил, който дори в добър ден изглежда така, сякаш го гледате в гърба на лъжица. Със сигурност не е в сферата на нормалното.
Но така не беше и с автомобила, от който произлиза – могъщият SZ (Alfa Romeo SZ), появил се във време, когато феновете на Алфа Ромео бяха зле обслужвани. Струва си да припомним, че 80-те години започнаха с подписването на споразумение между Нисан (Nissan) и Алфа Ромео, което щеше да доведе до тясно сътрудничество между двете фирми през следващите 15 години. И до редица нови модели. Само Arna пристигна – шеметна комбинация от каросерия на Чери (Cherry) и боксерен двигател на Алфасуд (Alfasud).
Поне верните на марката бяха пощадени от „алфаизиран“ Нисан Прери (Nissan Prairie), който почти се появи. Алиансът беше анулиран през 1986 г., като раздялата беше последвана скоро от смяна на собствеността.
След това беше програмата на Алфа Ромео във Формула Едно, която показа ранни проблясъци на надежда, но без победи, въпреки най-добрите усилия на Марио Андрети и други звезди от Гран При. До средата на 80-те години тя се беше превърнала в безсмислено упражнение – във всеки смисъл на думата. Затова състезанията с туристически автомобили трябваше да поддържат спортния имидж на марката – но отново резултатите бяха доста променливи.
Справедливо е да се каже, че това не беше голям период за компанията, но на този фон на униние и ограничени бюджети беше замислен един от най-великите емблематични модели.
Лирите може да са били в недостиг, но складът с части съдържаше няколко скъпоценни камъка: такива, които можеха да бъдат преназначени с малко нестандартно мислене и щедра доза дързост. Проект ES30 (Experimental Sportscar/3.0-litre) премина от идея към реалност само за 19 месеца, като дизайнерският отдел на компанията, Alfa Corse, и подизпълнителят Загато (Zagato) работеха в синхрон. Голяма част от основата и ходовата част бяха заети от модела 75, или по-скоро от ориентираната към писта версия, която участва в Световния шампионат за туристически автомобили през 1987 г. и в италианската обиколка Giro d’Italia през следващата година.
Предната част беше окачена на двойни напречни носачи, с пружини вместо торсионните щанги на 75, а тръбен мост тип Де Дион (de Dion tube) свързваше задните главини, разположен от две сходящи надлъжни рамена и странично от механизъм на Уат (Watt linkage). Антиролбар, сферични шарнири (uniball joints) вместо гумени втулки и малко отрицателен наклон (negative camber) допълваха картината. Към платформата беше добавен стоманен скелет, облечен с панели от метакрилова смола – този композитен материал е разработен специално за приложението. И докато изглеждаше с груба предна част, силуетът беше усъвършенстван във въздушния тунел на Фиат (Fiat), докато не достигна коефициент на челно съпротивление от 0.30 Cd.
Противно на общоприетото схващане, дизайнът на SZ не е дело на Загато. Силуетът е създаден вътрешно от Робърт Опрон, въпреки че на Антонио Кастелана се пада задачата да довърши някои значителни детайли. Той не е заимствал елементи и от оригиналната Алфа Ромео SZ. Изобщо не е заимствал от нищо.
SZ поляризира мненията като малко други автомобили преди или оттогава, като голямото представяне на автомобилното изложение в Женева през март 1989 г. веднага влезе в историята. Някои кръгове от автомобилните медии го мразеха от пръв поглед – и не се сдържаха. Онези, които „разбраха“ SZ, говореха възторжено, като Ръсел Бългин прочуто го сравни с обувките Dr Martens (по-специално с „грубите ботуши“).
Въпреки това, моделът направи чудеса като маркетингово упражнение. Името беше изписано по вестниците и списанията, но никога нямаше да донесе големи печалби. Само 1036 екземпляра бяха сглобени от Загато, от които 38 бяха прототипи.
