В миналото мнозина предпочитаха Continental GT с V8 двигател, което можеше да изглежда почти светотатствено. Двигателят W12 беше икона и водеща сила в класа си в ранните дни на Bentley, но съвременното инженерство и по-малкото тегло върху предния мост превърнаха по-малкия брой цилиндри в предпочитан избор, ако удоволствието от шофирането беше приоритет. Flying Spur обаче е различен автомобил, особено в ролята си на основна лимузина на марката след спирането на Mulsanne. Той трябва да бъде едновременно комфортен и изискан, но и отзивчив, мощен и балансиран. Трябва да обгръща с лукс, но да е просторен; да бъде целеустремен, но и разкошен.
Външният вид пък трябва да замени част от елегантността на Continental GT с внушително присъствие. Тази задача е изпълнена успешно, дори с минимални промени, които засягат основно новите стилове на радиаторната решетка. Остава обаче въпросът дали новият plug-in хибриден V8 задвижващ тракт го превръща в идеалната модерна лимузина на Bentley.
Новият автомобил е безспорно Bentley, със същите изящни детайли и величествено излъчване, които очакваме от флагманите на марката. Независимо дали става дума за по-фина спецификация като Flying Spur Azure в цвят Shell Grey с хромирани елементи, или за впечатляващата двуцветна боя на версията Mulliner на стойност близо 58 000 лв., този автомобил привлича погледите сякаш в него пътува кралска особа.
Двигател, трансмисия и технически характеристики
Въпреки че новият Flying Spur е Bentley до последния детайл, първото нещо, което се вижда след настаняване в комфортните седалки, е прогнозата за пробег само на ток, показана централно на дигиталното приборно табло. С напълно заредена батерия с капацитет 25.9 кВтч системата показваше малко над 64 км (Bentley обявява 80 км). Тихото придвижване е отлично за икономията на гориво, като при по-дълги пътувания разходът може да падне под 8.5 л/100 км, и осигурява изискано движение при ниска скорост. Това обаче не е единственото предимство на електрическото задвижване.
Хибридната система с V8 двигател е единствената налична в гамата, макар и в две нива на мощност. В основата ѝ е 4.0-литров V8 с две турбини и електромотор, монтиран в осемстепенната автоматична трансмисия. Версията „Ultra Performance Hybrid“, която се среща при Speed и Mulliner, разполага с обща мощност от 782 к.с. Вариантът „High Performance Hybrid“ при базовия модел и Azure предлага 680 к.с. За сравнение, финалната лимитирана серия Bentley Batur, която използваше W12 двигателя в неговата пределна форма и струваше близо 3.8 млн. лв., отстъпва по мощност на новия хибрид. Дори базовият Flying Spur вече е по-мощен от предишния W12 Speed с неговите 659 к.с.
Въртящият момент е също толкова впечатляващ и при двете версии. Speed и Mulliner разполагат с внушителните 1000 Нм, което е значително повече от 900-те Нм на най-мощните W12 варианти. С 930 Нм по-ниските нива на оборудване също ги изпреварват. Макар ексклузивността на ръчно сглобения W12 да даваше предимство на флагманите на Bentley, има причина VAG групата да прилага с увереност новия хибриден V8 в толкова много модели. Основите на това задвижване са същите, които се намират в сърцето на най-новите Porsche Panamera Turbo, Lamborghini Urus SE и Bentley Continental, а скоро ще се появят и в модели като следващото поколение Audi RS6.
Новост за последните Continental GT и Flying Spur е и двукамерното въздушно окачване, работещо в тандем с двуклапанни амортисьори – система, описвана от инженерите на Bentley като „тайното оръжие“ на новото поколение хибридни модели. Автомобилът разполага и със завиващи задни колела и, което е от решаващо значение, запазва задния диференциал с ограничено приплъзване, който доскоро беше запазен само за версиите Speed. Механично, ако не в калибрацията и настройките, има малко разлики между отделните версии на новия Flying Spur.
