Пикапите от осмото поколение на Ford F-Series са позната гледка за мнозина. В продължение на десетилетия тези ръбести машини бяха неизменна част от строителни обекти, паркове и почти всяко обществено място. Ето защо този конкретен F-150 от 1989 г., оборудван с нови джанти и ауспухова система със странично извеждане, определено би привлякъл вниманието на улицата.
На пръв поглед човек би си помислил, че това е просто поредният проект с леки модификации – може би премахнати катализатори и нов въздушен филтър. Подобна преценка обаче би била твърде прибързана. Този пикап е може би най-впечатляващият „слийпър“ (автомобил с невзрачен вид, но изненадващо висока мощност), който се е появявал досега. Макар годината да е в началото си, трудно е да се оспорят качествата, скрити под предния капак.
Навремето тези пикапи от F-Series са се предлагали с разнообразие от бензинови и дизелови двигатели. Гамата е включвала както по-стари, така и по-нови агрегати – от V6 двигателя Essex и класическия редови шестцилиндров мотор с обем 300 куб. инча (4,9 л) до V8 варианти с обем 302 куб. инча (5,0 л) и 352 куб. инча (5,8 л). На върха е стоял огромният 7,5-литров (460 куб. инча) V8 от серията 385, а са били налични и два турбодизелови двигателя IDI.
Всички те са достойни агрегати, като този конкретен екземпляр първоначално е бил оборудван с шестцилиндров двигател. Старият мотор обаче е отстъпил място на второто поколение на 5,0-литровия V8 двигател Coyote. Това е същият двигател, който се монтира в моделите Mustang и F-150 между 2015 г. и 2017 г. Той е доказал своята надеждност благодарение на кованите биели, по-големите клапани и подобрената мазилна система спрямо първото поколение. Освен това тези двигатели са по-достъпни и лесни за модифициране от по-новите трето и четвърто поколение.
С няколко турбокомпресора и напълно подсилени вътрешни компоненти, от тези двигатели може да се извлече мощност над 850 к.с. В този случай обаче е използван 3,0-литров механичен компресор от Whipple, който според мнозина е също толкова добро, ако не и по-добро решение. Мощността е доста над 700 к.с., което превръща пикапа във Ford еквивалента на моделите Hellcat. Всъщност компресорът на Whipple е с 300 куб. см по-голям от двувинтовия IHI, използван в Hellcat Redeye.
Мощността се предава към 6-степенна ръчна скоростна кутия T56 Magnum с двудисков съединител и достига до 8,8-инчов заден диференциал. Странично изведените ауспуси са завършени със заглушители Magnaflow X-flow, които без съмнение осигуряват приглушен звук на празен ход, за да смекчат рева на чудовищния двигател. Вероятно няма много тежест върху задните гуми, но това означава и че целият автомобил, с изключение на двигателя, е сравнително лек.
Интериорът е почти стандартен, с червена текстилна тапицерия, която изглежда така, сякаш е била използвана в продължение на почти четири десетилетия. Тази автентичност заслужава уважение, а новото приборно табло с подсветка от Dakota Digital е страхотно допълнение.
Последвайте ни в Google News
