Един от най-популярните и почитани двигатели, които Honda (Хонда) някога е произвеждала, е К-серията (K-Series). Съществуваше обаче друг агрегат, който може би беше дори по-велик и по-важен: двигателят от Б-серията (B-Series) на Honda.
Раждането на VTEC
„Чу ли как се включи?“ – това беше въпросът, който всеки фен на марката задаваше през 2000-те години. Системата ВТЕК (VTEC) беше и продължава да бъде централен елемент в спортните автомобили на Honda, оборудвани с двигатели от К-серията, но нейната история започва с агрегатите от B-Series, и по-конкретно с Хонда Б16А (B16A). В края на 80-те години на миналия век японската компания търсеше начин да постигне по-висока мощност от своите двигатели, без това да е за сметка на ефективността.
По онова време, за да се извлече повече мощност от един двигател, производителите трябваше да увеличат работните му обороти. Това подобряваше ускорението и мощността, но влошаваше разхода на гориво. Другата възможност беше използването на турбокомпресор, но тогавашните технологии водеха до турбо дупка, която се отразяваше негативно на усещането при шофиране. Honda избра първия подход и се насочи към повишаване на оборотите.
Инженерният екип е бил воден от стремежа да се намери нова технология, която да поведе следващото поколение двигатели на марката. По това време Хонда вече беше доказала, че може да произведе 1.6-литров двигател с мощност от 100 к.с. на литър работен обем, като използваше знанията, натрупани от участието на Honda Civic с двигател ЗЦ (ZC) в японския шампионат за туристически автомобили между 1986 и 1993 г.
Да се каже, че Б16А е бил важен, би било подценяване. Когато Honda го представи под капака на Акура Интегра (Acura Integra) XSi през 1989 г., този двигател пренаписа стандартите за ефективност и потенциал за мощност не само за малките двигатели, но и за компактните автомобили като цяло. В последвалите години извличането на допълнителна мощност от тях стана значително по-лесно.
Какво направи Б-серията велика?
Съществуват три основни причини, поради които двигателят от B-серията на Honda се превърна в легенда: системата VTEC, надеждността и потенциалът за доработки.
Двигателят B16A се възползва максимално от внедряването на ВТЕК, тъй като системата позволяваше на четирицилиндровия агрегат на Хонда да генерира ефективно мощност както при ниски, така и при високи обороти. Този факт, съчетан с постижението от 100 к.с. на литър, помогна за утвърждаването на мотора Б16А в съзнанието на автомобилните ентусиасти.
Изключителна надеждност
Освен че издигна летвата при динамичните характеристики и представи революционна за времето си технология, двигателят от серията Б (B-Series) на Хонда (Honda) се прочу със своята надеждност, като в гамата на компанията отстъпваше единствено на по-късната К-серия (K-Series). Тази издръжливост се дължеше на здравата му конструкция, която беше резултат от изключително продължителни и изтощителни тестове. По време на разработката вътрешните компоненти на двигателя са направени не само възможно най-леки, но и способни да издържат на много по-големи натоварвания.
Това наложило използването на компоненти като чугунени цилиндрови втулки, разпределителни валове от високохромирана стоманена сплав и клапани, изработени от лек и топлоустойчив материал. Цилиндровата глава, блокът и всички останали части бяха проектирани и оптимизирани за работа при високи обороти и голяма мощност, което превърна B-Series в перфектния избор за тунинг. Въпреки огромната си популярност в тунинг средите, двигателят на Honda беше и продължава да бъде символ на изключителна надеждност.
Потенциал за тунинг
Двигателят от Б-серията на Honda се предлагаше масово в цял свят. Той задвижваше достъпни компактни автомобили, което го направи още по-разпространен сред ентусиастите и тунинг специалистите. В резултат на своята достъпност и впечатляваща надеждност, агрегатът бързо се превърна в предпочитан избор за модификации. Популярността му нарасна още повече, когато стана ясно, че здравите му вътрешни компоненти могат да понесат сериозни натоварвания и позволяват значително повишаване на мощността.
Хонда представи няколко варианта на двигателя, като оригиналните Б16А (B16A), Б16Б (B16B) и Б18Ц (B18C) бяха най-подходящи за извличане на допълнителна мощност. При B16 таванът на мощността е около 250–300 к.с., докато при B18 достига 300–350 к.с. след значителни модификации. Благодарение на общата надеждност на Б-серията обаче, се разви огромна индустрия за афтърмаркет части, която позволява достигането на над 400 к.с.
От хечбек до SUV
Хонда поддържаше двигателите от B-серията в производство малко повече от десетилетие, преди да дебютира по-голямата и обективно по-добра К-серия. Въпреки това, макар и да не се произвеждаше толкова дълго, колкото наследника си, този агрегат намери място в голяма част от каталога на Honda през 80-те и 90-те години на миналия век. Първата поява на B-Series в Америка беше през 1990 г. в моделите Акура Интегра (Acura Integra) и Хонда Прелюд (Honda Prelude). През целия си производствен цикъл и в различните си варианти, двигателят беше крайъгълен камък в каталога на Honda в световен мащаб.
Сред най-популярните модели, задвижвани от този агрегат, бяха Акура Интегра, Хонда Прелюд, Хонда Сивик (Honda Civic), Хонда Дел Сол (Honda Del Sol) и първото поколение на Хонда ЦР-В (Honda CR-V). Според данните, за целия производствен период са създадени над 15 милиона двигателя от Б-серията. Въпреки че се превърна в популярен избор сред тунинг ентусиастите, той служеше като изключително надежден силов агрегат и за редица по-консервативни и масови модели на Honda. Версията Б20 (B20) се монтираше ексклузивно в първото поколение на Honda CR-V, като осигуряваше похвален разход на гориво и дълготрайна надеждност. Именно това поколение на всъдехода се помни като едно от най-здравите в историята на модела.
В по-масовите си приложения двигателите от серията Б (B-Series) задвижваха не само първото поколение на Хонда ЦР-В (Honda CR-V). По-консервативни варианти на агрегата, като например Б16А (B16A), се използваха в стандартните версии на Хонда Сивик (Honda Civic). Въпреки че беше ключов за масовата гама на Хонда, наследството на двигателното семейство B-Series е неразривно свързано със спортните автомобили, на които даде живот.
Отпечатък върху някои от най-емблематичните спортни автомобили
През 90-те години на миналия век двигателите от Серия Б задвижваха няколко от най-иконичните спортни модели на японския производител. След дебюта си в модела Интегра (Integra), не е изненадващо, че агрегат от тази серия беше използван и в Интегра Тайп Р (Integra Type R), като споделяше същия двигателен блок с Хонда Сивик ЕК9 Тайп Р (Honda Civic EK9 Type R).
В моделната гама на Civic, моторът от B-Series задвижваше най-спортните версии на шестото поколение, включително Civic Type R. Този модел използваше двигателя Б16Б (B16B), който произвеждаше с 25 к.с. повече от B16A. Агрегати от същата серия се монтираха и във версии, различни от Type R, като например Сивик ЕсАйАр (Civic SiR) и Хонда Сивик Дел Сол ЕсАйАр (Honda Civic Del Sol SiR).
Семейството двигатели B-Series се използваше широко и в ранните поколения на Хонда Прелюд (Honda Prelude), като задвижваше ексклузивно третата генерация на модела. Различни негови вариации бяха предназначени за отделните нива на оборудване. Например двигателят Б21А (B21A) се монтираше във версиите ЕсАй (SI) и ЕсАр (SR), докато Б20А (B20A) беше предназначен за базовите нива на оборудване в гамата на третото поколение Prelude.
Последвайте ни в Google News
