Maserati MC20 спечели титлата „Автомобил на годината“ на evo за 2022 г., но оттогава беше засенчен от най-новите модели на McLaren и Ferrari. Може ли неговият наследник – MCPura – да поправи това?

През 2022 г., на шотландската граница и при променливи метеорологични условия, Maserati MC20 се изправи срещу най-доброто от McLaren, Ferrari и Porsche. Тогава той покори сърцата ни и спечели титлата „Автомобил на годината“ на evo. Появата му беше изненадваща. По онова време Maserati предлагаше единствено застаряващия GranTurismo и неубедителни седани и SUV модели. И изведнъж се появи това напълно ново и завладяващо творение с карбонов монокок, което носеше духа на F40. Без електромотори, без батерии – просто един чист суперавтомобил в една все по-дигитална ера. Беше брилянтен. Maserati се беше завърнал.

Или може би не? По-рано тази година, докато споменът за победата все още беше жив, направихме нов тест на MC20 срещу негови конкуренти в Нортъмбрия. Не бяхме управлявали модела от няколко години и той не беше съвсем автомобилът, който си спомняхме. Експлозивният му характер беше налице, но му липсваше финес и на моменти се усещаше твърде груб – особено в сравнение с брилянтния Artura на McLaren. Дали пътищата, или контекстът на другите автомобили в теста разкриха тези недостатъци? Може би фактът, че този конкретен MC20 не беше чисто нов, а беше преживял тежък живот в ръцете на други журналисти, също изигра роля. Той беше и си остава звезден суперавтомобил, но магията от онзи първи тест беше по-трудна за откриване.

MCPura е шансът на Maserati да ни спечели отново. Това е обновеният MC20, но с ново име, който според компанията надгражда ролята си на суперавтомобил за ежедневно ползване – аспект, който е изненадал някои клиенти. В резултат на това дизайнът е леко освежен, интериорът е обновен… и почти нищо друго.

Какво е новото?

От Maserati твърдят, че в интерес на запазването на достъпния характер на MC20, не са правени промени под карбоновата каросерия. Механиката на MCPura е идентична, но не бихме се изненадали, ако инженерите са направили скрити настройки на софтуера и системите за калибриране, докато са имали възможност. Ако крайният резултат е един напълно завършен и усъвършенстван MC20, няма да имаме много причини да се оплакваме.

Тестваме MCPura в Италия, а определеният от Maserati маршрут първоначално ни превежда през градове и няколко километра по магистрала. Не е особено вълнуващо, но е добра демонстрация за универсалността на автомобила. Той е спокоен, лесен за управление и предлага специално усещане. В режим GT воланът е лек, окачването е комфортно и колата не се усеща особено широка, защото може да бъде позиционирана с лекота и прецизност. При кратки ускорения се усещат намеци за характера на V6 двигателя Nettuno – свистене и трептене от турбокомпресорите, наслоени върху басов тътен от ауспуха. Мощността остава 630 к.с. – доста скромна в свят на „младши“ модели на Ferrari с над 800 к.с. – но все още се усеща огромен потенциал при натискане на газта. Звукът е по-осезаем във версията Cielo, която управляваме, с нейния сгъваем твърд покрив и спускащо се задно стъкло, което може да се управлява и при вдигнат покрив. С тегло от 1 560 кг, този вариант е с 85 кг по-тежък от купето.

Проблеми, които остават

Дотук всичко е познато. Една област на MC20, която наистина не оправдаваше цената и статута му, беше интериорът и за съжаление това все още е така. В MCPura има повече повърхности от алкантара и нов волан с плоска горна и долна част, но основните недостатъци остават – евтини на вид и усещане бутони (дори централният селектор за режимите на шофиране, който би трябвало да е акцент в кабината) и инфоразвлекателна система с екран, който изглежда взет от Fiat 500. И още нещо – вратите тип „пеперуда“ се отварят твърде навън при паркиране, повече отколкото при McLaren например. Което, разбира се, е типичен проблем на богатите.

И все пак, щом се настаните, е трудно да не се поддадете на кипящия характер на MCPura, а когато преминете в режим Sport – или особено в Corsa – той наистина оживява. Пътищата тук са осеяни с несъвършенства, но настилката не е толкова груба и триизмерна като тази във Великобритания, така че можете да намерите прекрасен ритъм с MCPura. Ускорението между завоите под тягата на V6 двигателя е вълнуващо, а прецизното избиране на траектории носи удоволствие. В режим Corsa задвижването придобива яростна енергия, ауспухът става по-звучен, а реакцията на газта е по-остра. Осемстепенната трансмисия с двоен съединител сменя предавките с тласък, който се усеща в цялата кола. Това добавя драматизъм, но смените в режим GT са по-плавни и не нарушават толкова баланса на автомобила.

Динамика и усещане зад волана

Колкото и бързо да расте увереността ви в MCPura, тя също толкова бързо се изпаря, когато за първи път натиснете силно спирачките при висока скорост преди бавен завой. Подобно на последния MC20, който карахме, електронната спирачна система (brake-by-wire) е лишена от усещане и първоначална захапка в горната част на хода на педала, което е обезпокоително, когато се опитвате да намалите скоростта прецизно. Не получавате очакваната спирачна сила, докато не натиснете педала дълбоко, което може да ви накара да спирате по-късно в завоите, отколкото е идеално. Независимо дали това е ограничение на системата или предпочитаното усещане от инженерите на Maserati, спирачките в автомобил с такъв потенциал трябва да бъдат интуитивни и вдъхващи увереност, а тук те не са.

Жалко е, защото веднъж влязъл в завой, MCPura показва истински финес и нюанс. Управлението е прекрасно – бързо, но не хиперактивно, с добре преценена тежест. Можете да разчитате на сцеплението на предните гуми, да подавате газ и прецизно да контролирате нивото на приплъзване с десния си крак. Експлозивният двигател предполага, че това може да е плашещо, но не е. Можете да използвате мощността, за да накарате задната част да се движи почти незабележимо. С изключена система за контрол на стабилността (ESC) автомобилът може да бъде по-агресивен, но това не е в неговия стил – той е по-скоро за плавност и прецизност, за игра с малки ъгли и точно следване на пътя.

Ограниченията, които открихме при MC20, бяха спирачките (все още не са оправени) и контролът на окачването по неравни пътища. В най-меките си настройки то можеше да „опре“ при компресии, докато по-твърдите режими нарушаваха усещането за плавност. Пътищата в Италия не са най-голямото изпитание, но MCPura се усеща по-цялостен, без да е рязък или груб при по-твърди настройки. Усеща се здравина в структурата, докато автомобилът поглъща несъвършенствата – с уговорката, че по-предизвикателни пътища може да разкрият слабости.

Заключение

Тук и сега обаче е лесно да се влюбиш в този автомобил. Ferrari 296 и McLaren Artura са по-завършени суперавтомобили, но MCPura има уникален характер. Той може щастливо да влезе в ролята на GT автомобил и да достави интензивна тръпка, когато дойде моментът да бъде отприщен. Може би не успя да покори сърцата ни така, както го направи предшественикът му, но се радваме, че все още съществува като една безкомпромисно чиста алтернатива на хибридната норма.