След като прекарахме време със „стандартния“ DBX, дойде ред и на версията 707 с нейните 707 к.с. Дали този супер SUV ще впечатли толкова в ежедневна употреба, колкото при премиерата си?

Символично е, че в същия брой, в който представихме първия пътен автомобил на Aston Martin, замислен и разработен под ръководството на настоящия председател Лорънс Строл, включихме в дългосрочния автопарк на evo и модел, създаден от неговия предшественик Анди Палмър – Aston Martin DBX, и по-конкретно версията DBX707.

Нека припомним накратко какво представляват DBX и 707. DBX е моделът, предназначен да генерира обемни продажби, чиято разработка костваше огромни средства, които Aston Martin трудно можеше да си позволи. В същото време компанията не можеше да си позволи и да не го създаде. От своя страна, 707 е ултралуксозната, екстремно мощна версия, насочена към пазар, който все още е златна мина. Наскоро към гамата беше добавен и DBX S с още повече мощност, но въпреки това 707 остава един от най-способните спортни SUV автомобили на пазара.

Със създаването на DBX, Aston Martin разработи един от малкото, ако не и единствения спортен SUV със собствена платформа. Това го освобождава от ограниченията на споделените архитектури, като същевременно не го натоварва с наследство, свързано с изкачване на скали и прекосяване на реки. Резултатът е наистина добър – автомобил, който може да се мери със съвременните спортни комбита и е огромно постижение за марката, доказващо, че тя може да създава не само GT автомобили с предно разположен двигател.

За разлика от конкурентите си обаче, гамата на DBX дълго време предлагаше ограничен избор. Клиентите можеха да избират единствено между „стандартния“ V8 модел с 550 к.с. и шестцилиндров „мек хибрид“, наличен само в Китай.

Това обаче се промени, когато за първи път тествахме DBX707 със 707 к.с. Тогава открихме SUV с толкова сериозна мощ, че конкуренцията да потръпне. По време на слънчевото представяне в Сардиния, автомобилът демонстрира, че специално разработената му платформа е напълно способна да се справи със значително по-голямо натоварване.

Сега имаме възможността да разберем как всичко това се пренася в условията на шестмесечен тест във Великобритания, с нейното мрачно време и ужасни пътища.

Когато получиш възможност да конфигурираш нов автомобил, за който не трябва да плащаш, настъпва труден момент. Дали да проявиш ексцентричност и да изпиташ чувството за хумор и търпението на PR отдела? Или да заложиш на сигурно и в деня на доставката да съжаляваш за предвидимостта си? Или пък да избереш конфигурацията, която би поръчал, ако разполагаше със собствени средства? След като при първия ни DBX заложих на сигурното (сив с черно – знам, много въображение), този път избрах третия вариант: какво бих направил, ако колата беше моя?

Отговорът е цвят Buckinghamshire Green от Q програмата, комбиниран със светла сатенирана решетка вместо тъмния хромиран вариант. Към това се добавя и пакет от карбонови елементи за горната и долната част на каросерията, включващ внушителния дифузьор, страничните прагове, предния сплитер и страничните отвори. Хромираните детайли също са заменени с черни.

Запазих стандартните за 707 23-инчови ковани джанти, които ще поставят на изпитание кормилния демпфер – елемент, който липсваше при първоначалните модели с 550 к.с. и който изолира част от вибрациите, причинени от по-голямата маса на тези колела. Спирачните апарати в бронзов цвят бяха избрани, за да се избегнат разочарованите погледи в офиса, които червеният вариант би предизвикал. Прозрачни стъкла, черни емблеми и червени задни светлини завършваха идеалната ми спецификация, въпреки че някой от ръководството на Aston Martin наложи вето върху прозрачните стъкла и черните емблеми.

Интериорът е толкова екстровертен, колкото мога да бъда. Aston Martin предлага огромен избор от „среди“ по отношение на материали и цветове. Аз се спрях на препоръчания вариант „Accelerate – Duotone“, с черна Alcantara за централните части на седалките и комбинация от черна и Oxford Tan кожа за страничните опори. Декорациите от черен пиано лак бяха заменени с елементи с бронзова мрежа, които да допълнят карбона и тъмния хром в интериора, а шевовете бяха съчетани с кафявата кожа. След няколко дни на мъчително обмисляне на детайлите стана ясно, че не бих бил добър колекционер на нови коли и че твърде големият избор може да бъде объркващ.

Чакането – цели 11 месеца, поради голямото търсене на 707 – ставаше все по-мъчително с наближаването на датата за получаване. Но когато автомобилът най-накрая пристигна, дори и това да съвпадна с представянето на зашеметяващия DB12, всеки ден от чакането си заслужаваше. Паркиран на слънце, със зеления си цвят и изпъкващи детайли, той изглеждаше удивително. И ключът най-накрая беше в ръцете ми. Пътуването от Гейдън до дома, дълго около 240 км, никога не е било по-удовлетворяващо, дори ако 230 от тези километри бяха по магистрали.

Първите впечатления потвърдиха, че далеч от блясъка на премиерата DBX707 не разочарова. Въпреки увеличената мощност, той е също толкова дискретен, колкото и по-слабия си събрат. Но когато го предизвикаш, цялата мощ, която 4,0-литровият V8 с два турбокомпресора изпраща към четирите колела през деветстепенната автоматична трансмисия, е всепоглъщаща.

При много от конкурентите на Aston Martin това усещане идва от факта, че те се усещат твърде големи и тромави, за да се справят със силата, която им е дадена. Но 707 запазва финеса и изтънчеността, които направиха оригиналния DBX толкова неочаквано впечатляващ автомобил.

Дали ще продължи да впечатлява като спортен автомобил, носещ емблемата на Aston Martin, ще разберем през следващите месеци и бързи километри.

Към момента общият пробег на автомобила е близо 7050 км, от които над 5200 км са изминати през последния месец при среден разход на гориво от 13,2 л/100 км. Първоначалната цена на автомобила е била 223 000 британски лири, а настоящата му пазарна стойност е около 120 000 лири.