Новият Land Cruiser обещава да бъде по-добър от всякога както на пътя, така и извън него, като се цели директно в Land Rover Defender – време е да го изпробваме.

Паркингът пред офиса ни често е пълен с впечатляващи автомобили, независимо дали става дума за BMW M5 Touring, Land Rover Defender Octa от нашия автопарк за дългосрочни тестове, или нещо с нисък преден сплитер и ярък цвят, което сме взели за тест.

Къде се вписва новият Toyota Land Cruiser в тази компания? Когато става дума за привличане на погледи, той е близо до върха на класацията. Наистина. Отдавна не сме имали автомобил, който да генерира толкова голям интерес и да предизвиква толкова много разговори. Той има притегателно излъчване. На пътя се забелязват бегли погледи, но когато спрете, хората застават на място, оглеждат ретро детайлите и допират носове в стъклата, за да видят интериора. „Какво е това? Колко струва? Мога ли да седна вътре?“ е обичайният ход на разговора. Изглежда, че в последното си поколение издръжливият работен кон на Toyota се е превърнал в истинска суперзвезда.

Дизайнът очевидно е уцелен в десетката. Но Land Cruiser е изправен пред много по-големи предизвикателства. Едно от тях е да се справя с тежките условия по света, където предшествениците му процъфтяват. Другото е да победи Land Rover Defender – автомобил с впечатляващо балансирани възможности, който беше напълно преобразен в началото на десетилетието. Освен това, той трябва да бъде завършен продукт, за да оправдае базова цена от близо 80 000 паунда, защото в този клас клиентите очакват повече от простоват работен инструмент. Засега времето ни с Land Cruiser беше изцяло на пътя, където собствениците със сигурност ще го използват най-много, но подхождаме с разбиране към по-широката му мисия на непревземаем офроудър.

С този последен модел Toyota осъзнава необходимостта да разшири репертоара на Land Cruiser, обещавайки скок в динамиката на пътя, като същевременно запазва здравината и офроуд способностите в основата си. За тази цел той използва нова платформа GA-F и запазва конструкцията с рама, която е по-здрава отпреди, с по-добро уплътнение на каросерията и звукоизолация за подобрен комфорт. Окачването е с двойни носачи отпред със система за електронно освобождаване на стабилизиращата щанга за по-добър ход на колелата и четириточков твърд мост отзад.

Toyota е използвала кормилна уредба със зъбна рейка вместо система с рециркулиращи сачми, а електрическото сервоуправление е настроено да намалява обратната връзка. По отношение на баланса между офроуд и пътно поведение, механичната схема е някъде по средата между по-утилитарния Ineos Grenadier и Defender, който използва самоносеща конструкция с независимо окачване отпред и отзад.

При натискане на стартовия бутон Land Cruiser стартира с ръмжене, напомнящо за стар Transit. Това е 2,8-литровият дизелов двигател, който е единственият наличен в момента (въпреки че доставките на версия с мека хибридна система ще започнат в началото на следващата година). Той произвежда 202 к.с. – скромна мощност, като се има предвид, че трябва да задвижи 2335 кг, въпреки че въртящият момент е далеч по-добър – 500 Нм. Двигателят е свързан с осемстепенна автоматична скоростна кутия с бързи и бавни предавки и електронен блокаж на задния диференциал, които се управляват от бутони на централната конзола.

Зад волана Land Cruiser се усеща огромен. Седите много по-високо от повечето конвенционални SUV автомобили и изглежда, че задната врата е на метри зад вас, но ръбатият дизайн (и системата от 360-градусови камери) помагат лесно да се преценят габаритите на автомобила. Интериорът е преди всичко функционален – с ръбати форми, солиден и масивен, с много малко дизайнерски украшения. Въпреки това има достатъчно меки на допир повърхности, за да не се усеща евтин, и е добре оборудван с технологии, включително 12,3-инчово дигитално приборно табло и централен сензорен екран със същия размер. Това е същата инфоразвлекателна система, която се среща и в други модели на Toyota, и далеч не е най-модерната на пазара, но резолюцията на екрана е добра, а софтуерът е лесен за навигация. Нашият тестов автомобил от серията First Edition беше оборудван с всичко, включително мощна аудиосистема JBL, люк, климатичен контрол за предните и задните седалки, хедъп дисплей и охлаждаща кутия в централната конзола.

Само след няколко километра става ясно, че естествената среда на Land Cruiser е извън пътя, но той далеч не е толкова компромисен като Grenadier и в резултат на това е по-приятен за ежедневна употреба. Управлението е бавно и със слабо самоцентриране, но предницата следва командите сравнително вярно и не изисква постоянни корекции, за да поддържа курса. Каросерията се накланя и люлее свободно върху пружините, но докато шофирате спокойно и търпеливо, няма притеснителна липса на контрол. Определено не можете да подходите към него като към по-леките SUV автомобили, но той не е нестабилен и труден за управление като някои от по-утилитарните си съперници (като Grenadier).

Въпреки това има разлика спрямо Defender по отношение на комфорта и финеса на асфалт. Двигателят, например, изостава сериозно. Той се напряга и се бори с масата на автомобила дори при леко ускорение, а трансмисията е принудена да задържа предавките и да поддържа високи обороти, за да се постигне някакъв смислен напредък. По-добре е при поддържане на постоянна скорост, когато ръмженето затихва до жужене, но автомобилът отчаяно се нуждае от по-мощен двигател, който да съответства на усещането за неудържима сила, което иначе излъчва. Нервната и подскачаща возия при ниска скорост също го поставя в неизгодна позиция спрямо Land Rover. Като се имат предвид масивните странични стени на гумите Dunlop Grandtrek, може да се очаква, че ще „изглажда“ настилката, но неравностите се усещат отчетливо в конструкцията, а задната част има характерното подскачане на твърдия мост върху неравен терен. При по-висока скорост обаче е по-добре и можете да изминавате големи разстояния с удоволствие – стига да усилите аудиосистемата JBL, за да заглушите шума от вятъра.

Да се тества управляемостта на Land Cruiser е като да се оценява способността на Caterham да се изкачва по кален път, но завоите съществуват, а Defender доказва, че един добре конструиран офроудър може да ги преодолява с лекота. За този тип автомобил Land Cruiser се справя адекватно, нищо повече. Той се движи вярно по пътя и стига да му дадете време да се наклони и да се стабилизира, няма неприятни изненади. Накланя се силно, предните гуми Dunlop губят сцепление доста бързо и се налага сериозно въртене на волана, но нищо от това не го превръща в напълно досаден за управление автомобил.

Тук няма да откриете тръпка от шофирането (дори и намек за такава), но Land Cruiser има свой собствен чар. Той е това, към което Ineos трябваше да се стреми с Grenadier – безспорно здрав и ориентиран към офроуд в механично отношение, но не до такава степен, че пътното поведение да страда толкова много. Defender обаче остава изключително сериозен конкурент. Със сигурност може да се намерят аргументи в полза на издръжливостта и офроуд способностите на Toyota, но Land Rover е по-изтънченият семеен автомобил, който също е способен извън пътя и е значително по-достъпен. Базовият Defender 110 е значително по-евтин, а за цена, по-ниска от тази на Land Cruiser, може да се закупи версия X-Dynamic HSE с шестцилиндров дизелов двигател с мощност 345 к.с.