Динамика, возия и пътно поведение
При потегляне в напълно електрически режим веднага се усеща солидната тежест на волана. В този режим автомобилът не е бърз, но все пак разполага с достатъчно тяга, за да достигне бързо и почти безшумно ограничението на скоростта. Докато някои луксозни автомобили залагат на изключително леко управление, Flying Spur предлага повече тежест, което дава представа за характера на усещането зад волана. Системата за завиване на задните колела също е много по-малко дезориентираща при ниска скорост в сравнение с някои други автомобили, като неусетно подобрява маневреността и стабилността при по-високо темпо.
Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема едва 3.8 секунди дори при по-малко мощната версия. Струва си да се отбележи, че въпреки значителното увеличение на мощността, максималната скорост на новия Flying Spur е по-ниска в сравнение с W12 моделите. Това обаче едва ли ще има значение за повечето купувачи.
Най-бързият Flying Spur с двигател W12 достигаше 333 км/ч, което го правеше един от най-бързите седани на пазара. Новият модел обаче е с максимална скорост от сравнително скромните 285 км/ч.
В реални условия, при скоростите, с които се шофира ежедневно, тази разлика няма абсолютно никакво значение. Новият автомобил може да ви убеди, че скоростомерът не е калибриран правилно, тъй като маскира скоростта толкова добре, че създава усещането, че се движите двойно по-бавно.
След като вече познаваме колко добре тази задвижваща система се справя със старта от място в Porsche Panamera Turbo, това беше първото нещо, което трябваше да се изпробва. С педал на газта докрай оборотите се покачват до твърд ограничител, преди автомобилът да се изстреля към хоризонта по начин, който изглежда напълно несъвместим с размерите му. Обявеното ускорение от 0 до 100 км/ч за 3.5 секунди дори изглежда скромно, като сцеплението и тягата напомнят повече на Porsche 911 Turbo, отколкото на каквото и да било друго. Препоръчително е чашите с шампанско да бъдат добре обезопасени при такова ускорение.
Струва си да се отбележи, че дори при сравнение с по-мощните версии със 771 к.с., моделите с 671 к.с. не създават усещане за компромис. Незабавното електрическо ускорение при ниска скорост е същото и макар безмилостната тяга на версията Speed да е леко намалена, под десния крак все още има повече потенциал, отколкоto при почти всеки друг автомобил на пътя.
Докато някои големи автомобили създават усещане за по-компактни размери около водача, Flying Spur определено не е от тях – предният капак е висок и внушителен, а прибиращата се осветена емблема „Летящото B“ сочи пътя. Това е голям автомобил, чиито размери дори завиващите задни колела не могат да прикрият при маневриране в градския трафик на Лондон или по тесни провинциални пътища. При висока скорост обаче, по първокласни или дори по-големи второкласни пътища, Spur наистина лети, съчетавайки пъргавина и скорост в еднаква степен.
Возията е мека и луксозна в стандартния режим „Bentley“. Не е съвсем като „вълшебно килимче“ – Mercedes S-класа предлага почти пълна изолация и осезаемо по-добро качество на возене, но от друга страна, му липсва усещането за връзка и контрол, характерно за Bentley. Автомобилът може да поглъща остри и неприятни неравности, без значение колко екстремни са условията, но те все пак се усещат, макар и съвсем леко. Въпреки това има постоянно ниво на изисканост, което създава усещането, че сте в собствен балон, откъснат от външния свят.
С превключването на централния селектор в режим Sport, V8 двигателят оживява с целенасочено, дълбоко ръмжене. Липсва синтетичен звук в купето, но в този най-фокусиран режим клапите в изпускателната система се отварят, което го прави изненадващо шумен отвън. Този ефект е по-слабо изразен при по-умерения модел Azure с 671 к.с., но все пак се чува забележителен приглушен тътен. Независимо от това, купето остава изискано и спокойно, а в другите режими затворените клапи правят двигателя почти безшумен.
В режим Sport шасито се снижава и втвърдява осезаемо, като минимизира накланянето и поддържа ниво на контрол върху каросерията, което не изглежда възможно предвид впечатляващо луксозната возия. Непрекъснато забелязвате неравности по пътя напред и се подготвяте за сътресение, което така и не идва. Начинът, по който Flying Spur управлява масата си от 2646 кг, ви кара да преосмислите разбиранията си за физиката.
