Ауди (Audi) досега не е създавала еквивалент на Фолксваген ID.3 (Volkswagen ID.3). Промяната дойде с премиерата на A2 e-tron, който предлага висока ефективност, необичаен облик и луксозна емблема в центъра на предницата.
Първият A2 дебютира през 1999 година като модерен, алуминиев и изключително икономичен градски автомобил. Той беше замислен като следващото голямо постижение на европейския автомобилен пазар, но не успя да блесне така, както Ауди първоначално е предвиждала. Дали новият A2 e-tron ще преживее същата съдба?
За да разбера, карах новия модел във версиите със 188 к.с. и 322 к.с.
Една от отличителните черти на Ауди A2 e-tron е забележително ниският разход на енергия от едва 12.8 kWh/100 км, постигнат във версията със 188 к.с. (140 kW). Тъй като Ауди не разполагаше с модел с този пакет, се спряхме на стандартния вариант със 188 к.с. Вторият тестов автомобил беше топ моделът с 322 к.с. (240 kW), който идва с адаптивни амортисьори.
По време на тестовете установих, че и двете версии предлагат отлично регенеративно спиране и добър капацитет на теглене. Особено впечатляващ е ниският разход на енергия, особено при варианта с опционалния пакет за ефективност. Възможността за шофиране с един педал също допринася за удобството. Все пак, има и някои недостатъци. Задната видимост е лоша, а подът на багажника е непрактичен. Освен това, клиентите трябва да избират между голям пробег и нисък разход на енергия, което е компромис. Цените също са високи.
Ауди А2 е-трон (Audi A2 e-tron) е дълъг 4315 мм, което го прави с около 61 мм по-дълъг от Фолксваген ID.3 Neo (VW ID.3 Neo). Междуосието е приблизително същото при двата модела – 2769 мм, подобно на Ауди Q4 е-трон (Audi Q4 e-tron) или Фолксваген ID. Тигуан (VW ID. Tiguan). Важно е да се подчертае, че А2 е-трон е компактен автомобил в Европа, а не субкомпактен. Името може да заблуди клиентите.
Обликът на Ауди А2 е-трон предизвиква противоречиви мнения: лично на мен каросерията не ми допада, тъй като намирам първия А2 за непривлекателен. По-младите колеги обаче харесаха новото Ауди. След като видях новите изображения, автомобилът вече не изглежда толкова обемист, колкото на първоначалните прес снимки, които показваха А2 е-трон в неласкав цвят „зелен шамфъстък“. Цветът „сив металик Ероу“ (Arrow Gray), който на нашите снимки изглежда по-скоро като светлосин, е доста приятен.
Каросерията е оптимизирана за минимално въздушно съпротивление. Въздушни завеси отпред позволяват на въздушния поток да преминава, като излиза през отвори за извеждане на въздуха зад предните колела. Намалители на луфта минимизират пространството между калника и гумата, предотвратявайки навлизането на въздушен поток и завихрянето му вътре в калника. Задният спойлер също подобрява аеродинамиката, въпреки че намалява видимостта назад, но повече за това по-късно.
Малките дръжки тип крилца на А2 е-трон служат по-скоро за естетическа цел, отколкото за аеродинамична. Те се отварят лесно, извивайки се леко навън. В случай на прекъсване на захранването по време на инцидент, ултракондензатори в вратите осигуряват енергия. Въпреки това, ако странични лица трябва да отворят заклещена врата след инцидент, е под въпрос дали могат да приложат толкова сила върху тези малки дръжки, колкото върху конвенционалните.
Зареждането става отзад, от страната на пътника – удобно за зареждане до бордюра, но по-малко удобно в тесни гаражи, където автомобилите често се паркират максимално вдясно, за да остане място за излизане отляво.
Интериор и управление
Вътре А2 е-трон разполага с извити двойни дисплеи с диагонали съответно 30.2 см и 32.5 см. Приборното табло е фокусирано в долната част, вероятно защото съдържанието иначе би било скрито от волана. Тъчскрийнът може да показва красив сателитен изглед на картата при поискване.
Вместо обичайните лостчета на волана, А2 е-трон има необичаен компонент зад волана за регулиране на светлините и чистачките отляво, и за активиране на режимите на движение P, R, N, D и B отдясно. Настройката създава усещане за модерно приспособление, но адаптирането към нея изисква малко преквалифициране.
Версията, която карах, включваше комплектацията „Интериор S“ с черни интегрирани седалки и матови червени детайли, без които можех и да мина – те не се вписват съвсем. Централното отделение за съхранение с две поставки за зареждане на смартфони също не е много привлекателно. Въпреки това нямах оплаквания от меката облицовка. В моя автомобил тя се състоеше от черен филц на таблото, простиращ се до вратите, където има типичния джойстик за регулиране на огледалата и четири бутона за управление на прозорците от страната на водача.
