Въпреки новото име, Maserati MCPura е леко обновление на суперавтомобила MC20 със средно разположен двигател. Моделът продължава да се предлага във версии купе и кабриолет (Cielo), като запазва ролята си на по-спокойна алтернатива на Ferrari 296 GTS или McLaren Artura Spider. Трудно е да бъде определен като истински гранд турър, тъй като минималното пространство за багаж го прави значително по-непрактичен от Aston Martin DB12 Volante или Bentley Continental GTC.

Решението дали си заслужава Maserati MCPura Cielo е лесно – да. Изключителният баланс между возия и управление, съчетан с изненадваща лекота на шофиране, бързо кара човек да забрави за малкия багажник и усещането за евтини материали в някои части на интериора.

Накратко

Плюсове: лесен и въвличащ в управлението, комфортна возия, забавни турбо звуци.

Минуси: малък и нагряващ се багажник, елементи от масови автомобили в интериора, V6 двигателят звучи леко индустриално.

Какво е новото?

Промените не са много. Освен новото име, което препраща към чистотата на изживяването зад волана, автомобилът получава нови предна и задна брони с променена аеродинамика и по-агресивен вид, вдъхновен от GT2 Stradale. Като опция се предлага и по-голямо задно крило, за да се подчертае спортният характер.

Всеки фейслифт включва и нови цветове, като например „Дяволско оранжево“ (Devil Orange) на тестовия автомобил. В интериора кожата е заменена с алкантара заради по-спортното усещане, по-доброто сцепление и по-ниското тегло. Клиентите, които държат на кожената тапицерия, могат да се възползват от програмата за персонализация Fuoriserie, където се предлага по-голям избор от цветове, графики и дори персонализирани емблеми.

Какви са техническите характеристики?

Те са напълно идентични с тези на MC20 Cielo. Задвижването се осигурява от 3,0-литров V6 Nettuno с два турбокомпресора, който използва технология от Формула 1. Двигателят разполага с горивни камери с предкамерно запалване за по-висока ефективност, по две свещи на цилиндър и двойна система за впръскване на горивото – директно и индиректно. Максималната мощност от 630 к.с. се достига при 7500 об/мин и се предава към осемстепенна автоматична скоростна кутия с двоен съединител.

Широкото използване на карбон за каросерията и шасито помага за поддържане на теглото на ниво от 1560 кг, което допринася за ускорението от 0 до 100 км/ч за 2,9 секунди. Максималната скорост е 320 км/ч, а покривът се отваря или затваря за 12 секунди, след като бъдат намерени контролите за него, скрити в сензорния екран.

Как се управлява?

Тъй като по шасито няма промени, MCPura Cielo се управлява почти по същия начин като MC20 Cielo, което е отлична новина. Първата голяма изненада е колко лесен и достъпен се усеща автомобилът. Макар да звучи като клише, MCPura сякаш се свива около водача и никога не притеснява с широчината си, позволявайки спокойно придвижване по натоварените италиански пътища.

Стандартните адаптивни амортисьори работят отлично. Режимът GT по подразбиране осигурява комфорт, от който много съвременни SUV модели могат да се поучат, като същевременно предлага достатъчно добър контрол върху каросерията, за да се шофира със значително по-високо темпо. Режим Sport втвърдява окачването, докато Corsa прави амортисьорите твърде стегнати за понякога неравните пътища в Тоскана.

Възможността за връщане към по-меки настройки на амортисьорите е добре дошла, тъй като режим Corsa е необходим за максимална мощност и шумен ауспух при всякакви обороти – клапите се отварят при 5000 об/мин в GT и 3500 об/мин в Sport. Sport вече намалява намесата на системите за сцепление и стабилност, а Corsa позволява повече приплъзване, преди мощността да бъде ограничена. Пълното изключване на ESC изглеждаше неуместно предвид пътищата, оградени с мантинели и скали.

По време на теста най-често се превключваше между режимите Sport и Corsa с по-меки настройки на амортисьорите. Режимът GT е идеален за магистрала, тъй като по-често използва осма предавка за по-тихо пътуване, а смените са много по-плавни. Малкият 60-литров резервоар вероятно ще се изпразни много преди да се усети нужда от почивка. Шумът от вятъра не е твърде притеснителен при свален покрив, дори при висока скорост.

Докато много конкуренти залагат на леки и свръхбързи кормилни уредби, тази на MCPura Cielo има достатъчно тежест, за да вдъхва увереност, а реакциите ѝ са премерени, а не изкуствено бързи. Тя също така осигурява повече усещане и обратна връзка от всяка система на Ferrari, въпреки че Porsche и McLaren все още са лидери в това отношение. Усещането от спирачния педал в началото на хода му не е най-доброто, но карбоново-керамичните дискове не показаха признаци на умора след многократни интензивни спирания.

