Концептуалните автомобили изпълняват няколко различни роли. Някои служат за изпитания на смели технологии, други подсказват за нов дизайнерски език, а трети съществуват, за да предвестят реален модел, преди планът да бъде прекратен. През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век автомобилните производители създават зашеметяващи концепции, които изглеждат като дошли от бъдещето, но така и не достигат до поточната линия. Тази тенденция продължава и през 90-те, и в новото хилядолетие. Феновете все още говорят за тях, защото стойката им е била правилна, формите – дръзки, а идеите – свежи. Когато човек види тези автомобили, си мисли: това трябваше да стигне до шоурумите.
Този списък обаче има една особеност: той не се фокусира върху времена за обиколка или максимална скорост. Става дума за присъствие, пропорции и емоционален заряд, пречупени през призмата на реалистичната възможност за производство. Това са автомобили, които са изглеждали достатъчно завършени, за да влязат в продажба, а не просто ефимерни скулптури. Фокусът е върху външния вид и фактора „искам го веднага“.
Десетте избрани модела по-долу са подредени по азбучен ред на марките. Всеки от тях е дебютирал като функциониращ прототип или напълно завършен дизайнерски проект, който е могъл да получи официално одобрение за производство. Те са повлияли на по-късни серийни автомобили или са демонстрирали използваеми технологии и до днес притежават силен дизайнерски авторитет.
BMW E25 Turbo (1972)
Прототипът E25 Turbo на BMW е мюнхенският манифест – ниско купе със средно разположен двигател, концепция за безопасна клетка на купето, новаторски идеи за радарни спирачни системи и визия, която предвещава дизайна на BMW от края на 70-те. Той подготвя почвата за M1, въпреки че тръбната рама, задвижването и моментът на поява са различни. Автомобилът е бил напълно функциониращ, обикалял е изложенията и се е усещал като истински обект, а не като макет от пяна с колела. Наследството му може да се проследи директно в пропорциите на M1 и в бъдещата позиция на марката по отношение на стабилността при висока скорост и фокуса върху водача.
Bugatti 16C Galibier (2009)
Bugatti зададе смел въпрос: какво би станало, ако най-бързата марка в света създаде ултралуксозен седан? Отговорът беше 16C Galibier – с предно разположен 8,0-литров W16 двигател с два компресора, задвижване на четирите колела и интериор, който съчетава изящни материали с практичност за ежедневна употреба. Той запазва драматизма на Bugatti – разделен на две преден капак, подковообразна решетка, видим двигателен отсек – но го обвива във фастбек силует, който изглежда толкова скъп, колкото и предполагаемата му цена. Първоначалните информации сочеха цена от около 1,4–1,5 милиона долара и години наред слуховете твърдяха, че моделът ще се произвежда, после че няма, после отново, че може би.
Защо така и не се случи? Причините се крият във вътрешни колебания и променящи се корпоративни приоритети. Ръководството на Bugatti постоянно преработвало дизайна след проучвания сред клиенти и седанът се отдалечил от елегантността на концептуалния автомобил. Според по-късни разкази, ръководството на VW не харесало променения дизайн и Bugatti се пренасочило към това, което впоследствие се превърна в Chiron. Тогавашният главен изпълнителен директор на марката публично затвори вратата за Galibier, за да защити „чистотата“ на Bugatti като производител на хиперавтомобили.
Cadillac Sixteen (2003)
Lamborghini Marzal (1967)
Докато Miura беше скулптура с две места, Marzal беше истински Gran Tourer с четири места, изцяло стъклени врати тип „чайка“ и салон от сребърна кожа. Автомобилът използваше 2,0-литров редови шестцилиндров двигател, създаден на базата на половин V12 на Lamborghini, който беше монтиран напречно отзад. Дизайнерският език се пренесе директно в серийния модел Espada, но екстравагантността на Marzal – шестоъгълните мотиви и стъкленият покрив – останаха само в света на мечтите. Появата му на пистата в Монако, управляван от принц Рение и принцеса Грейс, го превърна завинаги в част от поп културата.
Mercedes-Benz C111 (1969–1979)
Всеки фен на роторните двигатели затаи дъх в Токио, когато Mazda разкри RX-Vision. Дизайнът му не беше прекалено смел, а просто перфектен – дълъг преден капак, пропорции на автомобил със задно задвижване и изключително красива каросерия, обгръщаща предложения роторен двигател Skyactiv-R. Първоначално Mazda обяви, че ще възроди роторния двигател, после се отметна от идеята, а накрая го предвиди само като удължител на пробега. Междувременно RX-Vision събра множество награди за дизайн и продължи да съществува дигитално като GT3 концепция в играта Gran Turismo. В реалния свят обаче той остана просто една красива закачка.