При връщане към по-стандартен режим Flying Spur преминава към втората си същност, като омекотява двукамерното въздушно окачване и реакцията на газта, за да превърне бързото изминаване на километри в удоволствие.
Един от най-разочароващите елементи на изживяването са необичайно натрапчивите асистиращи системи, като асистентът за поддържане на лентата е включен по подразбиране и постоянно се намесва във волана – тежестта на волана изостря този проблем, тъй като е необходима повече сила, за да му се противодейства.
Има специален бутон в края на лоста за мигачите за изключване на системата, но необходимостта да се прави това при всяко стартиране на автомобила не подхожда на марка като Bentley.
Предупредителният тон за ограничение на скоростта е също толкова дразнещ. Това са ежедневни неудобства, от които шофьорите на Bentley биха искали да бъдат предпазени срещу цена от над 200 000 паунда.
Разход и експлоатационни разходи
Заявеният пробег само на ток е 80 км, което в реални условия означава около 65 км. Презареждането в движение чрез двигателя е бързо, но увеличава разхода на гориво, като е възможно да се постигне среден разход от около 8.1 л/100 км при смесено пътуване.
Чрез специалния бутон на централната конзола могат да се управляват хибридните режими, сред които са „Hold“ и „Recharge“, способни да поддържат нивото на батерията или да я зареждат. Това прави зареждането от контакт избор, а не необходимост. Ако обаче решите да заредите батерията по този начин, бъдете готови за спад в икономията – средният разход от 8.1 л/100 км, който можете да постигнете в режим „Hybrid“, ще падне до 14.1 л/100 км по време на зареждане, като ще добавяте около един процент заряд за всеки изминат километър при магистрална скорост.
В режим Hybrid автомобилът използва електрическия си резерв, докато не поискате повече мощност, отколкото той може да осигури. Тогава се включва V8 двигателят, за да поеме тежката работа. Калибрирането на хибридната система е добро и след като се разбере целта на режимите за зареждане (Hybrid, Hold и Charge), тя носи реални ползи. Може би системата би могла да бъде малко по-интелигентна, когато става въпрос за запазване на електрическата енергия за зони с по-ниска скорост, където е най-ефективна – градове и села, вместо по подразбиране да изразходва батерията дори при включен круиз контрол на скорост над 110 км/ч.
Интериор и технологии
Интериорът е пищен и създава усещане за сигурно убежище. Атрактивният въртящ се екран и приборното табло остават непроменени, което за някои може да ги накара да се почувстват остарели.
Вътрешното пространство е все така типично за Bentley, със задоволяващи на допир бутони за управление на климатика, атрактивния въртящ се тристранен дисплей и фокус върху комфорта, който кара дори висок клас Mercedes да изглежда обикновен. Всяка повърхност е обработена с най-фини материали, като всичко – от лоста за круиз контрол до гърба на свалящия се таблет за задните седалки – има еднакво набраздено хромирано покритие. Дори вътрешната страна на студените на допир дръжки на вратите създава усещане за лукс.
Аудиосистемата Naim с 19 високоговорителя и мощност 2200 W (опция за 7350 паунда) също остава най-добрата в своя клас и е причина сама по себе си да излезете на разходка с колата.
Докато много съвременни луксозни автомобили залагат на крещящо амбиентно осветление, наподобяващо евтин нощен клуб, това във Flying Spur е скромно и сдържано, в унисон с останалата част от интериора. Почти всичко в купето е добре обмислено – от стилната емблема „B“ на Bentley върху педала на спирачката до плавното затваряне на капака на централното отделение и дори използването на (още) хромирани елементи по закопчалките на предпазните колани. Централният аналогов часовник също е изискан, но вече не носи марката Breitling, тъй като това партньорство приключи през 2021 г.
Купето обаче не е перфектно. Подгряващият се централен подлакътник е малко висок и в него липсва място за съхранение. Физическите бутони са лесни за използване, но разположението им ниско на централната конзола ги прави трудни за достигане в движение, преди местоположението им да стане мускулна памет.