С британска цена от 45 000 паунда, той съществуваше в елитарна, рядка компания. И дори тогава можеше да се поръча само в червено със сив покрив (въпреки че Андреа Загато имаше един в черно). Те се продадоха отчасти заради спекуланти, които ги придобиваха като защита срещу инфлацията – същите хора, които пострадаха, когато световната икономика изпадна в криза. Цената тръгваше от около 67 500 €.
Алфа Ромео вече беше дала зелена светлина за открит вариант, който се появи на автомобилния салон в Париж през 1992 г., въпреки че беше нещо повече от SZ, лишен от покрива си. Разбира се, RZ (Roadster Zagato) беше почти идентичен механично, но отвън историята беше различна, до степен, че само предните калници и капакът на багажника бяха пренесени без промяна (Алфа твърдеше по онова време, че има над 400 разлики).
Не всички промени обаче бяха веднага очевидни. Прорезите на предния капак бяха премахнати, праговете бяха преработени, а предният спойлер беше повдигнат, тъй като ниският просвет отпред беше болезнена точка на SZ.
Имаше обаче няколко проблема, които спънаха шансовете на роудстъра. Плановете предвиждаха производство, ограничено до 500 автомобила, което скоро беше намалено до 350 екземпляра. Загато направи 242, преди финансови затруднения почти да го унищожат. Синдиците завършиха още 32 автомобила до 1994 г., но нямаше официални продажби във Великобритания. Въпреки това, много от тях пристигнаха оттогава. Въпреки това, феновете на автомобила с твърд покрив обикновено не харесват RZ и обратното – и нямат нищо против да ви го кажат. Това са модели, които разделят мненията на всяко ниво.
За някои SZ беше най-чистата концепция, докато Алфа Ромео RZ – всичко друго, но не и това.
Някои твърдят, че моделът RZ е по-скоро творение на Дзагато (Zagato), отколкото на марката, която го носи. Това си личи по елементи като задния капак с две гърбици, повтарящи характерния „двоен балон“ на покрива на ателието. Всеки със собственото си мнение. От няколко метра откритата версия не е загубила способността си да шокира, но наред с бруталността присъства и елемент на причудливост. Сигурно е цветът; определено забелязвате RZ. Той не е нито отдалечено красив, но не можете да откъснете очи от него. Има и някои изящни детайли, не на последно място умният сгъваем покрив, който се прибира спретнато зад задния капак, отварящ се нагоре.
Облик и интериор
Напълно широките стопове с опушено-черен оттенък и шестте бели предни лещи за фаровете също привличат погледа. Предното стъкло е значително по-плитко спрямо версията с фиксиран покрив, като задният край на предния капак е леко повдигнат, за да предпазва чистачките. Отнема време да се оценят тези фини промени, което допълнително отхвърля твърденията, че това е просто моделът SZ без покрив. Веднъж в купето, седите ниско, с линията на прозорците на нивото на раменете. Интериорът е значително по-луксозен от SZ, всичко е относително, и по-ориентиран към дизайна.
Зад вас има здрава метална преграда, където автомобилът с фиксиран покрив е имал багажно отделение, с падащ панел, позволяващ достъп до това, което минава за зона за съхранение. Има и няколко ергономични странности. Здравата горна греда, която служи и като ролбар, прекъсва линията на видимост, ако сте дори със среден ръст. Неизменно се озовавате да се навеждате под нея или да надничате над нея, опитвайки се да намерите щастлива среда. Такава няма.
Двигател и динамика
Въпреки това, тук има много радост. За начало, превъзходният изцяло алуминиев V6 двигател Джузепе Бусо (Giuseppe Busso), споделен с моделите ГТВ6 (GTV6), 75 и безброй други класически Алфа Ромео, звучи още по-добре в кабриолет. Саундтракът кара душата ви да трепери. Като се има предвид това, той не е особено шумен, освен ако не вдигате оборотите, и дори тогава е по-скоро породист, отколкото с доработки. И да, Алфа Ромео RZ е по-тежък автомобил от SZ (с приблизително 100 кг), така че не е светкавично бърз при потегляне или в който и да е момент след това. В крайна сметка разполага с „едва“ 210 к.с.
