В динамичния свят на хиперавтомобилите една титла предизвиква повече респект от всяка друга: тази за най-бърз автомобил. Това е повече от просто число – това е демонстрация на инженерно превъзходство, която утвърждава превъзходството на една машина над всички останали. Постигането ѝ не е толкова просто, колкото да монтираш огромен двигател и да пуснеш автомобила на пистата; изискват се десетилетия опит, безброй проби и грешки, и авангарден дизайн, за да има един модел изобщо някакъв шанс. А за някои славата е мимолетна.
Малко рекорди обаче са били толкова краткотрайни, колкото този на Кьонигсег ЦЦР (Koenigsegg CCR) от 2005 г. Като нов играч на сцената, който трябваше да се докаже, компанията си постави за цел да покаже на света, че шведското инженерство може да се конкурира с икони като Ferrari и Lamborghini. С цялата мощ, изобретателност и умения, които успя да събере, Koenigsegg записа името си в историята и пренаписа правилата, само за да види как рекордът му е подобрен само няколко месеца по-късно. Това е историята за това как шведската компания достигна величието и как то ѝ беше отнето толкова бързо.
Надпреварата за скорост винаги е била ожесточена
Още щом Патент-Моторваген (Patent-Motorwagen) на Карл Бенц (Karl Benz) се появи по пътищата, инженерите започнаха да проверяват колко бързо могат да се движат новите машини. Началото на 20-и век беше белязано от вихрушка от нови дизайни и идеи, както се случва с всяка нова технология, и от година на година новите автомобили си разменяха рекордите като ученици, които си разменят картички. Трудно е обаче да се установят точни рекорди от този период и едва след Втората световна война те започнаха да се документират по-официално.
Ягуар ХК120 (Jaguar XK120) беше един от ранните претенденти през 1949 г. и, както подсказва името му, се гордееше със способността си да достига 193 км/ч (с официален рекорд малко над 200 км/ч). След него дойде Мерцедес-Бенц 300 СЛ (Mercedes-Benz 300 SL) от 1955 г. със скорост от 243 км/ч, а скоро го последваха автомобили като Мазерати 500 ГТ (Maserati 500 GT), Астън Мартин ДБ4 ГТ (Aston Martin DB4 GT), ЕйСи Кобра (AC Cobra), Ламборгини Миура (Lamborghini Miura) и други. Към 80-те години на миналия век динамиката започна да става наистина впечатляваща и тогава истинските легенди се отличиха от останалите.
Автомобили като Ламборгини Каунтач 5000КВ (Lamborghini Countach 5000QV), Ферари Ф40 (Ferrari F40) и Порше 959 (Porsche 959) достигаха скорости, близки до бариерата от 322 км/ч. Имаше дори някои като Вектор В8 (Vector W8), за които се твърдеше, че са я надминали, но документирането на рекордите се оказа изненадващо трудна задача, която изисква сериозна проверка, за да бъде приета за достоверна.
Един от рекордите, който предизвика сериозен шум в автомобилния свят, беше максималната скорост от 349,4 км/ч, постигната от Ягуар ХJ220 (Jaguar XJ220) през 1992 г. Резултатът обаче беше счетен за относителен неуспех, тъй като компанията беше обещала 354,1 км/ч. Това разочарование беше засенчено само няколко месеца по-късно, когато се появи Макларън F1 (McLaren F1) и безкомпромисно грабна короната за най-бърз сериен автомобил с максимална скорост от 355,7 км/ч. Малко по-късно леко модифициран екземпляр дори достигна умопомрачителните 386,4 км/ч по време на тестове.
С темпото, с което тези рекорди се сменяха, можеше да се очаква постижението на McLaren F1 да бъде подобрено само година или две по-късно. Този рекорд обаче се оказа изключително труден за преодоляване и се задържа почти седем години. Това продължи до момента, в който малък производител на суперавтомобили на име Кьонигсег (Koenigsegg) представи наследника на своя впечатляващ модел CC8S, който за кратко щеше да се докосне до величието: CCR.
