Тимо Бернхард (Timo Bernhard) е най-бързият пилот в историята на Нюрбургринг. Правим една обиколка с изследователя на „Зеления ад“ и наблюдаваме състезателните траектории, които майсторът чертае върху живописния пейзаж.
В епоха на нарастващ изкуствен интелект, в която хора и машини са едновременно партньори и съперници, ние сме привлечени от места, които пробуждат естествените ни инстинкти. Места, маршрути, завои, хълмове и шикани, където се чувстваме концентрирани и здраво стъпили на земята, дори когато се поддаваме на нуждата си да се движим. Преследваме скоростта, изтласкваме сетивата си до ръба на възможното и се докосваме до неподозирани измерения на самите себе си, докато навлизаме в последните неизследвани територии. Понякога откриваме тези граници във високоскоростни зони. С пълна газ.
Пистата Нюрбургринг Нордшлайфе (Nürburgring Nordschleife) – легендарна от 1927 г. и съществуваща почти век – е построена на място, изпълнено с тишина и безвремие. Тя остава граница на човешките възможности, където пилотите, подпомогнати от авангардни автомобилни технологии, продължават да изследват нови измерения. Едва ли има човек или събитие, които да въплъщават това по-добре от Тимо Бернхард и неговото Порше 919 Хайбрид Ево (Porsche 919 Hybrid Evo). На 29 юни 2018 г. те завършиха обиколка на Nürburgring Nordschleife за удивителното време от 5:19,55 минути – благодарение на спиращото дъха съчетание между пилотските умения на Bernhard и техническия блясък на неговата машина: 20,832 километра, средна скорост от 233,8 км/ч, максимална скорост от 370 км/ч, 73 завоя, наклони до 18 процента и спускания до 11 процента.
Сега той разкрива мрачните тайни на този ад, който за всеки състезател е и неговата противоположност: последният рай.
01 Хатценбах (Hatzenbach)
В наши дни пилотите на GT3 автомобили преминават през втория десен завой почти с пълна газ, докато в миналото се налагаше да отнемат газта поне наполовина.
02 Шведенкройц (Schwedenkreuz)
Винаги е предизвикателство, отчасти защото завойът има обратен наклон и автомобилът олеква значително при висока скорост. Трябва да се уверите, че спирате навреме, защото пристигате с невероятна скорост.
03 Фуксрьоре (Fuchsröhre)
Този участък е особено труден при трафик, защото трябва да сте приключили с изпреварването, преди да стигнете най-ниската точка. В противен случай ще бъде твърде късно, тъй като има само една линия и съответно една точка за завиване.
04 Подходът към Аденауер Форст (Adenauer Forst)
Тук завоите стават по-остри и макар да можете да влезете с висока скорост, трябва да намерите точната точка за спиране, особено защото завойът, водещ към Аденауер Форст, се затваря рязко.
05 Метцгесфелд (Metzgesfeld)
Входът е много, много бърз. Уцелването на точката за влизане в завоя е от решаващо значение, но от външната страна няма бордюр – ако сте леко встрани, ще се озовете в тревата.
06 Каленхард (Kallenhard)
Много предизвикателен участък. Трябва да спирате рязко за последващия обратен завой, тъй като е много хлъзгаво, особено при дъжд. Ако настъпите бордюрите, излитате директно от пистата.
07 Спирането преди Верзайфен (Wehrseifen)
Това е най-бавната част от пистата, където автомобилът е много лек в задната си ос. Вълнуващ завой, особено когато карате в трафик, тъй като там често възникват недоразумения. Това означава, че трябва да внимавате как се позиционирате.
08 Подходът към Екс-Мюле (Ex-Mühle)
Усещането е експлозивно, защото завойът има много остър обратен наклон и екстремен градиент. Подходът не е лесен, а ранното подаване на газ винаги натоварва полуоските, тъй като скоростта на въртене на колелата е различна.
09 Муткурве (Mutkurve)
Огромно предизвикателство, защото трябва да завъртите автомобила много плавно, ако искате да запазите скоростта без да използвате много спирачки. Важно е да намерите правилната точка за завиване. Ако закъснеете дори малко, веднага излизате от пистата.
10 Десният завой преди Клостертал (Klostertal)
Много е труден заради хълма, но носи огромно удоволствие.
11 Хое Ахт (Hohe Acht)
Оттук нататък всичко е спускане с множество смени на посоката, а карането надолу определено е различно от изкачването. Задната част може да олекне значително. Скоростта също не бива да се подценява. Особено към Виперн (Wippern) можете да използвате бордюрите, но трябва да го направите с прецизен тайминг и да знаете точно какво правите. Тук можете да спечелите време, но също така бързо да си навлечете проблеми.
12 Айскурве (Eiskurve – леден завой)
Както подсказва името, на определени места е много хлъзгаво. Асфалтът там винаги изсъхва по-късно, защото целият участък е в сянка.
13 Подходът към Пфланцгартен (Pflanzgarten)
Винаги е страхотно, както и спускането при Белоф S (Bellof S). След това влизате в левия завой в състояние на свободно падане, последвано от смяна на посоката в ниската част. Дясно, ляво, дясно – тук трябва да внимавате да не удряте бордюри, но същевременно да дадете достатъчно пространство на автомобила, така че той буквално да танцува отдясно наляво. Ако дръпнете волана твърде рязко, лесно можете да загубите контрол над задната част.
14 Галгенкопф (Galgenkopf)
Това е супер тясна точка за влизане в завоя с минимално пространство за маневриране, но втората част на Галгенкопф е наистина плавна. Завоят се отваря много рано, така че можете да пренесете много скорост към правата Дьотингер Хьое (Döttinger Höhe) – точно преди всичко да започне отново малко след това.
Последвайте ни в Google News
