Не съм сигурен дали повече карах първия електрически SUV на Мазда, или го зареждах. Усещането през четирите дни, прекарани с модела Мазда МХ-30 (Mazda MX-30), беше, че той е постоянно включен в контакта. Вероятно причината за това е разочароващо малката батерия с капацитет 35,5 кВтч, която предлага пробег от едва около 161 км.
Това е достъпен електромобил със стартова цена от около 30 800 €, но други модели в този ценови клас разполагат с много по-добри и по-големи батерии, някои от които с двойно по-голям капацитет от този на MX-30. Например Хюндай Кона ЕВ (Hyundai Kona EV) изминава 415 км с едно зареждане. Дори базовата версия на Нисан Лийф (Nissan Leaf) с батерия от 40 кВтч постига над 241 км, а от опит мога да кажа, че тези допълнителни 80 км са от решаващо значение за преодоляване на притеснението от пробега.
Живот с постоянно притеснение за пробега
Възможността да се тества автомобилът в реални условия показа, че той е непрактичен дори като втора кола за кратки пътувания в града. В гъстонаселен район едно пътуване до съседен град лесно може да надхвърли 80 км в двете посоки, което превръща всяко излизане в сериозно планиране.
Всеки километър зад волана на Мазда МХ-30 е от значение. При пътуване от Сан Франциско до Пало Алто (над 48 км в едната посока) напрежението беше достатъчно голямо, за да се наложи търсене на обществени зарядни станции в Пало Алто, както и допълнително спиране в Сан Матео. Целта беше да се осигури достатъчен резерв за връщане и за последващо пътуване от 26 км по-късно през деня. С толкова малка батерия водачът постоянно е принуден да изчислява предстоящия пробег.
Процесът на зареждане: бавен и непрактичен
В домашни условия, при използване на стандартен контакт (Level 1), презареждането на половината батерия отне повече от 16 часа. На обществени станции (Level 2), каквито се срещат в мрежите на ChargePoint или EVgo, пълното зареждане от нула до сто процента отнема около шест часа. Най-полезни остават бързозарядните станции, които могат да възстановят 80% от капацитета на батерията за около 20 минути, но достъпът до тях изисква предварително планиране.
Разочароващи технологии и липса на практичност
На MX-30 му липсва усещането за високотехнологичен автомобил, което вдъхва увереност при повечето електромобили. Да, стартът е безшумен, ускорението е характерно бързо, а на екрана има графики, показващи кога се използва и кога се регенерира енергия. Въпреки това моделът не предлага различни режими на шофиране за оптимизиране на батерията или за приоритизиране на въртящия момент, каквито имат повечето конкуренти. Разочароващо е и отсъствието на функция за управление с един педал (one-pedal driving), при която спирачната система регенерира максимално количество енергия.
Интериорът е леко тесен, особено на задния ред седалки, достъпът до който се осъществява през отварящи се в обратна посока врати. Задните прозорци не се отварят, а единствено панорамният покрив създава усещане за повече пространство. Още по-голямо разочарование носи погледът под предния капак – там няма багажник. Вместо това Mazda са оставили неизползвано празно пространство.
Дизайнът е единственият силен коз
В естетическо отношение електрическата Mazda е победител. С визия, почти идентична с тази на своя съименник с двигател с вътрешно горене CX-30, тя представлява симпатичен компактен SUV със заоблени и приятни форми.
В крайна сметка MX-30 е електрически автомобил, създаден просто за да може Mazda да отбележи, че има такъв в гамата си. Първоначално моделът беше наличен само в Калифорния в лимитирана серия от 560 автомобила. Това е кола, която ще ви накара да прекарвате толкова време в чакане по зарядни станции, че ще започнете да си мечтаете за истински електрически модел от Mazda.
Посочените цени са препоръчителни и са конвертирани в евро по актуален курс към момента на оригиналната публикация, като може да не отразяват пазарните условия в България.
Последвайте ни в Google News