Вратите винаги се отварят електрически, с бутон, ергономично разположен под подлакътниците.
Видимостта странично назад е добра, но задният спойлер, който разделя задното стъкло на горна и долна част, влошава видимостта назад. Позиционирането на спойлера от Ауди е компромис между притискаща сила и аеродинамично съпротивление.
Задният капак се отваря широко. Самият багажник има обем от 396 до 1336 литра. При версията с 228 к.с. (170 кВт) е наличен и 13-литров преден багажник; в противен случай той е част от пакета за съхранение (на цена 320 евро). Този пакет включва подвижен под на багажника. В горната си позиция той изравнява прага на товарене, докато в долната позиция оптимизира обема за товарене.
Преобразуването му обаче е доста трудно: за разлика от ID. Поло (ID. Polo), където можете да обърнете пода от горна в долна позиция с една ръка, в А2 е-трон той има склонност да засяда. След няколко опита и грешки открих решението: сгъването на частта позволява да се маневрира отгоре надолу. Тестовият автомобил разполагаше и с разделена сгъваема задна седалка в съотношение 40:20:40, рядко предимство в този клас, което е част от различни интериорни пакети за А2 е-трон. Гласовото управление, поддържано от ChatGPT, както ми каза говорител на Ауди, работи добре. То успя да ми каже точната възраст на канцлера Фридрих Мерц и също така назова два местни музея на тема динозаври.
Впечатления от шофирането
Сега към впечатленията от шофирането. Колега и аз първо карахме версията със 188 к.с., която, заедно с варианта с 228 к.с., се очаква да съставлява основната част от продажбите. Автомобилът ускорява добре, но забележимо губи мощност при по-високи скорости. Следователно тази версия може да не е идеална за тези, които често изпреварват по междуградски пътища. Задвижващата система с 322 к.с. на топ версията, която карахме след това, е много по-приятна в такива сценарии. Тя предлага и значително по-висок въртящ момент от 545 Нм, в сравнение с 350 Нм при вариантите на двигателя APP350.
Опционалното прогресивно управление беше забележимо в няколкото изкачващи се фиби. Воланът стана внезапно по-директен при силно завъртане, което ме изненада. Прогресивното управление регулира предавателното отношение на волана (а не сервоусилването), за да стане по-директно при силно завъртане на волана и ниски скорости. Тази технология трябва да улесни маневрирането, тъй като е необходимо по-малко завъртане на волана. Прогресивното управление е стандартно за модела с 322 к.с. и част от опционалните комплектации Tech Plus и Tech Pro за други варианти.
А окачването? И двата автомобила изпитаха подхлъзване на задната част по време на динамично шофиране и резки маневри с волана. Въпреки по-високата мощност, това беше много по-малко забележимо при версията с 322 к.с. Не е ясно дали това се дължи на адаптивните амортисьори или на различни гуми (19-инчови гуми Nexen за версията със 188 к.с., 20-инчови гуми Goodyear за топ версията). Това обаче не бива да се преувеличава: малко вероятно е някой да шофира толкова агресивно ежедневно, колкото ние по време на тестовете. Нито пък е необходимо. По отношение на комфорта на возене не открих нищо за оплакване по време на двете кратки пътувания.
Харесаха ми настройките на регенерацията. Използвайки перата на волана, можете да избирате между D1, D2 и D3, като режимът B се избира отдясно на волана. Силата на регенерация се увеличава в този ред. В режим B функцията „пълзене“ също е деактивирана, което позволява шофиране с един педал. Освен това има автоматичен режим, при който регенерацията се адаптира към ситуацията на шофиране.
Новият адаптивен круиз контрол плюс автоматично спира автомобила на червени светофари. Той обаче не тръгва автоматично отново, както потвърди специалистът по асистиращи системи Патрик Вернер. След задълбочена дискусия с експерта, все още не разбирам защо. В крайна сметка автомобилът автоматично тръгва отново при спиране зад друго превозно средство, а вътрешната камера засича, че гледате внимателно напред. Ауди изглежда предпазливо с новите функции. Ако светлината стане зелена преди пълно спиране, автомобилът продължава автоматично. Не записах разхода на енергия поради краткото тестово шофиране.
Според данните по цикъла WLTP, моделът с 228 к.с. и комплектация за ефективност, която включва предимно снижено окачване и гуми с ниско съпротивление при търкаляне, постига разход от 12.8 kWh/100 км. Това го нарежда сред десетте най-ефективни електрически автомобила. С батерия от 58 kWh, това осигурява WLTP пробег до 515 километра. Въпреки това, за тестваната версия с 228 к.с., оборудвана с 19-инчови джанти и множество екстри, разходът нараства до 14.5 kWh/100 км, което намалява пробега до 463 километра. В най-лошия случай, разходът достига 15.6 kWh/100 км, а пробегът – 445 километра.