Лекото накланяне на каросерията помага за преценката на скоростта и нивата на сцепление, като при по-висока скорост в завой се проявява безопасно недозавиване. Придържането в рамките на високите лимити позволява ранно подаване на газ, а гумите Bridgestone Potenza осигуряват отлично сцепление на сухо, изстрелвайки автомобила напред с темпо, което потвърждава обявените данни. Въпреки това, Ferrari 296 се усеща една идея по-бързо.

При по-агресивно подаване на газ на излизане от завой в режим Corsa се усеща леко и приятно поднасяне на задната част, дори без напълно изключен ESC. Опитът с MC20 Cielo показва, че MCPura вероятно ще бъде много по-нервен на студени или влажни пътища.

Недостатъци? Двигателят понякога звучи като индустриален трицилиндров агрегат и никога не става истински мелодичен, въпреки че феновете на свистенето и съскането на турбокомпресорите ще бъдат доволни. Смяната на предавките е малко рязка в режим Sport и твърде тласкаща в Corsa. Освен това, водачите, които обичат да спират с левия крак, няма да харесат трисекундното прекъсване на газта, ако има натиск и върху двата педала едновременно.

А интериорът?

Нека започнем с добрите страни. Удобните седалки имат достатъчно електрически настройки, за да могат водачи с различен ръст да намерят комфортна позиция, и осигуряват добра опора при бързо шофиране в завои. Наличието на няколко физически бутона също е добре дошло, въпреки че селекторът за режимите на шофиране може да бъде объркващ с управлението си чрез завъртане, натискане и плъзгане.

За съжаление, въпреки че почти всяка повърхност е покрита с алкантара, много от основните контролни елементи изглеждат болезнено масови или просто евтини. Вътрешната дръжка на вратата от алкантара изглежда и се усеща така, сякаш може да се скъса след известно време. Основните бутони на волана изглеждат евтино, а тези за стартиране на двигателя и функцията „launch control“ напомнят повече на аркадна игра от 80-те години.

10,3-инчовият сензорен екран е споделен с Fiat 500e, като са добавени само няколко менюта и графики на Maserati. Системата все още прилича твърде много на тази в малкия градски автомобил, а контролите за електрическия покрив и стъкления панел с електронно затъмняване са досадно скрити в нея. Физически бутони за тези функции, както и за климатика, биха били добре дошли, стига да не са взети от някой Jeep или Fiat.

Практичността също е проблем. В задния багажник с обем 100 литра могат да се поберат най-много две раници, а в плиткия преден багажник има още 50 литра. Жабката е миниатюрна, няма джобове във вратите и има само една поставка за чаши. Не трябва да се поставят чувствителни на топлина предмети в задния багажник при динамично шофиране – алуминиевият корпус на лаптоп стана горещ допир след едно такова изживяване по италианските планински пътища.

Преди покупка (нива на оборудване и конкуренти)

Изборът при покупка на MCPura Cielo е сравнително ограничен. Предлага се само един модел с няколко опционални пакета, които добавят карбонови елементи в интериора и екстериора, както и полезни асистиращи системи. Те включват автоматично аварийно спиране, автоматично затъмняващи се странични огледала, следене на мъртвата зона и ключовата система от камери с 360-градусов обзор. Почти всичко останало е свързано с външния вид, включително опциите от програмата Fuoriserie.

Базовата цена за Cielo без опции се очаква да бъде около 230 000 британски лири. Това е повече от McLaren Artura Spider или Chevrolet Corvette, но по-малко от бъдещата открита версия на Lamborghini Temerario или Ferrari 296 GTS.

Заключение

Maserati несъмнено можеше да положи повече усилия, за да подобри качеството и използваемостта на интериора, но е добре, че механиката е останала непроменена. В момент, когато все повече конкуренти преминават към хибридизация и все по-сложни технологии, флагманът на Maserati със средно разположен двигател изглежда все по-привлекателен със своя сравнително опростен подход към задвижването.

Към това се добавят возията и достъпната управляемост, които превръщат MC20 в спокоен спътник по скучни пътища и в надежден партньор, който знае как да се забавлява по сух и криволичещ маршрут. Без никакви признаци на усукване или вибрации в шасито, Cielo е може би най-изкусителната версия на този отличен спортен автомобил.

Технически характеристики

Цена (във Великобритания): 234 890 британски лири

Двигател: 2992 куб. см V6 с два турбокомпресора

Мощност: 621 к.с. при 7500 об/мин

Въртящ момент: 731 Нм при 3000 об/мин

Трансмисия: Осемстепенна автоматична с двоен съединител, задно задвижване

Ускорение (0–100 км/ч): 2.9 секунди

Максимална скорост: 320 км/ч

Тегло: 1560 кг

Размери (дължина/широчина/височина): 4667/2178/1214 мм