След като се сбогувахме с KGM Actyon, в нашия гараж пристигна далеч по-малък заместник – новото MINI JCW. Трите букви означават „John Cooper Works“ и подсказват, че това е най-мощната версия на MINI Cooper. И макар да съществува и изцяло електрически JCW вариант, ние се спряхме на бензиновия „хотхеч“ (мощен спортен хечбек).

Електрическият JCW и нашият автомобил може да споделят един и същ дизайн, с изключение на открояващия се и доста впечатляващ централно разположен ауспух, но под ламарините се крият различни платформи. Електрическото MINI използва специфична архитектура, докато бензиновото JCW от поколение F66 е базирано на модернизирана версия на платформата от предходния модел.

Нашият автомобил е еволюция на стария модел, със същия двигател, разработен от BMW, който изпраща мощността към седемстепенна трансмисия с двоен съединител. Мощността от 231 к.с. остава непроменена, но въртящият момент е увеличен от 320 на 380 Нм. В резултат ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 6.1 секунди (с 0.2 секунди по-бързо отпреди), а максималната скорост достига 250 км/ч – доста впечатляващо за MINI.

Изпитание на пистата

Динамиката в права линия е важна за един „хотхеч“, но за MINI, и особено за JCW, поведението в завоите е ключово. За да подложа автомобила на сериозно изпитание, реших да го изкарам на писта. За съжаление, бях изпуснал записванията за популярните събития на нашето дъщерно издание evo и затова се насочих към Ollie’s Secret Track Days.

Късото и изпълнено със завои трасе Curborough Sprint Course в Стафордшир изглеждаше идеалното място, на което компактното MINI да покаже възможностите си. Още по-добре беше, че пилотите излизаха на пистата един по един, което ми позволи да се концентрирам изцяло върху опознаването на автомобила.

Това се оказа малко по-сложно, отколкото очаквах. Първо трябва да се избере режим „John Cooper Works“ от превключвателя на таблото, след което на екрана се изписва „активирай режим go-kart“ (да, сериозно). След това се докосва малкият оборотомер, за да се появят индикатори за налягането на турбокомпресора, температурата на маслото и G-метър. При активиране на режима, високоговорителите на MINI издават и дразнещ възглас „woohoo“, който изключих още в първия ден.

Още в първата си обиколка усетих, че MINI разполага с огромно сцепление – единствено при достигане на абсолютния лимит автомобилът губеше стабилност. Окачването на JCW е изключително твърдо на пътя (тема, която ще разгледаме по-късно), но на пистата то допринасяше за пъргавината на автомобила, подпомогната и от типичното за MINI директно управление.

В резултат на това увереността ми нарасна и започнах да карам по-агресивно, опитвайки се наистина да тествам баланса на JCW в шикана на Curborough.

Някои ергономични компромиси

Въпреки забавлението, някои елементи на MINI JCW ме подразниха. Бързо научих, че ако искам да държа трансмисията в ръчен режим чрез перата зад волана, трябва да стартирам на втора предавка. Опитите за смяна на предавка в първия тесен завой, или в който и да е завой, са много трудни заради малките пера, скрити зад дебелия ринг на волана.

Самата трансмисия също не е от най-добрите. Към края на деня установих, че е по-добре да я оставя в автоматичен режим, тъй като често игнорираше командите ми в ръчен режим. Двигателят също има малък недостатък на пистата. На пътя не се забелязва толкова, но извличането на пълната мощност е трудно, когато скоростната кутия често избира по-висока предавка, отколкото е необходимо.

Въпреки това, трябва да се отбележи, че дори след цял ден натоварващо шофиране, MINI JCW не показа никакви признаци на умора. Температурите и спирачките бяха в отлично състояние до самия край.

Първи заключения

Този буен малък автомобил току-що се присъедини към нашия автопарк, но първите впечатления са добри, особено след като се почувства толкова у дома на пистата. Имаме някои резерви относно возията и ергономията, но MINI JCW има на разположение няколко месеца и много километри, за да ни убеди, че е един от най-добрите „хотхеч“ автомобили на пазара.