Шведският рекордьор
Моделът Кьонигсег CCR (Koenigsegg CCR) беше представен през 2004 г. и представляваше дива и безкомпромисна машина. Той разполагаше с 4,7-литров V8 двигател от Форд (Ford) с два механични компресора, който беше сериозно доработен от шведската компания. Собственото тегло на автомобила беше малко над 1180 кг благодарение на широкото използване на карбонови влакна и олекотени компоненти. С мощност от 806 к.с. и 919 Нм въртящ момент, този автомобил беше истинска ракета, а благодарение на множеството подобрения по аеродинамиката, спирачките и гумите, той беше готов да преследва рекорди.
През 2005 г. на сцената се появи Бугати Вейрон 16.4 (Bugatti Veyron 16.4) – автомобил, който не правеше никакви компромиси. Той впечатляваше с великолепен, ръчно изработен дизайн, авангардна автоматична трансмисия с двоен съединител, система за постоянно задвижване на четирите колела и собствено тегло от над 1860 кг. Макар последното да предполагаше известна тромавост, W16 двигателят с четири турбокомпресора и мощност от 1001 к.с. бързо опроверга всички критици.
Само малко повече от два месеца по-късно, на 19 април 2005 г., световният рекорд на Кьонигсег ЦЦР (Koenigsegg CCR) беше подобрен. Veyron отне титлата на тестовата писта на Фолксваген (Volkswagen) „Ера-Лесиен“ (Ehra-Lessien) в Германия, постигайки официално потвърдена максимална скорост от 408,47 км/ч при двупосочно измерване. Това беше с над 19 км/ч повече от рекорда на CCR. Уточнението „двупосочно“ е важно, защото доказва, че постижението не е било плод на случайност – нещо, в което някои се съмняваха при опита на Koenigsegg. Това показва, че никога не можеш да си прекалено сигурен, когато си на върха.
Забравена легенда или кратък миг величие?
Въпреки това, Koenigsegg не се обезсърчи от тази загуба, а я използва като мотивация. Инженерната работа и подобренията продължиха, като CCR еволюира в ЦЦХ (CCX) – автомобил с още по-изтънчени характеристики и динамика. Той от своя страна постави основите за модели като Агера (Agera), Регера (Regera) и накрая Йеско (Jesko). През цялото това време компанията никога не изгуби от поглед инженерните принципи, които я бяха направили велика, и доказа, че иновациите и смелостта могат да триумфират в свят, доминиран от големи конгломерати.
В ретроспекция, CCR наистина бележи преходен етап във войните при хиперавтомобилите. Той се превърна в мост между аналоговата прецизност на Макларън Ф1 (McLaren F1) и технологичното господство на съперници като ЛаФерари (LaFerrari) и Макларън П1 (McLaren P1). Моделът постави началото на династия за шведския производител на „мегаколи“, която достигна своя връх с Агера РС (Agera RS). През 2007 г. той постави нов рекорд за скорост на сериен автомобил със средна двупосочна стойност от 447,19 км/ч при независимо потвърден опит. Този път без никакви спорове.
И марката не е приключила. На фона на очакванията към предстоящия модел Гемера (Gemera), компанията не е забравила за Jesko и през последните няколко години постави редица рекорди за скорост и ускорение с него. През миналата година Кристиан фон Кьонигсег заяви, че в близко бъдеще планира да атакува „свещения граал“ на рекордите – преодоляването на монументалната бариера от 300 мили в час (483 км/ч). Единственото, което стои на пътя му, е намирането на гуми, които могат да издържат на невероятната скорост. Ако успее, името му ще остане завинаги в книгите с рекорди, а вдъхновението за това безспорно се корени в успеха, постигнат от CCR преди толкова много години.
Последвайте ни в Google News
