Atom и Nomad са два противоположни отговора на въпроса за идеалния автомобил за писта.
Знаем, че Atom е по-бърз, но кой е по-забавен?
Откакто за последно измерихме време на Ariel на пистата Ангълси, майсторите от Крюкерн създадоха изцяло нов Atom и изцяло нов Nomad. Въпросът е къде се нареждат новите попълнения в портфолиото на компанията в нашата класация за най-бързи обиколки.
Atom е в перфектната спецификация за писта. Това е по-мощната версия Atom 4R, чиято начална цена е 77 940 паунда, но тук разполага с някои ключови опции, включително предни и задни крила, ABS, тракшън контрол, секвенциална скоростна кутия с планки на волана и трипосочно регулируеми амортисьори Öhlins, както и чисто нова изпускателна система от титан и въглеродни влакна. Междувременно, струващият 68 970 паунда Nomad 2 е тук само за забавление, тъй като този конкретен автомобил е в пълна офроуд спецификация: увеличен пътен просвет, защита на шасито, гуми с голям грайфер, лебедка, антена като светлинен меч и т.н. В бъдеще може да го тестваме и в по-лека конфигурация с по-ниско окачване и по-добре сцепяващи се гуми, за да видим каква е разликата на асфалт.
Започваме с Atom. Вече знаем, че е сериозно способен след представянето му на пистата Кадуел Парк по време на теста „Пистов автомобил на годината“ за 2024 г. Подобреното охлаждане чрез уникалните за R-версията странични въздуховоди и преконфигурираният софтуер дават на двигателя на Honda от Civic Type R допълнителни 80 к.с. и 14 Нм въртящ момент спрямо стандартния Atom 4. Така общите стойности достигат 400 к.с. и 502 Нм. С помощта на ABS и тракшън контрол, факторът на сплашване при управление на автомобил със съотношение мощност към тегло от 611 к.с. на тон е значително намален. Налични са три карти на двигателя, като за най-бърза обиколка, естествено, избираме най-мощния режим, в който турбото се усеща доста рязко.
Това се оказва най-предизвикателният аспект при постигането на добро време с 4R – дори на излизане от много бързи завои, включването на турбото е осезаемо и трябва да си подготвен за него. Записваме времената в много горещ ден, така че се налага да използвам малко тракшън контрол, тъй като нагорещеният асфалт сериозно ограничава сцеплението на задните колела. Сцеплението отпред обаче е отлично: с лепкавите гуми Yokohama A052 воланът е достатъчно тежък, че да направи пришка на палеца ми през ръкавиците. Усещането през волана без сервоусилвател е по-слабо от очакваното и е нужно малко време за привикване.
Спирачната ефективност е могъща: педалът може да бъде натиснат възможно най-късно с абсолютна увереност, че автомобилът ще спре.
4R е много подходящ за пистата Ангълси със своята комбинация от механично сцепление и полезна аеродинамика: крилата генерират 110 кг притискаща сила при скорост от 113 км/ч. Въпреки това се усеща леко презавиване в бързия завой на шеста предавка след кривата „School“, което изисква пълна концентрация. Все пак, автомобилът е лесен за контролиране при поднасяне и е изключително бърз.
На права линия се усеща по-бърз от много суперавтомобили.
Предшественикът на този модел, Atom 3.5R, записа време от 1:12.3 през 2018 г. Новият 4R подобрява това време с повече от секунда, записвайки 1:11.1. Този резултат го изравнява с McLaren 765LT в класацията и го поставя с една десета пред McLaren P1.
А Nomad 2? Като се има предвид, че този автомобил е в възможно най-лошата конфигурация за писта, той всъщност е много способен. И изключително забавен. Необходимо е сетивата да бъдат напълно пренастроени след каране на други, по-сцепяващи се автомобили – особено по отношение на спирачния път. Но след като се преодолее по-голямото движение на окачването (и шокът от силния писък на гумите), автомобилът вдъхва огромна увереност.
Въпреки че тази кола има опционална хидравлична ръчна спирачка, тя е излишна тук. Прехвърлянето на тежестта при спиране е толкова голямо, че задницата може да се дестабилизира и да започне да се пързаля още преди конвенционалната точка за влизане в завоя. Въпреки това, поведението е предвидимо и бързо се изгражда доверие и връзка с автомобила.
Най-бързото му време (включително не съвсем планирано влизане в контразавой в една от зоните за спиране) е 1:22.4. Това го поставя в долната част на нашата класация, но все пак е по-бързо от Volkswagen Golf GTI TCR (Mk7.5) и Toyota GT86 TRD. В различна спецификация този автомобил би могъл да бъде наистина бърз на Ангълси.
В настоящия си вид той е изключително забавен, брилянтен демонстратор на широкия спектър от възможности на Ariel и напомняне, че „бавното“ време за обиколка може да бъде обратнопропорционално на удоволствието на водача зад волана.
Последвайте ни в Google News