От Алфа Ромео твърдят, че може да ускори от място до 100 км/ч за 7 секунди и да достигне максимална скорост от 230 км/ч, което изглежда невероятно. Въпреки това, RZ показва своите силни страни, когато пътищата станат по-извити, а нашият тестов маршрут обхваща голяма част от 60-километровото трасе на Isle of Man TT. В традиционен стил на Алфа, тук има трансмисия (transaxle), заимствана от модела 75, но с по-къси предавателни числа. Предимството на тази конфигурация е да насърчи оптималното разпределение на масата на открития автомобил от 1356 кг. Вероятно най-големите предимства на SZ, освен визуалния театър, са били неговото управление и огромното сцепление (прототипите са записали странични натоварвания от 1.4 g при завиване, ако може да се вярва на легендата).
Изживяването зад волана
RZ също не е динамично тромав. При най-ниската настройка на регулируемата от купето височина на возене, автомобилът вози твърдо благодарение на амортисьорите Кони (Koni). Въпреки това, той не се блъска и не удря през неравности или несъвършенства по пътната настилка. Не се свивате при всяко друсане – не че има много такива. Това е важното: не се усеща разхлабено. Имайки предвид, че това не е вашият автомобил, но все пак поддържайки това, което евфемистично може да се опише като бърз напредък, Алфа Ромео RZ е ангажиращ за шофиране. Не се накланя и не се гмурка. Има малко повдигане отпред и отзад, и не следва коловози.
Предишен опит показва, че трябва да натискате доста силно, за да предизвикате свръхзавиване, но това наистина не е типът автомобил, който искате да карате до крайния ограничител на волана. Този автомобил Алфа Ромео е изцяло за неутралност на шасито и комуникативно управление. Смешното е, че първоначално управлението изглежда с ниско предавателно отношение, но не е така. Просто няма повече усилване, отколкото ви е необходимо. Каран бързо и с доза благоприличие, има лек намек за недозавиване при по-тесни завои, но дотам. Можете да подадете газ без дори един писък от задните гуми Пирели (Pirelli). Просто е толкова… незастрашаващ.
Заключение
Да, може да бъде карано грубо, но това не е неговото щастливо място. Независимо какво мислите за визията, този автомобил Алфа Ромео е кола за шофьори и искате да продължите да я карате. Няма турбо лаг и няма чакане да влезе в обороти. Нито пък твърдото окачване и друсащото возене ограничават скоростта ви. Или забавлението ви. Алфа Ромео RZ се усеща интимно по всяко време, както подобава на истински спортен автомобил. На пуст път със слънце, вятър в останалата коса и онзи възвишен V6 в пълния си глас, започвате да оценявате автомобила по собствените му достойнства, а не като продължение на по-късно почитания SZ.
Има някои, които твърдят, че откритият автомобил няма хирургически прецизната точност на своя събрат купе, и може би – само може би – има известна доза истина в техните твърдения. В реалния свят обаче разликата не е голяма. Трудно е да се измери чрез вашите допирни точки. RZ все още е приказен. Просто казано, нито един друг автомобил Алфа Ромео, появил се оттогава, не се доближава до него по отношение на забавлението. Нито 8С, нито 4С, нито дори великолепният суперседан Джулия Куадрифолио (Giulia Quadrifoglio). Тук няма сиви нюанси, а само жълтите, червените и черните цветове, които са били официално предлагани по онова време.
Алфа Ромео RZ (Alfa Romeo RZ) е автомобил, който се харесва с времето. Признаваме, видимостта от него е трудна, когато покривът е вдигнат. Да, материалът на каросерията отблъсква боята, като микромехурчетата са често срещан проблем. Съгласни сме, качеството на изработка напомня за саморъчно сглобяване. О, и багажникът е по-малък от жабките на повечето автомобили. Но ако пренебрегнем всичко това, шофирането му е истинско удоволствие, без никога да се усеща нервно. При много спортни автомобили от този период има един прагов момент, в който забавлението спира и започват ругатните. Тук обаче не е така. Това е един кротък стар автомобил. Алфа Ромео RZ може и да изглежда чудовищно, но не е чудовище.
Последвайте ни в Google News
