Два мощни и харизматични кабриолета се изправят един срещу друг. Кой е по-добрият избор?

Докато слънцето залязва и вълните на Северно море се разбиват в скалите на източния бряг, два автомобила от най-прочутите компании в бранша позират за снимки. Покривите им са свалени, светлините им блещукат в здрача, а турбокомпресорните им двигатели отдавна са изстинали. След цял ден снимки и няколко дни зад волана на всеки от тях, дойде време за окончателния избор: Aston Martin DB12 Volante или Maserati GranCabrio Trofeo?

Maserati е по-чистокръвният Gran Turismo автомобил – по-спокоен от DB12, който винаги е изглеждал твърде динамичен за класически GT, но не и достатъчно остър, за да бъде суперавтомобил. GranCabrio има по-мек характер, но и дефицит на мощност от почти 130 к.с. Неговият V6 двигател „Nettuno“ с двоен турбокомпресор произвежда 550 к.с. срещу 680 к.с. от V8 агрегата на DB12. Тази разлика обаче не е толкова голяма, колкото изглежда на хартия.

Двигатели с различен характер

Италианският двигател се усеща по-скоро като от старата школа в начина, по който разгръща мощността си. Той започва да тегли силно от ниски обороти, набъбва в средния диапазон и експлодира при достигане на пика си. За разлика от много съвременни двигатели с голям обем, той не е настроен да предоставя всичко наведнъж, а по-скоро създава по-пълна картина на производителността, докато звуковият съпровод съответства на темпото. Това, което му липсва като работен обем и брой цилиндри, той компенсира с финес и родословие.

В сравнение с него V8 двигателят на DB12 се усеща див. Той се развърта мигновено, сякаш е настроен да дава приоритет на максималната скорост пред всичко останало. Това определено е ефективно и осигурява интуитивно и вълнуващо изживяване. Агрегатът, доставен от AMG, диша по-дълбоко и издишва с далеч по-мощен порив на производителност от италианския си съперник. Смените на предавките обаче не са толкова добре синхронизирани с реакциите на двигателя и им липсва копринената хармония на трансмисията в GranCabrio. При Aston, който има девет предавки срещу осем за Maserati, смените се усещат твърде плавни и не съответстват на останалата част от динамичния пакет, независимо от избрания режим на шофиране.

Динамика и дизайн

Впечатляващо е колко енергично може да се усеща Maserati в най-екстремния си режим Corsa, но дори и тогава GranCabrio Trofeo не може да достигне присъщата динамика на Aston Martin дори в най-меката му настройка. Не че DB12 прави нещо меко (освен смените на предавките). Така Maserati никога не успява да достигне експлозивността на Aston, който изпреварва Trofeo при всяка възможност. Допълнителната му мощ е очевидна при всяко натискане на газта, а всяко превключване на по-висока предавка носи нов прилив на енергия.

По-плавните и изчистени линии на GranCabrio отразяват начина, по който се представя – с по-малко експлозивен характер. В същото време по-острите и мускулести форми на DB12 подсказват за неговия стремеж към върхова динамика. С течение на времето италианският автомобил започва да избледнява в сянката на DB12, лишен от истински италиански стил и изглеждащ доста стандартен до Aston. При затворени меки покриви Volante излиза още по-напред с хармоничния начин, по който е интегриран текстилният гюрук. В сравнение с него GranCabrio изглежда малко не на място, подобно на баща, принуден да носи бейзболна шапка.

Поведение на пътя

Maserati също се чувства некомфортно, когато бъде подложен на натиск. Усеща се, че има твърде голяма маса, която шасито трудно контролира. Като цяло реакциите му са добри и при плавни команди се възнаграждава с вярно подчинение, но не е нужно много, за да излезе шасито на GranCabrio извън зоната си на комфорт. Оборудван с най-новото въздушно окачване Skyhook на Maserati, адаптивните амортисьори бързо достигат своя предел, независимо от избраната настройка.