В конкретния тестов автомобил се появиха и няколко дребни потраквания при използване на пълната мощност от 2200 W на озвучителната система, а воланът разви леко скърцане при ниски скорости. Представителство на Bentley вероятно би отстранило подобни проблеми бързо и без въпроси, но това са дреболии, с които не бихте искали да се занимавате, ако току-що сте похарчили четвърт милион паунда. Струва си да се помни също, че за автомобил, който се предполага да бъде сравнително практичен седан, голямата батерия е заела значителна част от багажното пространство.
Следва и друг, леко светотатствен въпрос: дали интериорът на Flying Spur и на гамата Continental не започва да се усеща остарял през 2026 г.? Технологиите са почти непроменени от 2018 г. и някои, които не разбират философията на Bentley, може да намерят това за странно и да се насочат към S-класа. Разбира се, това ще бъдат купувачи, които не помнят как Bentley изчакваше няколко парламентарни мандата, а не моделни години, преди да обнови интериора на своите флагмански седани.
Цена и конкуренти
Стандартната цена на Bentley Flying Spur започва от 190 365 паунда, преди да се добавят по-високите нива на оборудване Azure, Mulliner или Speed.
Цени и пазарно позициониране
Базовата цена на версията Azure започва от 228 900 британски лири, докато нивата на оборудване Speed и Mulliner стартират съответно от над 239 000 и 258 000 лири.
Новият Bentley Flying Spur има много малко директни конкуренти. Алтернатива може да се намери в лицето на Mercedes S680 Maybach, ако 12-цилиндровият двигател е задължително условие, или шестцилиндровия S580e Maybach, ако динамиката не е основен приоритет. Друг съперник е Rolls-Royce Ghost, въпреки че и двата модела са значително по-малко ангажиращи за шофиране и по-скъпи. Цената на Maybach с V12 двигател започва от над 226 000 лири, докато Rolls-Royce струва близо 300 000 лири преди добавянето на опции. Тестовият Flying Spur Mulliner беше оборудван с боя на стойност 24 990 лири, озвучителна система за 7350 лири и специален интериор за 3215 лири. Версията Azure разполагаше с подобни опции, плюс интериор в цвят Shell Grey от Mulliner Personal Specification за 18 475 лири, но дори и така цената не се доближаваше до тази на алтернативата от Гудууд.
По-стандартна алтернатива е новото Porsche Panamera Turbo S E-Hybrid, което използва абсолютно същото задвижване като Flying Spur Speed с мощност 771 к.с., но на по-ниска цена от 168 700 лири. Пространството в купето, луксът и комфортът са на по-ниско ниво, но ако търсите изключителното задвижване на Flying Spur в по-компактен и достъпен пакет с още по-спортен характер, Porsche е добър избор.
Докато W12 двигателят придаваше уникален характер на моделите на Bentley, новият Flying Spur се усеща като автомобил от следващо поколение. Преминаването към хибридно задвижване по никакъв начин не намалява водещия в класа лукс, който компанията е усъвършенствала през последния век.
Новият Flying Spur не е автомобил, който се кара само за удоволствие, но ако търсите флагмански лукс, който да удовлетворява и водача, малко модели се справят по-добре.
Технически характеристики
Bentley Flying Spur Hybrid
Двигател: 4,0-литров V8 с два турбокомпресора и електромотор
Мощност: 671 к.с.
Въртящ момент: 930 Нм
Ускорение 0-100 км/ч: 3,8 секунди
Максимална скорост: 285 км/ч
Тегло: 2646 кг
Съотношение мощност/тегло: 258 к.с./тон
Цена: 190 365 британски лири
Bentley Flying Spur Speed Hybrid
Двигател: 4,0-литров V8 с два турбокомпресора и електромотор
Мощност: 771 к.с.
Въртящ момент: 1000 Нм
Ускорение 0-100 км/ч: 3,5 секунди
Максимална скорост: 285 км/ч
Тегло: 2646 кг
Съотношение мощност/тегло: 291 к.с./тон
Цена: 258 265 британски лири
Последвайте ни в Google News
