Бугати Tourbillon: Хибридният наследник на Широн е по-лек от предшественика си

Бугати (Bugatti) най-сетне пое по пътя на електрификацията с модела Tourbillon (Tourbillon), представен през 2024 г. като V16 хибриден наследник на Широн (Chiron). Новият автомобил ясно показва по-голямо отклонение от предшественика си, отколкото Широн от революционния Вейрон (Veyron), който замени, тъй като двата по-стари модела споделят известния си W16 двигател.

Електрифицираните автомобили често търпят критики в средите на спортните коли, защото технологията обикновено добавя значително тегло. Tourbillon обаче не тежи повече от Широн, въпреки допълнителния си хардуер. Всъщност, той е дори по-лек.

Инженерни решения за задвижването на Tourbillon

Задвижващата система на Tourbillon се състои от 90-градусов 8,3-литров V16 двигател, който сам по себе си произвежда почти 1 000 к.с. Три електрически мотора добавят допълнителна мощност, като общата мощност на автомобила достига 1 775 к.с. V16 двигателят е съчетан с осемстепенна (една повече от Широн) автоматична трансмисия с двоен съединител и диференциал с векториране на въртящия момент. Той задвижва задните колела заедно с един електрически мотор. Този мотор също така зарежда батерията и осигурява допълнителен въртящ момент при необходимост. Останалите два електрически мотора независимо задвижват предните колела, създавайки система за задвижване на 4 колела.

Целият този хардуер тежи 430 кг, което според Бугати е приблизително теглото само на W16 двигателя на Широн. Голяма част от теглото в задвижващата система на Широн идва от четирите му турбокомпресора и всички допълнителни тръбопроводи и охлаждащи системи, които те изискват. Разбира се, Tourbillon също трябва да носи 25-киловатчасова батерия, която е с Т-образна форма и е разположена в центъра на монококовото шаси от въглеродни влакна на автомобила.

Въпреки това, дори с добавената батерия и свързаните с нея охлаждащи системи, Tourbillon все още тежи по-малко от Широн, чиято маса е 1 995 кг. Бугати не е предоставил точна цифра за най-новия си хиперавтомобил, но главният изпълнителен директор Мате Римац заяви, че е с няколко килограма по-лек. По-изненадващата история обаче не е числото на кантара – а как Бугати постигна това, без да прави компромис с двигателя, за който се бори да запази.

Голяма част от спестяването на тегло идва от новия монокок на Tourbillon, който Бугати изгражда от аерокосмически композитни материали от въглеродни влакна. Структурата интегрира няколко компонента, които обикновено биха изисквали отделни корпуси или опори, включително корпуса на батерията и предните въздуховоди, превръщайки ги в структурни части на шасито. Бугати също така интегрира задната структура за поглъщане на удар в дифузора, елиминирайки нуждата от конвенционална напречна греда и спестявайки допълнително тегло.

Бугати също така широко използва 3D принтиране, особено за компонентите на окачването и структурните подсилвания. Рамената на окачването и вертикалните елементи, например, използват 3D принтиран алуминий и помагат за намаляване на теглото на окачването с 45% в сравнение с Широн. Тези компоненти имат и необичаен органичен вид, със сложни форми, които приличат повече на костни структури, отколкото на конвенционални автомобилни части. Това е умишлено, тъй като Бугати използва усъвършенствано компютърно моделиране, за да премахне материал навсякъде, където не е необходим, атом по атом, оставяйки само това, което е необходимо за поддържане на здравина и твърдост.

Как Мате Римац убеди Фолксваген да позволи на Косуърт да създаде V16 двигател с 9 000 об/мин

Всички тези спестявания на тегло от шасито служат на една цел – да позволят на V16 двигателя на Tourbillon да работи без компромиси. V16 двигателят на Tourbillon е инженерно постижение сам по себе си. Разработен в партньорство с Косуърт (Cosworth), същата компания, която стои зад V12 двигателите в Астън Мартин Валкирия (Aston Martin Valkyrie) и всички съвременни суперавтомобили на ГМА (GMA), атмосферният 8,3-литров двигател на Tourbillon черпи от принципите на дизайна на Формула 1 и използва леки материали, за да поддържа ниско тегло, като същевременно му позволява да достига 9 000 об/мин. Размерите му също са впечатляващи, като се има предвид колко лек е целият агрегат – двигателят е почти метър дълъг и използва 900-милиметров колянов вал, изработен от едно цяло парче метал.

