Противоречивото купе-SUV на М дивизията се присъединява към нашия тестови автопарк, за да проверим дали е истински М автомобил.

Никой не може да обвини екипа на evo в липса на задълбоченост. След поредицата от модели M2, M3, M4 и M5, които преминаха през гаража ни през последните пет години, дойде време да изпробваме едно от по-противоречивите творения на BMW M – X6 M Competition.

Първи притеснения: Возия и контрол

Основното ни притеснение беше свързано с качеството на возията и контрола върху каросерията. Не сме очаквали комфорта на 7-series, но X6 M демонстрира твърдост, която някои от нас не бяха изпитвали от времето, когато режеха пружини на стар Ford Escort. А това е стандартната заводска настройка. В списъка със задачи на първо място са експерименти с налягането в гумите и посещение при специалист по реглаж на ходовата част, за да видим дали може да се постигне подобрение.

Значителни технически подобрения

Промените, които BMW M направи по X6 с неговия фейслифт, са меко казано съществени. Старият 4.4-литров V8 двигател S63 с турбокомпресори, разположени в „горещото V“ между цилиндровите редове, е заменен от новия S68. На пръв поглед той изглежда подозрително сходен: същият работен обем, същото разположение на турбините и идентична мощност от 625 к.с. и 750 Нм въртящ момент. Новост обаче е интегрираният в скоростната кутия 48-волтов стартер-генератор с мощност 12 к.с. и 200 Нм. Неговата цел не е да повиши динамиката, а да направи работата на задвижващата система по-плавна, като подпомага старт-стоп системата и осигурява допълнителен въртящ момент при потегляне на по-висока предавка.

Сред другите подобрения са по-високата степен на сгъстяване (увеличена от 10:1 на 10.5:1), по-здрав колянов вал и оптимизации в масления картер за предотвратяване на маслен глад при екстремно шофиране. Има и нов електронно контролиран предпазен клапан на турбокомпресорите, както и нови катализатори.

Скоростната кутия също е претърпяла хардуерни промени. Най-забележими са по-късите предавателни числа на втора и трета предавка (от общо осем), вероятно за да подпомогнат ускорението на тежкия 2370 кг автомобил. Ще бъде интересно да разберем какви са реалните ползи от обновената задвижваща система.

Дизайн и интериор

Наред с новия екстериорен дизайн, чиято предна част е вдъхновена от модела XM и придава на X6 M Competition прекомерна агресия, интериорът също е получил пълна трансформация в стила на BMW. Монтирани са два екрана – един за приборното табло и втори за инфоразвлекателната система. Това означава, че липсват традиционни кръгли уреди, както и възможност за тяхната дигитална симулация, което продължава да изглежда като сериозен пропуск при наличието на толкова гъвкава технология.

Шаси и окачване

Под каросерията на X6 се крие адаптирана версия на платформата CLAR на BMW, макар и базирана на по-ранна нейна итерация. Това води до подход към шасито, който мнозина днес биха счели за „стара школа“. Отпред окачването е с двойни носачи, а отзад е многораменно, като се използват стоманени пружини, активни амортисьори и активни стабилизиращи щанги. Въздушно окачване, макар и налично при други версии на X6, не се предлага за М варианта. Липсва и система за завиване на задните колела, въпреки че задното окачване е получило леки корекции за по-добра стабилност при висока скорост. В шасито са добавени и допълнителни усилващи елементи. Обикновено това би позволило използването на по-меки пружини и амортисьори, но усещането не е такова.

Карбоново-керамични спирачки не се предлагат като опция, което може да подложи стандартните чугунени дискове на сериозно изпитание. Ако се съди по количеството спирачен прах, който постоянно покрива предните 21-инчови джанти (задните са 22-инчови), те вече работят под напрежение.

Първи впечатления

Първите няколко хиляди километра показаха, че BMW X6 M Competition, с цена от 131 405 британски лири, не е никак дискретен автомобил. В някои отношения той се усеща по-безкомпромисен дори от M5 CS, със задвижване, което е постоянно нащрек, и шаси, което е винаги твърдо и стегнато. Въпреки огромния наличен въртящ момент, двигателят обича да сваля две, а понякога и три предавки при движение по магистрала, когато просто искате да увеличите скоростта с 10-ина км/ч. Това определено не е дразнещо.

Засега автомобилът се управлява точно така, както изглежда. Остава надеждата, че с времето ще успеем да открием и някои скрити качества, които се крият под агресивната външност.