Автомобил на контрастите

Новият електрически SUV Alpine A390 е автомобил, изпълнен с контрасти. В областите, в които никой не очаква един средноразмерен електрически SUV да се представи добре, Alpine блести. Той е изключително ангажиращ за управление, а динамиката му е вълнуваща. Като пазарно предложение обаче има своите недостатъци, особено предвид очакваната му цена. За тези, които са готови да приемат компромисите, A390 ще бъде брилянтен и вероятно доста ексклузивен автомобил.

На пръв поглед позиционирането на Alpine A390 е трудно. Със своя характерен син цвят, моделът GTS безспорно носи дизайнерския език на Alpine. В същото време това е 4,6-метров изцяло електрически кросоувър, чиято каросерия е кръстоска между SUV, купе и фастбек с четири врати.

Техническата основа на автомобила също може да разочарова почитателите на френската спортна марка. За разлика от спортния A110, който използва специално разработена изцяло алуминиева структура, A390 споделя платформата си с Renault Scenic и Nissan Ariya. Все пак Alpine има история в превръщането на привидно обикновени платформи на Renault в далеч по-интересни предложения – достатъчно е да си спомним модела A290.

Дизайн и размери

A390 не е голям автомобил и определено не създава усещане за масивност като други премиум електрически SUV модели. Макар 21-цоловите джанти и високият под да подсказват за електрическата му природа, каросерията разказва друга история. Силуетът е с изнесена напред кабина, къс преден капак, а най-високата точка на покрива е разположена точно зад главата на водача.

Дизайнерите на Alpine са придали на предницата футуристичен вид със сложна конфигурация от четири малки дневни светлини, които правят препратка към двойните фарове на A110. Те са свързани със светлинна лента, а под тях са разположени допълнителни LED елементи. Основните фарове са умело скрити в долните въздухозаборници.

Страничният профил също е комплексен, с агресивни линии, които целят да прикрият част от обема на каросерията. За да се постигнат изразените „рамене“ на автомобила обаче, се е наложило кабината да бъде стеснена, което се отразява на вътрешното пространство. Дръжките на задните врати са скрити, а задната част е завършена с още една светлинна лента и силно извито панорамно стъкло. На живо автомобилът изглежда по-скоро атлетичен – може да се оприличи на гимнастичка с масивни бедра в сравнение със сумо бореца Porsche Macan EV.

Техника и задвижване

Усилията на Alpine личат ясно в техническите характеристики на A390. Електромоторите са специално разработени от компанията, което прави A390 единственият автомобил на цена под 100 000 паунда с тримоторно задвижване. Батерията с капацитет 89 кВтч също е нова и уникална за модела, като размерът ѝ е напълно адекватен за този клас. За сравнение, тя се позиционира малко над батериите в Audi Q4 e-tron и под тези в Porsche Macan Electric.

Системата с три двигателя е ключова за пътното поведение. С два отделни електромотора, монтирани на задната ос, Alpine не само удвоява мощността отзад, но и може да разпределя въртящия момент към всяко колело поотделно. В комбинация с предния мотор, A390 GTS разполага с максимална мощност от 470 к.с. и впечатляващ въртящ момент от 808 Нм. Макар мощността да не е рекордна за класа, начинът, по който се предава към пътя, е отличителната черта на модела.

Усещане зад волана

Тази аналогия с атлет се пренася и в усещането зад волана, тъй като инженерите на Alpine са приложили истинска магия, за да накарат този 2,1-тонен електрически автомобил да се усеща пъргав. При рязко ускорение в завой се усеща как автомобилът натоварва външното задно колело. Това не само подобрява сцеплението, но и придава на предницата острота и поведение, близко до презавиване. Усещането напомня на Mitsubishi Lancer Evo от края на 2000-те години, който използваше подобна технология за разпределение на въртящия момент.

Някои електрически автомобили използват диференциал с векторно разпределение на въртящия момент на задната ос за постигане на подобен ефект, например Porsche Macan Turbo и Polestar 3. Конфигурацията на Alpine обаче се усеща по-остра и отзивчива. Компанията обявява ускорение от 0 до 100 км/ч за 3,9 секунди – твърдение, което изглежда напълно достоверно дори при проливен дъжд.

