Автомобилът е обявен за продажба от брата на неговия дългогодишен собственик – 83-годишен ентусиаст от Гранд Прери, Тексас. Първоначално светлосиня, с 5.2-литров двигател, Barracuda-та е купена през 1992 г. от мъж, който искал да я добави към другата си класика, модел ’64. Тогава той плаща около 1200 долара на млад баща, който отчаяно се нуждаел от пари за покриване на болнични сметки. Последвалото не е проект за изложбен автомобил, а лична еволюция – една продължителна връзка между човек и машина, която бавно се превръща в нещо уникално.

Днес фабричният син цвят отдавна е минало, заменен от блестящо изумруденозелено, контрастиращо с черен интериор. Оригиналният 5.2-литров двигател също е в историята, отстъпвайки място на 5.9-литров V8 от пикап Dodge от средата на 80-те, съчетан с автоматична трансмисия и климатик. Автомобилът не е капсула на времето, но това, което му липсва като оригиналност, е компенсирано от подобрения, улесняващи шофирането: кормилна рейка, дискови спирачки на четирите колела, двойна изпускателна система и дори някои нестандартни модификации по задните светлини, които го отличават от останалите.

Мъжът, който е притежавал автомобила в продължение на десетилетия, си спомня всичко в ярки детайли. От смяната на седалките с такива от друг автомобил до внимателното отлепване на стикери за технически преглед от едно предно стъкло и залепването им на друго – спомените му са изпълнени с онази смесица от носталгия и прагматизъм, присъща само на дългогодишните собственици. Той не е преследвал трофеи. Не е търсил признание по изложения. Просто е искал да се наслаждава на колата си.