Това може да изглежда като механичен скоростен лост за електромобил, но всъщност е всичко друго, но не и това.
Форд (Ford) разработва бъдещото си портфолио от достъпни електромобили с нова, целенасочена стратегия. Трудно е да се намери по-добра илюстрация за това от нов патент за „скоростен лост“, който беше открит по-рано тази седмица. На пръв поглед устройството изглежда (и дори звучи) като ръчна скоростна кутия за ЕВ (EV), но по-внимателен прочит на патента разкрива, че то е много повече.
Мантрата „Най-добрият компонент е липсващият“
Този патент е перфектен пример за мантрата, която Ford възприе в името на намаляването на производствената сложност: „Най-добрият компонент е този, който не съществува.“
Просто казано, това означава, че дадена част не трябва да съществува, ако служи само за една функция. Какво общо има този „скоростен лост“ с това? В крайна сметка той определено е компонент. Тук обаче се намесва и втората част от мантрата: „Вторият най-добър компонент е този, който изпълнява множество функции.“ За да оправдае съществуването си, всяка проектирана част трябва да бъде неразделна част от няколко системи. И наистина, изглежда, че този „скоростен лост“ изпълнява всички функции.
Той е едновременно скоростен лост, селектор за режими на шофиране и е 100% дигитален. Тук няма физическа връзка с нито един компонент от задвижването. Всичко се управлява от компютри – и понякога това ни натъжава. От американската компания дори признават това в патентната си документация.
Липсата на физическа обратна връзка
В документацията се посочва, че с увеличаването на мощността на електрическите превозни средства, водачите може да пожелаят алтернативни режими и възможности за взаимодействие. От Ford допълват, че при електромобилите липсва физическата обратна връзка от автомобила към водача, която е предимство при конвенционалните моторни превозни средства.
Да, определено се разпознавам в това изречение. И не, не ми харесва. „Резюмето“ на функционалността на този скоростен лост от Ford е дълго четири страници и се чете като зле преведено техническо ръководство за забравена аркадна игра от 80-те години, която никой не е разбрал как се играе. Но с малко въображение не е трудно да си представим скоростен лост с традиционна H-образна или права схема, който има превключватели, позволяващи му да избира нещо различно от предавки. Ако се добави и въртящ се пръстен, той се превръща в селектор за режими на шофиране. Може би може и да се завърта.
С няколко светлини и звуци, той ще се превърне и в електронна игра за рефлекси. Вижте ме, и аз станах изобретател! Отстъпи, Ford. Запазвам си името Fidget Shifter™.
Лагерите „Защо?“ и „Защо не?“
Наречете ме старомоден, но ако искам скоростен лост, искам истински такъв. Механичната връзка със задвижващата система е целият смисъл. Но това няма логика в един EV. Разбира се, автомобилните производители са експериментирали с ръчни скоростни кутии в електрически прототипи, но всичко, което е стигнало до пазара досега, е някакъв вид електронна апроксимация – и то такава, която не се радва на всеобщо одобрение. Самата идея за ръчна скоростна кутия в електромобил обикновено разделя ентусиастите на два лагера: тези, които питат „Защо?“, и тези, които отвръщат „Защо не?“.
Концептуалният модел Джийп Магнето (Jeep Magneto) беше перфектна илюстрация на аргумента на лагера „Защо?“. Той използваше скъпа, силно подсилена трансмисия, взета от Додж Чалънджър Хелкет (Dodge Challenger Hellcat), и не изпълняваше никаква съществена функция поради огромния въртящ момент на електромотора. Всяка предавка вършеше работа, а без необходимостта от синхронизиране на оборотите на двигателя с вътрешно горене с въртящата се задвижваща линия, педалът на съединителя беше по същество за украса.
Ако сте от типа „Защо не?“, тогава Хонда (Honda) и Тойота (Toyota) може би ще ви допаднат повече. И двете компании се стремят към малко по-малко примитивно изпълнение и все още има шанс да предложат нещо подобно на пазара.
Не придавайте твърде голямо значение
Не мога да не забележа факта, че Ford са избрали силует на седан за диаграмите в патентната си заявка. По-наблюдателните сред вас вероятно ще разпознаят в него контурите на последното поколение Таурус (Taurus) – модел, който, въпреки че се предлагаше с V6 турбо двигател с 350 к.с., никога не е бил продаван с ръчна скоростна кутия. С други думи, не придавайте твърде голямо значение на визуалния материал тук – или, реално погледнато, на самия патент. Не всяка идея успява да излезе от лабораторията.
Последвайте ни в Google News