Добрата новина е, че кормилното управление и окачването са настроени така, че да могат да се справят с възможностите на шасито. Управлението е директно и линейно, като се усеща в пълна хармония с цялостното пътно поведение на автомобила.

Динамика, достойна за името Alpine

Воланът е лек и би могъл да дава малко повече обратна връзка в централна позиция, но усещането за сцеплението на предните колела е предвидимо и напомня за модела A110.

Окачването обаче е мястото, където двата модела се различават. Изключителната плавност на A110, постигната благодарение на свръхлекото му купе, не е възможна при A390. Вместо това, окачването на SUV модела е твърдо, с ясна задача да контролира масата – нещо, което се усеща по неравни второстепенни пътища. Въпреки това то крие няколко предимства.

Макар и твърдо, окачването има голям ход – нещо, което невинаги е даденост при електрическите автомобили. То е оборудвано и с хидравлични ограничители на хода, които позволяват на инженерите да използват пълния му потенциал без притеснения. Това придава на автомобила отлично самообладание и способност да поглъща неравности и дупки, дори с 21-инчови джанти. Създава се увереност, че A390 е настроен от истински експерти, точно като A110 – но в съвсем различна опаковка.

Практичността отстъпва пред спортния дух

Няма съмнение относно динамичните качества на този автомобил. A390 се усеща лек и пъргав по начин, по който Macan не може, и изглежда се наслаждава на предизвикателни европейски пътища с класата и компетентността на своите спортни събратя. Но когато става дума за ежедневна употреба, проблемите започват да излизат наяве.

В крайна сметка интериорът на A390 не притежава привлекателността, необходима за този ценови клас. Материалите са добри, а седалките са превъзходни, но заимстването на цялото арматурно табло от Scenic отнема от индивидуалността на автомобила. Екраните са добри – софтуерът, базиран на Google, е лесен за използване и предлага множество функции като телеметрия за обиколки и режими на шофиране. Но характерното оформление доминира в архитектурата на купето и се усеща, че Alpine са можели да направят нещо по-специално, за да придадат на A390 уникалност.

Пробег и зареждане под очакванията

Пробегът също не е впечатляващ. В днешно време пробег от около 640 км изглежда като базово ниво за такъв автомобил, но Alpine прогнозира стойност между 500 и 550 км в зависимост от оборудването и размера на джантите. За сравнение, Porsche Macan изминава около 610 км, Polestar 3 – доста над 640 км, а предстоящият BMW iX3 цели пробег от 800 км с едно зареждане.

Времето за зареждане на Alpine е приемливо, но не и изключително, с пикова скорост от 190 кВт. Това означава, че батерията може да се зареди от 15 до 80 процента за по-малко от 25 минути. Всеки от споменатите конкуренти обаче постига по-добри резултати, въпреки по-големите си батерии.

Ограничено пространство и висока цена

Пространството също е проблем в Alpine. Отпред липсват места за съхранение на малки предмети, като на централната конзола има само един малък поставка за чаша и тъмно, скрито пространство под нея. Позицията на седене би могла да е по-ниска, а контролите за избор на предавка на централната конзола се усещат притиснати в интериор, чиято архитектура е базирана на по-опростен модел.

Пространството на задния ред също е доста ограничено за стандартите на класа, с компрометирано място за главите и раменете поради скосения и стесняващ се покрив. Освен това е доста тъмно заради малките прозорци и липсата на опция за стъклен покрив. Все пак отзад има три предпазни колана, а задната седалка се сгъва. Багажникът не е такъв проблем – неговите 530 литра обем са в рамките на очакваното предвид външните размери.

И това ни води до същината на проблемите. A390 има смисъл като допълнение към гамата на Alpine. Това е по-практичен SUV с пет врати, който би бил чудесен ежедневен спътник на някого, който има A110 в гаража за уикенда. Въпреки това, в контекста на други автомобили, с които клиентите ще го сравняват, има твърде много компромиси, които надделяват над динамичните му таланти.

Alpine не са обявили официални цени, но прогнозите сочат, че топ версията GTS ще започва от около 70 000 британски лири, което е твърде много. При тази цена е трудно да се пренебрегне Macan 4, който, макар и не толкова бърз, предлага по-просторен интериор и значително по-голям пробег. Поглеждайки по-напред в бъдещето, SUV модели като новия iX3 ще предлагат до 800 км пробег за по-малко от 60 000 лири.