Бугати също така е мислил отвъд непосредствените цели за производителност на двигателя, оставяйки място за потенциални подобрения, тъй като регулациите за емисиите стават все по-взискателни. Пространството между цилиндровите редове на V16, например, би могло да побере система за впръскване на вода в бъдеще. Впръскването на вода може да помогне за контролиране на температурите на горене и намаляване на определени емисии, давайки на Бугати още един потенциален начин да запази големия атмосферен двигател жизнеспособен, докато изискванията се развиват.

Изискванията към звука са били ключови при проектирането на Бугати Турбийон (Bugatti Tourbillon). Бугати (Bugatti) и Косуърт (Cosworth) са извършили хиляди симулации на всмукателните и изпускателните системи, за да намерят правилния баланс между спортни характеристики, изтънченост и суровия характер, очакван от двигател на Бугати. От Бугати заявяват, че звукът на двигателя е една от ключовите стратегии за създаване на по-силна връзка между водача и машината.

Още по-впечатляващ е фактът, че изпълнителният директор на Бугати е станал известен с основаването на компания за електрически технологии, Римац (Rimac). Когато той се присъединява към Бугати по-рано през това десетилетие, докато марката все още е била част от Фолксваген Груп (Volkswagen Group), неговите ръководители са искали наследникът на Широн (Chiron) да бъде изцяло електрически. Той е възразил, твърдейки, че Бугати трябва да запази двигател с вътрешно горене, и вместо това е предложил V16.

Пътническият тест на Топ Гиър разкрива атлет за писта, където Широн е бил силов атлет

Бугати все още не е предоставила на медиите възможност да управляват Турбийон, тъй като автомобилът не е напълно одобрен, а производството му едва сега е започнало. Въпреки това, списание Топ Гиър (Top Gear) го сравнява с Широн, оприличавайки промяната на размяна на силов атлет с атлет за писта, като V16 осигурява по-експлозивен характер, по-бързи реакции и по-голям апетит за обороти.

Разликата става особено очевидна, когато двигателят надхвърли 3 000 оборота в минута, освобождавайки ярост, която старият W16 с четири турбокомпресора не е могъл да достигне. Електрическите мотори осигуряват незабавен въртящ момент при нужда, но те остават на заден план пред атмосферния V16, чийто характер определя цялостното преживяване. Всъщност, хибридната система може да бъде изключена, за да работи Турбийон постоянно в режим на чисто горене. Обратно, съществува и електрически режим, при който може да се изминат около 48 километра само на батерия.

Според Топ Гиър, Турбийон също се усеща по-пъргав от Широн, променяйки посоката с по-голям ентусиазъм, като същевременно запазва стабилността, очаквана от Бугати. Официалните данни за спортни характеристики включват ускорение от 0 до 100 км/ч за под две секунди, от 0 до 300 км/ч за под 10 секунди и максимална скорост, ограничена до 444 км/ч.

Единственият друг V16 суперавтомобил е проектиран от същата легенда зад Ламборгини Диабло

По очевидни причини малко серийни автомобили са задвижвани от V16 двигател. Кадилак (Cadillac) и Мармон (Marmon) са били сред основните автомобилни производители, експериментирали с тази конфигурация през 30-те години на миналия век, докато в съвременната ера само две компании са пуснали такъв в производство: Чидзета (Cizeta) и сега Бугати. Чидзета е единственият автомобилен производител, който преди това е задвижвал суперавтомобил с V16, под формата на своя V16T, който е бил произвеждан за кратко през 90-те години.

V16T е бил единственият модел, предлаган някога от Чидзета, която е фалирала през 1994 година, след като е произвела по-малко от дузина екземпляра. Неговият 6.0-литров V16 е развивал 400 к.с. и е бил монтиран напречно, подобно на V12 в Ламборгини Миура (Lamborghini Miura), често смятан за първия суперавтомобил в света. Съществува и друга интересна връзка между двата автомобила, тъй като и двата са проектирани от легендарния Марчело Гандини (Marcello Gandini).

За щастие, Бугати едва ли ще претърпи същата съдба като Чидзета. Всички 250 производствени слота за Турбийон са били резервирани малко след неговата премиера и можем да бъдем сигурни, че всякакви допълнителни версии, които Бугати планира, ще се окажат също толкова популярни. V16 явно ще остане, поне за още известно време.

Последвайте ни в Google News
Предишна/Следваща
Подобни публикации