Дългогодишният главен изпълнителен директор на GM споделя, че е ръководила културна промяна в американския гигант, която го е направила много по-гъвкав.

Мери Бара е начело на General Motors през един от най-турбулентните периоди в историята на компанията – от COVID пандемията до недостига на чипове, търговските мита и прехода към електрически автомобили.

Тя е и директорът, който в крайна сметка подписва решението за закриване на Holden, слагайки край на над 160-годишното присъствие на марката в Австралия.

В широкообхватно интервю за Automotive News от миналата седмица, г-жа Бара подчерта, че фокусът ѝ не е върху личното наследство, а върху преоформянето на културата в GM, за да се гарантира, че компанията може да се адаптира и процъфтява в продължение на десетилетия.

Тя заяви, че е съсредоточена върху бизнеса, а не толкова върху своето наследство, но вярва в създаването на правилната култура в GM, в която компанията продължава да се учи и да расте. Бара изрази желанието си да гарантира, че GM ще съществува и през следващите 20, 50 и 100 години.

По думите ѝ, това изисква не само инвестиции, но и култура на непрекъснато учене, растеж и любопитство. Тя се надява, че по този начин създават култура, която ще продължи да тласка GM напред много десетилетия в бъдещето.

Г-жа Бара направи контраст между стария начин на работа в GM – със строги годишни прегледи на портфолиото и решения за продуктите, спускани отгоре – и новия, по-гъвкав модел на постоянна преоценка.

Тя обясни, че в един момент от кариерата ѝ работата по бъдещия план на портфолиото е била годишен процес, но увери, че това вече не е така. Сега, по нейни думи, компанията вгражда гъвкавост в проектите си.

Тя даде пример с планирането на нова програма и различните версии на даден автомобил. Възможностите за избор са съществували, но не е било необходимо решението да се взима в момента на стартиране на проекта. Вместо това, екипите са били инструктирани да посочат кога точно се нуждаят от решение, за да спазят графика.

Тази гъвкавост, твърди тя, позволява на GM да съобразява по-добре производството и продуктовия си микс с пазарните реалности, регулаторните промени и потребителското търсене. Година, 15 или 18 месеца по-късно, компанията разполага с много повече информация, за да вземе правилното решение. Според нея това показва гъвкавостта, която General Motors е развила.

Г-жа Бара призна, че особено последните 18 месеца са изисквали постоянни промени в курса заради променящите се регулаторни срокове и стандарти за емисии.

Тя отбеляза, че преди около 18 месеца компанията е следвала път към цел за 2030 г. с доста строги емисионни стандарти. Бара добави, че дори при предишната американска администрация се е опитвала да ги убеди, че регулациите изпреварват нагласите на клиентите, което според нея е опасно в подобна ситуация.

Способността да се правят малки корекции от 10 или 20 процента, вместо да се обвързват с петгодишни планове, е това, което тя вижда като културна трансформация в GM.

За австралийците думите на г-жа Бара имат по-остър смисъл. Именно под нейно ръководство GM закри Holden, въпреки че краят на местното производство беше обявен преди тя да заеме най-високия пост в компанията през 2014 г.

Краят на местното производство беше обявен през 2013 г., като последният Holden, сглобен в Австралия, слезе от поточната линия през 2017 г. Марката беше напълно закрита през 2020 г.

Аргументът на GM беше, че Holden е станал неустойчив предвид мащаба му в глобалния бизнес на компанията.

Фокусът на г-жа Бара върху гъвкавостта и адаптивността повдига неудобен въпрос: ако GM беше възприела тази култура по-рано, можеше ли Holden да бъде препозициониран, вместо закрит?

Тя настоява, че сега GM е в по-добра позиция да реагира на бързо променящите се условия. По думите ѝ, вече не става въпрос просто да се следва планът, без да се обръща внимание на случващото се наоколо.

Г-жа Бара омаловажава идеята за оформяне на наследство, но признава, че културното пренастройване може да се окаже най-трайното ѝ постижение. За австралийците обаче нейното наследство е по-сложно, тъй като тя е главният изпълнителен директор, който закри Holden.