Възможността да прекараш време с този характерен италиански суперседан е предложение, на което не можеш да откажеш
Представете си Maserati MC20, но в света на спортните седани. Уникален, сдържан, дълбоко езотеричен и характерен, но подкрепен от ослепителна динамика, която съперничи или дори надминава тази на най-близките конкуренти. По-тих и дискретен BMW M5 CS, който излъчва увереност, класа и щипка слънчева мафиотска заплаха. Е, Ghibli Trofeo определено не е този автомобил.
Той е доста впечатляващ, това е сигурно. Въпреки това е автомобил, който е безнадеждно надминат от гореспоменатия M5 CS или дори от M5 Competition и AMG E63. Ако трите стартират обиколка на „Нюрбургринг“ едновременно, двата германски модела биха затворили с обиколка Maserati-то още преди завоя „Брюнхен“. А ако пистата е мокра, това ще се случи още при „Хаценбах“. Истинска мафиотска кървава баня.
И все пак, след няколко седмици по студените и хлъзгави пътища на Нортхамптъншър, големият седан на Maserati започна да ми допада. Всъщност той не се усеща като истински суперседан. Просто му липсват контролът над каросерията, пъргавината, както и върховото сцепление. Вместо това, той е по-скоро комфортен автомобил за дълги пътувания, който обаче притежава изключителна скорост и забавен афинитет към прекомерно, хронично и понякога неочаквано превъртане на колелата и презавиване. Така всяко пътуване се превръща в любопитна комбинация от спокойно носене по пътя, примесено с внезапни изблици на адреналин, които карат сърцето да препуска. Ghibli Trofeo е много неща, но никога не бихте могли да го обвините, че е скучен.
Двигателят е наистина прекрасен. Когато бъде предизвикан, 3,8-литровият V8 с два турбокомпресора предоставя чудовищен въртящ момент и възхитително агресивен звук във високите обороти. Звукът не е дигитално обработен като при двигателите на AMG, нито е толкова плавен и високооборотен като този на M5. Този леко по-нешлифован характер се усеща много подходящ за Maserati. Същото важи и за странния, да кажем, идиосинкратичен начин, по който работят някои неща. Например, символът за отопление на волана се намира от лявата страна на сензорния екран, точно до управлението за отопление на пасажерската седалка. Човек би си помислил, че размяната на тези графики за версия с десен волан не би била твърде трудна, но подозирам, че в този ден е имало важна чаша кафе за изпиване. Или пък спешна нужда от цигара.
Може би няколко дни са били пропуснати и при работата по шасито. В режим Normal возията е доста добра, но Ghibli се усеща тежък и има склонност да се „люлее“ между неравностите. Режим Sport е по-добър, но возията става накъсана и неспокойна. Режим Corsa носи повече шум и по-остра реакция на педала на газта, но сега автомобилът се усеща странно крехък. Контролът над каросерията е значително подобрен, но равновесието лесно се нарушава и Trofeo започва да трепери и да се тресе по пътната настилка. Можете да преодолеете тези проблеми и да намерите добър баланс, но в студени и хлъзгави условия просто липсва усещането и плавността, за да шофирате наистина бързо. Усещате, че моментът, в който колата просто ще поднесе, никога не е твърде далеч.
Докато пиша всичко това, си давам сметка, че изобщо не би трябвало да харесвам този автомобил. Но го харесвам. Бих ли го препоръчал пред някой от по-конвенционалните му конкуренти? Не мисля. Той просто изостава твърде много в твърде много области. И все пак притежава изобилие от характер и топлота, създава усещане за специален повод и най-вече просто предизвиква усмивка на лицето ви. С удоволствие бих се грижил за него още няколко седмици. Суперседаните са просто най-доброто изобретение, нали?
Последвайте ни в Google News
