За тези, които разполагат със значителен бюджет, но са отегчени от многобройните модерни интерпретации на Porsche 911, Encor Series 1 предлага впечатляваща алтернатива. Автомобилът е замислен като съвременна визия на емблематичния Lotus Esprit. С тегло малко над 1225 кг и задвижван от централно разположен V8 двигател с два турбокомпресора, четири разпределителни вала и колянов вал тип „flat-plane“, той развива 400 к.с. Мощността се предава към задните колела чрез петстепенна ръчна скоростна кутия, а максималната скорост достига над 280 км/ч. По-лек, по-опростен и значително по-качествено изработен от оригинала, това е автомобилът, за който основателят на Lotus, Колин Чапман, е могъл само да мечтае.
Encor Series 1 съчетава механика от Lotus Esprit V8, произвеждан след 1998 г., с дизайнерски мотиви от оригиналния модел с четирицилиндров двигател от 1976 г., дело на Джорджето Джуджаро. В основата на проекта стои иновативното инженерство на Колин Чапман. В най-общи линии, от Encor използват донорски автомобил Esprit V8, демонтират оригиналната каросерия от стъклопласт от стоманеното гръбначно шаси и я заменят със собствено проектирана каросерия от въглеродни влакна, която отдава почит на маестро Джуджаро.
Разбира се, изпълнението е много по-сложно. Двигателят, окачването и другите компоненти се свалят от стоманеното шаси, което се почиства до гол метал. То е поцинковано, така че ръждата не е проблем, преди да бъде пребоядисано. Окачването се обновява до спецификациите на версията Sport 350 – последната и най-мощна от всички Esprit V8 – и се сглобява отново с изцяло нови втулки.
Използват се предимно оригинални части на Lotus, включително хидравличното сервоуправление, но от Encor са разработили по-здрави задни главини, за да решат хроничен проблем с напукването, който отдавна засяга Esprit V8.
Обновен, подсилен и готов за истинска мощ
3,5-литровият V8 двигател на Lotus, с кодово име Type 918, се разглобява и реконструира напълно. Той получава ковани бутала, подобрени инжектори, нови компоненти за турбокомпресорите, нова електронна дроселова клапа, модерни горивна и охладителна системи и нова изпускателна система от неръждаема стомана. Петстепенната скоростна кутия, първоначално доставяна от Renault, е преработена съвместно с инженери от британските специалисти Quaife. Тя получава по-здрав входящ вал, ревизирани предавателни числа, спираловиден диференциал с ограничено приплъзване и съединител с два диска.
По-здравият входящ вал отстранява дългогодишен проблем в задвижването, който принуждава инженерите на Lotus да намалят мощността на двигателя Type 918 от 500 на 350 к.с. при премиерата на Esprit V8 през 1996 г. В същото време съединителят с два диска прави натискането на педала много по-леко.
Почит към Джуджаро без оковите на миналото
Въпреки че запазва силна прилика с оригинала на Джуджаро, до премиерата на V8 версията каросерията на Esprit е преработена първо от Питър Стивънс (който по-късно проектира McLaren F1), а след това и от Джулиан Томсън (който създава Lotus Elise, преди да се присъедини към Jaguar Land Rover). Дизайнът на Encor Series 1 е дело на бившия дизайнер на Lotus Дан Дюрант и представлява есенцията на клиновидната концепция на Джуджаро, видяна за първи път на автомобилното изложение в Торино през 1972 г. Дюрант обяснява, че екипът му не е роб на оригинала, а е изцяло вдъхновен от него.
Каросерията от въглеродни влакна позволява на Дюрант да изчисти и опрости цялостния вид на автомобила в сравнение с оригинала на Lotus, като го доближи до концепцията на Джуджаро от 1972 г. както по форма, така и в детайлите. Например черната линия, която минава през средата на оригиналния Esprit, е била там, за да скрие външните фланци, с които Lotus са съединявали горната и долната част на каросерията от стъклопласт.
Цялостната каросерия от въглеродни влакна на Encor позволява по-гладки странични панели и по-изчистени детайли в предната и задната част. Дизайнът на Дюрант включва плоския покрив и трапецовидното предно стъкло на оригиналния Esprit, както и фината опашка тип Kamm-tail и дискретния преден спойлер. Предната и задната част са по-семпли от тези на оригинала, с модерни LED дневни светлини отпред и подобни задни светлини. При Esprit V8 двигателят е скрит под обикновен капак, докато при Encor Series 1 той се вижда под стъклен заден панел, точно както при модела от 1976 г.
