През 2001 г. BMW E46 M3 влиза в американските серии Le Mans, но неговият 3.2-литров редови шестцилиндров двигател се оказва по-бавен от Porsche 996 GT3 RS. В отговор на това, северноамериканското подразделение на BMW се нуждае от бързо решение. То идва под формата на нов V8 двигател и специална версия за официално одобрение. Така се ражда BMW E46 M3 GTR от 2001 г. – един от едва трите произведени автомобила, готови за пътя, чиято цел е да легитимират 4.0-литровия V8 двигател P60B40 и да отговорят на правилата на шампионата ALMS.

Инженерство в обратен ред: от пистата към пътя

Съкратеният срок за разработка от една година, вместо типичните за BMW три, принуждава инженерите да работят бързо и интелигентно, без да правят компромис със състезателния характер на автомобила. Укрепването на шасито, алуминиевите подрами и интегрираната защита при преобръщане са разработени паралелно с двигателя, за да се гарантира, че колата може да понесе допълнителния въртящ момент и високите обороти без усукване под напрежение.

Шосейната версия на M3 GTR разполага с атмосферен V8 двигател с колянов вал тип „flat-plane“, настроен да генерира около 350 к.с. за пътя, предавани през шестстепенна ръчна скоростна кутия. Двигателят използва система за смазване със сух картер и отделен маслен резервоар, силно наклонен радиатор и вентилационни отвори на предния капак, предназначени да извличат топлината точно както при състезателния автомобил. Индивидуални дроселови клапи, леки мотовилки и разпределителен вал с висок профил на гърбиците осигуряват усещане за мигновено ускорение, докато алуминиевата конструкция поддържа ниско тегло. Фините аеродинамични подобрения, като вентилирания капак, разширените прагове и внушителното задно крило, загазват за състезания произход на автомобила, без да изглеждат прекалено агресивно.

Легалният за пътя еднорог на BMW

Интериорът разказва историята на автомобила още преди двигателят да е стартиран. Задните седалки са премахнати с цел намаляване на теглото, седалките тип „корито“ отговарят на стандартите на FIA, а скоростният лост с H-образна схема управлява V8 двигателя. Допълнителни уреди AutoMeter следят налягането на маслото, температурата на охлаждащата течност и други параметри, докато структурни усилвания укрепват шасито за стабилност при висока скорост в завои. Карбоновият покрив, уникален за времето си, и олекотените панели допринасят допълнително за динамиката, а топлоизолационни материали в двигателния отсек поддържат интериора сравнително комфортен въпреки състезателната мощност.

В задната част функционален дифузьор и регулируемо крило завършват визията, а модификациите по окачването разширяват границите на управляемост на M3. Всеки от произведените автомобили има леки разлики, включително единични или двойни вентилационни отвори на капака и леко различен интериор. Всички обаче споделят основната философия – да бъдат легални за пътя автомобили, проектирани да бъдат конкурентоспособни на пистата.

Конкретният екземпляр, който сега се намира в автомобилния музей „Питърсън“, е с пробег от около 800 км, което го прави практически нов. За ентусиасти и колекционери това е рядък шанс да видят инженерното майсторство на BMW, пренесено от пистата на пътя в един технически шедьовър, маскиран като шосеен автомобил. Но като всички еднорози, този GTR няма да се задържи дълго и се връща в Мюнхен преди края на годината.