Honda Prelude се завръща след 25 години с окачване от Type R и дизайн, вдъхновен от безмоторни самолети.

Да пуснеш на пазара изцяло ново купе през 2025 г. е смел ход. В днешно време дори масовите автомобили не се продават в обемите, които производителите биха искали, да не говорим за модели за удоволствие с ограничена практичност. Тогава защо Honda не се притеснява да представи Prelude?

На първо място, компанията не планира да продаде много бройки, като за пазара във Великобритания са предвидени по-малко от 1 000 екземпляра за следващите две години. Целта никога не е била да се гонят големи обеми. Prelude по-скоро служи като обект на желанието на върха в гамата на Honda, където някога стояха Civic Type R и NSX. На второ място, тъй като този тип автомобили не са сред бестселърите, изборът на пазара е силно ограничен. Така че може би дългогодишните собственици на Audi TT, които търсят алтернатива след спирането на любимото им купе, ще погледнат с любопитство към елегантния Prelude.

С цена от около 41 000 паунда, моделът се доближава до TT и по този показател. Същото важи и за динамиката, осигурена от 2-литров хибриден силов тракт с мощност 184 к.с. и въртящ момент от 315 Нм. От Honda посочват, че основният конкурент на автомобила е BMW 220i, който е малко по-евтин (около 39 000 паунда) и разполага със същата мощност.

Безспорно Prelude е красив автомобил. Дизайнът му е в пълен контраст с агресивната визия на Civic Type R FK8 отпреди няколко години. Моделът е елегантен, с отлични пропорции и обмислени линии, като стилът му, както отвън, така и отвътре, е вдъхновен от безмоторните самолети.

Техника, вдъхновена от Type R

Под ламарините се крие окачване, заимствано от Civic Type R, включително предните двуосни носачи, пружините и адаптивните амортисьори. Амортисьорите са със същия корпус като при Type R, но с по-меки настройки, което според Honda позиционира Prelude по средата между стандартния Civic и неговата спортна версия по отношение на комфорта. Задното окачване е многоточково.

Задвижването e:HEV се състои от атмосферен 2-литров четирицилиндров бензинов двигател, комбиниран с два електромотора. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 8,2 секунди, а максималната скорост е 187 км/ч. От Honda обаче твърдят, че данните не разказват цялата история и че автомобилът трябва да се усети зад волана.

Начинът, по който мощността достига до предните колела, е интересен. През повечето време те се задвижват от електрическия мотор, захранван от батерия с капацитет 1,1 кВч. Бензиновият двигател основно зарежда батерията, но може и директно да задвижи колелата, когато се изисква максимална мощност. Именно това прави Prelude „пълен хибрид“, а не електрически автомобил с удължен пробег.

Част от уравнението е и CVT трансмисията. Новата система S+ на Honda симулира осемстепенна скоростна кутия с пера на волана, като софтуерно управлява задвижването и системата за регенеративно спиране. Натискането на бутона S+ активира „предавките“ и заменя индикатора за мощност на дигиталното приборно табло с оборотомер. Налични са три основни режима на шофиране – GT, Sport и Comfort, които променят настройките на задвижването, волана, окачването и звука на двигателя.

Усещане зад волана

Влиянието на Type R се усеща почти веднага. Prelude се движи по неравни улици с изтънченост, която не изолира напълно случващото се под гумите, а по-скоро го предава по контролиран и комуникативен начин. При по-динамично шофиране в режим Sport воланът става по-тежък, а усещането за работата на окачването при натоварване е отлично. Автомобилът се усеща способен, комфортен и контролиран.

Завиването е остро и при по-голям ъгъл на волана става още по-директно. При твърде висока скорост в завой се проявява недозавиване, но то рядко е неконтролируемо. На бързите и плавни пътища по тестовия маршрут можех да използвам спирачките, за да активирам задната част на автомобила, като масата на батерията дори помагаше за позиционирането му в завоя. Спирачките Brembo вдъхват увереност с добра модулация и твърд ход на педала, който почти не се влияе от седемстепенната система за регенерация на енергия.

Системата за симулация на предавките S+ обаче не е перфектна. Въпреки че работи добре, липсата на изцяло ръчен режим означава, че постоянно е склонна да превключва на по-ниска предавка. „Смените“ са достатъчно бързи, придружени от „тласък“ от електромоторите, но усещането за имитация остава. Липсва механичната връзка, която се усеща при автомобил с истинска скоростна кутия.

Самото задвижване също не успява да развълнува. Някои биха казали, че не е достатъчно мощно и е твърде бавно. Мощността и динамиката биха били приемливи, ако процесът на достигането им беше по-стимулиращ. Умният начин, по който се доставя тягата в ниските обороти, всъщност работи срещу автомобила, особено когато идва от компания, прочута с двигатели, които изискваха високи обороти, за да разгърнат пълния си потенциал. Вместо това получаваме автомобил, който дава всичко от себе си в ниския оборотен диапазон, оставяйки празнота там, където някога е имало високи обороти и звънтящ прекъсвач.

В крайна сметка водачът естествено се насочва към работа с електрифицирания въртящ момент, за да достигне оптималния ритъм на автомобила. Атакуването на завоите с пълна газ и използването на целия оборотен диапазон се усеща някак неестествено, почти като насилие.

Заключение, цена и конкуренти

От една страна, това не е честно. Prelude не се представя като Type R, точно както BMW 220i не се опитва да бъде M2. Това е автомобил, който нито се проваля, нито блести, ако очакванията ви се основават на външния му вид – той е приятен, но не и екстремен. На тази база почитателите на TT би трябвало да го намерят за привлекателен, въпреки че ще бъдат разочаровани от качеството на интериора, което не може да се сравнява с високия стандарт, зададен от последното Audi.

От друга страна, Honda позиционира Prelude като флагмански модел, който да поеме щафетата от отиващия си Type R и последното поколение на NSX. Комбинирайте това с факта, че в него има частица от магията на Type R – шаси, което просто копнее за по-интензивно и вълнуващо задвижване – и изведнъж желанието Prelude да предлага повече не изглежда толкова неразумно.

Поръчките за Prelude ще стартират в началото на ноември, а доставките ще започнат през 2026 г. Honda е уверена, че търсенето ще надхвърли предлагането. Ако Toyota GR86 все още се продаваше, оправданието за покупката на Prelude би било много трудно. Всъщност, дори в сравнение с употребявани екземпляри на GR86, изборът е труден, макар че Prelude е по-практичен благодарение на своя хечбек дизайн. Засега Prelude предлага стил и отлично шаси, но много малко вълнение от задвижването. Остава да се надяваме на версия Type R.