Кованите джанти с пет спици са 17-инчови отпред и 18-инчови отзад, оборудвани с гуми Bridgestone Potenza с висок профил. Дюрант отбелязва, че изборът на колела е бил сериозно обсъждан, тъй като прекалено големите джанти могат напълно да нарушат визуалния баланс на автомобила. Зад джантите, чийто дизайн е вдъхновен от оригиналните Wolfrace, се намират спирачки AP Racing.
Два малки дизайнерски елемента незабавно свързват Encor Series 1 с оригиналния Esprit за ценителите на Lotus – шестте малки вентилационни отвора в основата на предното стъкло и отличителната капачка на резервоара, вградена в лявата задна колона. Дюрант споделя, че силуетът и ключовите форми са много близки до оригинала на Джуджаро, но са усъвършенствани във всяко едно отношение. Благодарение на здравината и точността на въглеродните влакна, екипът е успял да постигне неща, които клиентите очакват, като минимални фуги между панелите и гладко вградени стъкла.
Новата каросерия носи и други предимства, включително значителни подобрения в здравината и безопасността. До спирането му от производство през 2004 г., Esprit V8 има противопожарна преграда от шперплат между двигателния отсек и купето. Каросерията на Encor разполага с двуслойна преграда от въглеродни влакна, която се свързва със структурните греди в покрива.
Те включват тръбни елементи от въглеродни влакна, които преминават от двете страни на предното стъкло към структурата, поддържаща таблото и вратите. Свързани са и в горната част на стъклото, за да образуват клетка за безопасност на пътниците.
Ретро интериор с модерни технологии на ключови места
Подобно на екстериора, интериорът на Encor Series 1 отдава почит на оригиналния Esprit. Това е най-видимо при двулъчевия волан и архитектурата на централната конзола, но с материали и технологии, които му придават модерен характер. Приборното табло е отличен пример за това. Самостоятелният, обгръщащ водача панел на оригиналния Esprit е преосмислен като лека метална структура с модерен дигитален екран в центъра, заобиколен от по-малки сензорни екрани на крила, насочени към шофьора. Централната конзола разполага със сензорен екран с портретна ориентация.
От гледна точка на водача, всички основни точки на контакт в Encor Series 1 – връзката между волана, скоростния лост и педалите – са идентични с тези на оригиналния Esprit. Това е добрата новина. Лошата е, че пространството е силно ограничено. Въпреки че междуосието е със 17 см по-дълго от това на съвременен Porsche 911, оригиналният Esprit е бил с 20 см по-нисък. Пространството за главата е силно ограничено за всеки с ръст над 1,80 метра. Една от причините Encor да използва оригиналните рамки на седалките на Lotus в своя Series 1 е не само тяхната лекота, но и фактът, че повечето съвременни седалки са твърде високи.
Управляващият директор на Encor, Уилям Айвс, обаче обещава, че Encor Series 1 ще бъде лесен за ежедневна употреба. Освен климатик, автомобилът ще бъде оборудван с пълна инфоразвлекателна система, включваща висок клас аудио. Цялото оборудване е проектирано от основния бизнес на Айвс, Skyships Automotive, който доставя подобни системи на производители на ексклузивни автомобили в малък тираж като Aston Martin, McLaren и Pagani. Всички стари истории за проблематичната електрическа система на Lucas вече могат да бъдат забравени. Цялата електрическа архитектура на Encor Series 1, чак до новия електронен дросел, също е проектирана от Skyships и е напълно съвременна.
Автомобилът на снимките е първият прототип, на който скоро предстоят тестове за настройка на окачването. Като се има предвид, че тежи по-малко от сериен Esprit V8, ще е необходимо регулиране на пружините и амортисьорите, както и финални проверки и калибрации на всички системи. Серийният Esprit V8 постигаше ускорение от 0 до 100 км/ч за около 4,3 секунди и от 0 до 160 км/ч за 10,2 секунди, а разстоянието от 402 метра изминаваше за 12,7 секунди с терминална скорост 180 км/ч. Тъй като се очаква Encor Series 1 да бъде с около 180 кг по-лек и да разполага с 50 к.с. повече, той би трябвало да бъде по-бърз по пътя към обявената максимална скорост от 282 км/ч.
Encor планира да произведе само 50 автомобила в рамките на две години, като началото на производството е предвидено за 2026 г. Encor Series 1 ще се предлага и във версия с ляв волан.
От произведените около 1400 броя Esprit V8, малко под половината са изнесени за САЩ, така че има сериозен избор от донорски автомобили за американските ентусиасти. Базовата цена, по текущи обменни курсове, е около 570 000 щ.д., като в нея не са включени транспорт, данъци и цената на донорски Esprit V8. Определено не е евтино.
Последвайте ни в Google News