Дори преди да изберете режим Corsa, който снижава каросерията с 15 мм, веднага щом увеличите темпото и поискате повече от шасито, Maserati става нестабилен, а дъното му се доближава опасно до пътната настилка. Точно както и при купе версията, GranCabrio се чувства по-уверен в ролята си на GT автомобил. Тогава движенията на колелата са по-умерени, а контролът върху каросерията е по-премерен.

Aston се усеща по-стабилен и цялостен. Неговите пружини с фиксирана твърдост и адаптивни амортисьори нямат гъвкавостта на Maserati и дори в най-меката настройка возията е твърда, което донякъде го отдалечава от статута му на GT. Точно както неговият V8 двигател предлага мигновена мощ, така и шасито на DB12 е винаги „включено“. То никога не се отпуска напълно, а това все пак е моделът на Aston, който би трябвало да е най-малко екстремен. Но това, което дава, е усещане за непосредственост на спортен автомобил.

Управлението е по-прецизно и живо в ръцете на водача, а автомобилът е по-пъргав и по-добре настроен да управлява масата си. Той влиза, преминава и излиза от всеки завой с повече яснота и целеустременост, което насърчава водача да използва V8 двигателя по-рано и по-агресивно. Докато Maserati рядко показва, че има нужда от задвижването на четирите колела и през повечето време се усеща като автомобил със задно предаване, Aston постоянно напомня, че неговите 680 к.с. и 800 Нм въртящ момент се предават само към задния мост. Това прави шофирането по-ангажиращо, докато дозирате газта и балансирате DB12.

Интериор и заключение

Интериорът на Aston е далеч по-добър от този на Maserati, независимо от стила на шофиране. В DB12 седите ниско, заобиколени от пищна кожа и безупречни детайли, и се чувствате в нещо наистина специално. В Maserati усещането е, сякаш масов производител се е опитал да направи един от своите автомобили да изглежда луксозен. В DB12 седиш вътре в автомобила, докато в GranCabrio седиш върху него. Седалките на Maserati са изключително удобни, но им липсва опора, макар и тези на DB12 да не са перфектни, с твърде къса и лишена от поддръжка долна част – черта, която засяга всички настоящи модели на Aston.

Нито един от двата автомобила няма инфоразвлекателна система, за която си заслужава да се говори. Ергономията на GranCabrio също е нелогична по отношение на разположението на контролите за покрива, фаровете и скоростния лост.

Интериор и практичност

Не че Aston Martin се представя много по-добре в това отношение – неговият интерфейс също е труден за управление и неинтуитивен по време на движение.

Maserati е по-тихият от двата автомобила, както при отворен, така и при затворен покрив. DB12 Volante страда от същия проблем с шума от гумите, характерен и за купе версията. Въпреки това Aston създава по-специално усещане в интериора. От друга страна, британският автомобил предлага значително по-малко вътрешно пространство, като задните му седалки са сравними с тези в Porsche 911. В Maserati пътуването отзад не е чак такова изтезание. Всъщност, трябва наистина да мразите някого, за да го накарате да седне на задните седалки на Volante при затворен покрив.

Пътна динамика и общо усещане

Всеки от двата автомобила би доставил удоволствие на собственика си. Въпреки това Maserati функционира по-добре като GranCoupe, отколкото като GranCabrio. С премахването на твърдия покрив моделът губи част от усещането за специален момент и стил. Както установихме в наш скорошен сравнителен тест, включващ още Bentley Continental GT и DB12 купе, GranCoupe се опитва да съчетае най-доброто от двата британски GT автомобила в един желан и стилен италиански пакет, но в крайна сметка не успява да покрие високите очаквания в редица аспекти. Същото важи и тук.

DB12 Volante също не е перфектен. Той остава твърде динамичен, за да бъде напълно убедителен GT автомобил, а откритата версия само подчертава още по-силно малкото му недостатъци.

Окончателна присъда

На финала трябва да бъде взето решение. Изборът пада върху DB12, защото той предлага по-директна връзка с пътя и е по-въвличащ през по-голямата част от времето. Остава усещането, че всяко пътуване с него носи потенциала да бъде специално.