Версията на Ауди A2 e-tron (Audi A2 e-tron) с 228 к.с. (140 kW) използва задно задвижване с мотор АПП350. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 7.9 секунди, а максималната скорост достига 160 км/ч. Батерията е с нетен капацитет от 58 kWh. Мощността на зареждане с постоянен ток е 105 kW, като от 10% до 80% батерията се зарежда за 26 минути. Дължината на автомобила е 4.32 метра, а височината – 1.58 метра.
При версията с голяма батерия от 79 kWh и 322 к.с., задвижвана от мотор АПП550, разходът варира от 14.2 до 15.1 kWh/100 км. Пробегът е между 593 и 630 километра. Следователно, не може да се каже, че едно от двете задвижвания е по-ефективно като цяло – всичко зависи от останалото оборудване.
Версията на Ауди A2 e-tron с 322 к.с. (240 kW) също е със задно задвижване, но с мотор АПП550. Ускорението от 0 до 100 км/ч се извършва за 5.7 секунди, а максималната скорост е 200 км/ч. Нетният капацитет на батерията е 79 kWh. Мощността на зареждане с постоянен ток е 183 kW, като от 10% до 80% батерията се зарежда за 29 минути. Размерите на този вариант са идентични: дължина 4.32 метра и височина 1.58 метра.
Версията с 228 к.с. стандартно пристига с 18-инчови джанти, докато водещата комплектация разполага с 19-инчови. Тестовите автомобили бяха оборудвани с джанти с един размер по-големи – съответно 19 и 20 инча. Важно е да се отбележи, че всички версии с мотор АПП350 (всички Ауди A2 e-tron без водещата) използват енергоспестяващи инвертори от силициев карбид, докато моторът АПП550 на най-мощния вариант използва конвенционални силициеви чипове. Освен това, Ауди подчертава, че всички версии на A2 e-tron могат да теглят 1 600 килограма. Това е забележително за компактен електрически автомобил и е особено важно, тъй като тясно свързаните Фолксваген ID.3 Neo (VW ID.3 Neo) и Купра Борн (Cupra Born) нямат право да теглят ремаркета – техният теглич може да се използва само за багажник за велосипеди.
Цени и конкуренти
A2 e-tron с 228 к.с. започва от 41 900 евро. Съответният Фолксваген ID.3 Neo струва само 36 195 евро с „ID. премия за покупка“, която намалява около 5 700 евро от германската каталожна цена. Оборудването на Ауди не е непременно по-добро. Ауди таксува допълнително за подгряване на седалките и волана (450 евро), докато при Фолксваген то е стандартно. Освен това, огледалата на Фолксваген са не само електрически подгрявани и регулируеми, но и сгъваеми. Термопомпата струва около 1 000 евро допълнително и за двата модела.
И двата автомобила стандартно разполагат с 18-инчови алуминиеви джанти, LED светлини с асистент за дълги светлини, двузонов климатроник, безжично зареждане на смартфон, навигационна система, адаптивен круиз контрол, базов асистент за поддържане на лентата без центриране в нея, предни и задни парктроници, камера за заден ход и двупосочно зареждане. Въпреки това, Ауди има стандартни пера на волана, малко по-голям инструментален дисплей (11.9 срещу 10.2 инча), затъмнени прозорци и озвучителна система с повече високоговорители (седем срещу пет).
Водещото задвижване с 322 к.с. струва 51 200 евро. Все още няма еквивалент от Фолксваген; би трябвало да се изчака ID.3 Neo GTI или да се закупи Купра Борн VZ, чиято цена започва от 50 990 евро. По-премиум облик предлагат електрическите всъдеходи на Волво (Volvo), като EX30 е малко по-малък, а EX40 – малко по-голям. Волво EX30 P5 Long Range с 268 к.с. се предлага от 43 490 евро в Германия, но предлага максимален пробег от 475 километра. За Волво EX40 P5 Long Range с 248 к.с. и до 576 километра пробег, ще са необходими поне 53 090 евро.
Заключение
По същество, Ауди A2 e-tron е Фолксваген ID.3 Neo или Купра Борн с различна каросерия. Да, Ауди се отличава със своя облик, цветове, оборудване, възможности за теглене и настройки за рекуперация. Но не може да отрече своята техническа основа и не е по-икономичен от братовчедите си от концерна Фолксваген Груп сам по себе си – всичко зависи от оборудването. Като цяло, ако парите бяха мои, бих предпочел да купя ID.3 Neo.
Последвайте ни в Google News