Спортният хечбек на GR се завърна в нашия тестов автопарк, но този път без оборудването Circuit Pack. Дали стандартната версия е всичко, от което се нуждаете?
С перфектен синхрон, нашият Toyota GR Yaris от поколението преди фейслифта пристигна точно след голям сравнителен тест на спортни хечбеци, в който моделът завърши на второ място. Автомобилът в онзи тест беше във версия „Convenience“, която не беше нашият предпочитан избор. Предишният ни опит, включително шестмесечен дългосрочен тест през 2021 г., ни убеди в предимствата на пакета Circuit Pack.
Новият ни автомобил за дългосрочен тест също не е оборудван с Circuit Pack. Разликата веднага се забелязва по джантите, които са с по-дебели спици и са „обути“ с гуми Dunlop Sport Maxx вместо Michelin PS4. От механична гледна точка окачването не е толкова твърдо, а стабилизиращите щанги са малко по-меки. По-съществената разлика обаче е липсата на преден и заден диференциал Torsen с ограничено приплъзване, които са част от Circuit Pack. Въпросът е дали продължителният опит с базовата версия ще промени мнението ни.
Първоначално смятах, че преди фейслифта са съществували само две спецификации на Toyota GR Yaris. Оказва се обаче, че е имало и трета, наречена просто „GR Yaris“, каквато е и нашата. Може би е трябвало да я кръстят „Inconvenience Pack“, защото в нея липсват сателитна навигация, отопляеми седалки, head-up дисплей и парктроник, а озвучителната система има само шест високоговорителя вместо осем. Единственото удобство е, че когато е била в продажба, цената ѝ е била с 2000 и 3500 паунда по-ниска съответно от версиите Convenience и Circuit Pack.
Тестовият Yaris пристигна с пробег, близък до нулата. Изглеждаше перфектно отвън и отвътре. Въпреки че позицията на седене е висока, в характера на GR Yaris има нещо уникално привлекателно – усещането за тежест при смяна на предавките и плътният, равномерен звук на трицилиндровия турбо двигател.
Реших да не натоварвам двигателя докрай през първите около 1600 километра, отчасти с надеждата, че разходът на гориво ще се подобри спрямо средната стойност, която бордовият компютър показваше: едва 13 л/100 км.
Тъй като бях прекарал време в подобен автомобил само няколко седмици по-рано, знаех какво да очаквам от динамиката. В сравнение с версията Circuit Pack, по-мекото окачване се усеща веднага, с по-малко остра реакция при завиване, особено на мокро. За сметка на това обаче не се забелязва подобрение в комфорта на возене. Що се отнася до диференциалите, на пътя липсата им не е очевидна, освен при рязко ускорение на излизане от остри завои на мокра настилка. Дори тогава системата за контрол на стабилността се справя с приплъзването и държи нещата под контрол.
Липсата им обаче беше много осезаема на студената и мокра писта по време на гореспоменатия сравнителен тест. Когато автомобилът бъде провокиран да промени траекторията си в средата на завоя и след това се подаде газ, той започва да буксува без особен ефект – като паникьосана котка върху полиран под.
Първото дълго пътуване ме отведе до централата на Morgan в хълмовете Малвърн. Пътуването беше спокойно и в двете посоки и въпреки че средният разход на гориво леко се понижи, се опасявах, че малкият Yaris ще се окаже изключително жаден. Знаех, че резервоарът е 50-литров, но когато наближих „резерва“, бях изминал само 400 километра, което предполагаше разход от около 11.3 л/100 км. Бях изненадан, когато пистолетът на колонката изключи на 36 литра. Това означаваше разход от около 8.6 л/100 км, но не можеше да са останали 14 литра, нали? Дали резервоарът всъщност не е 40 или 45-литров?
Опитът ни с обновения модел показва, че второто поколение GR Yaris е истинска стъпка напред, особено в динамиката. Научихме също, че ще се предлага само една версия: Circuit Pack. Разумно решение. Въпреки това започвах да намирам своя ритъм със стандартния ни автомобил, особено след като премина границата от 1600 километра. Двигателят има забележителен характер. Малко е „сърдит“ в ниските обороти – тегли добре, но вибрира, сякаш оборотите са наполовина, и се чувства много по-добре със стрелка над 2000 об/мин. Отвъд тази граница следва великолепна вълна от въртящ момент, която изглежда огромна за 1.6-литров трицилиндров двигател и идва с дълбок, уверен и гърлен звук. Автомобил с предно предаване би се затруднил да овладее и предаде тази мощ, но Yaris със задвижване на четирите колела се справя с лекота.
Това е автомобил, който привлича доста голям интерес. В едно мокро кръгово кръстовище комбинацията от въртящ момент и сцепление може да илюстрира защо около него се вдига толкова шум. Дори не е нужно да се стараете особено. След това дойде пътуването обратно от Уелс. Пътят минаваше през някои от любимите ми отсечки – криволичещи, спускащи се и изкачващи се, с допълнителното предизвикателство от обилните локви.
Пътувам до Уелс от края на 80-те години и никога не съм виждал такъв дъжд и вятър, каквито донесе бурята „Иша“. Въпреки това пътуването обратно с Yaris беше брилянтно. Той просто поглъщаше пътя. Автомобилът беше най-впечатляващ в най-трудните участъци – пъргав и стабилен, а окачването му поемаше неравностите без усилие.
Въпреки условията, нито веднъж не ми се прииска да имах диференциалите или динамиката на Circuit Pack, или настройките на обновения модел. След като свикнах с характеристиките на нашия тестов автомобил, използвайки естествените му способности и щедрите дози въртящ момент, Yaris се оказа страхотно, ангажиращо и удовлетворяващо преживяване. И забележително релаксиращо, което отдавам на успокояващото влияние на ниския равномерен звук на двигателя и на обмисления, плавен начин, по който се използва скоростният лост. Не бих го предвидил, но дотук всичко е повече от добре.
Последвайте ни в Google News