Представете си един легендарен футболен отбор с десетилетна история, чиито фенове не са виждали спечелена купа от над половин век. Повечето от привържениците му дори не са били родени, когато тимът за последно е триумфирал, но по някакъв начин митологията за славните му дни и случайните проблясъци на гениалност поддържат марката жива и обичана. Това са фенове, готови да пренебрегнат разочарованията и всяка година да се надяват, че този сезон може би ще бъде техният. В същото време привържениците на другите големи клубове вероятно се чудят защо изобщо си правят труда.
Макар периодите на застой за Alfa Romeo никога да не са били толкова дълги, не е трудно да се видят паралелите. Това е марка с богата история и страстна фенска база, но чиито разкази за смели подвизи са толкова далеч в миналото, че сякаш са дело на съвсем различна компания. Всъщност много от тях са постигнати преди продажбата на Fiat през 1986 г. Това е марка, чиито нови ръководители обещават много, но често я оставят да се бори за оцеляване. Марка, която би трябвало да бъде италианският отговор на BMW, но продава приблизително един автомобил на всеки 37, реализирани от баварския производител. Марка, която повечето съвременни купувачи просто не разбират.
И така, какво е онова в Alfa, което кара една малка, но отдадена група фенове да се връща отново и отново? Какво убеждава собствениците на компанията, че си струва да продължават, когато финансовите резултати сочат друго? И защо Alfa Romeo не може да продава повече автомобили?
Наследство от състезания, слава и хаос
За да разберем Alfa Romeo, трябва да започнем от състезателната писта. Марката може и да се оттегли от Формула 1 през 2023 г., след като не успя да спечели нито едно състезание в рамките на пет години, но има много други победи, с които да се похвали, ако се върнем малко по-назад в историята. Защото през голяма част от миналия век историята на Alfa е била историята на моторните спортове.
Основана през 1910 г. като ALFA (Anonima Lombarda Fabbrica Automobili), компанията започва да участва в легендарното сицилианско състезание Targa Florio още през следващата година. Първата си победа там постига през 1923 г. с вече емблематичното лого на четирилистна детелина „Quadrifoglio“ на предния капак, а през 1925 г. печели първия Световен шампионат за автомобили – предшественик на съвременния шампионат на Формула 1. Alfa се превръща в едно от доминиращите имена в състезанията Гран При до края на десетилетието и в началото на 30-те години, докато германските отбори не развалят забавлението.
В края на 40-те години, когато състезателните битки отново заменят оръжията, Alfa възвръща победната си форма, като печели първия сезон на Формула 1 през 1950 г. и повтаря постижението година по-късно. След това, поради липса на средства и под натиска на един определен Енцо Ферари, който започва кариерата си като пилот за Alfa Romeo, ръководи отбора, а след това основава свой собствен, компанията се оттегля.
Тя променя тактиката и се съсредоточава върху състезанията със спортни автомобили и седани. Побеждава Porsche в сериите Trans Am и доминира в Европейския шампионат за туристически автомобили (ETCC) през 60-те, 70-те и началото на 80-те години. В първите три години от новото хилядолетие добавя още три титли от ETCC и през целия следвоенен период бележи успехи с няколко световни шампионата за спортни автомобили, победи в своя клас на „Льо Ман“, „Себринг“ и „Нюрбургринг“, както и случайни рали победи. Няма съмнение, състезателното потекло на Alfa е първокласно, макар и леко накърнено от времето.
Последвайте ни в Google News
