Светът на електрическите автомобили се развива бързо, но благодарение на последните си обновления, Porsche Taycan не изостава. Моделът беше добър при дебюта си през 2019 г. и е още по-добър днес, през 2025 г. Той продължава да бъде един от най-желаните електромобили, предлага повече мощност и пробег от всякога, светкавично бързо зареждане и се управлява… е, като истинско Porsche. Макар все още да не е готов да отнеме короната на 911 и Cayman по отношение на удоволствието от шофирането, той и не цели да ги замени. Вместо това, Taycan е просто още един изключително талантлив член на семейството на Porsche, чиито качества на луксозен GT автомобил са ограничени единствено от практичността.

Произход и моделна гама

С бързите темпове на развитие в сектора на електрическите автомобили винаги се появява нещо ново, което вдига летвата. Точно това направи Porsche с второто поколение на Taycan. Макар да изглежда познат, моделът е направил огромен напредък по всеки ключов показател – от динамика, пробег и скорост на зареждане до комфорт и пътно поведение. Резултатът е новият стандарт при премиум електрическите седани.

Като един от най-продаваните модели на Porsche в последно време, Taycan очевидно допада на купувачите на премиум електромобили, въпреки че на пазара на употребявани автомобили е засегнат от сериозно обезценяване. Комбинацията от стил, изпипана динамика на шофиране и качество на изработката го превръща в един от най-завършените електромобили, които могат да бъдат закупени.

Taycan се предлага в различни варианти, включително комби версия Sport Turismo, повдигната версия Cross Turismo със защитни пластмасови елементи и фокусираната върху пистата версия Turbo GT. На практика има модел за почти всяка нужда, стига бюджетът да го позволява. Цените не са ниски – започват от над 88 000 британски лири и достигат до впечатляващите 189 200 лири за върховия вариант.

Задвижване и технически акценти

С изключение на базовия модел, всички версии на Taycan разполагат с по един електромотор на всяка ос, като задният е свързан с двустепенна скоростна кутия. Плоската батерия е разположена по дължината на пода в купето. Предлагат се два варианта за капацитет – 82 кВч и 97 кВч, като и двата са с еднакви размери. В сравнение с оригиналния Taycan, батериите от второ поколение имат по-висока енергийна плътност, което ги прави по-леки въпреки по-големия им капацитет.

Версията Turbo GT може да бъде поръчана с пакет Weissach без допълнително заплащане. Той премахва задните седалки и добавя карбонови седалки отпред, както и карбонови елементи по B-колоните, огледалата и страничните прагове. Това спестява общо 75 кг в сравнение със стандартния модел, но с тегло от 2220 кг, Turbo GT все още е тежък автомобил. Пакетът включва и по-голям фиксиран спойлер, който увеличава общата притискаща сила до 220 кг, както и активно окачване Active Ride със специфични настройки.

На другия край на спектъра е Cross Turismo, който е с 20 мм по-висок от стандартния модел и разполага с режим на шофиране Gravel за по-добро сцепление на нестабилни настилки. Той се предлага само със задвижване на четирите колела във версиите 4, 4S, Turbo и Turbo S и тежи с около 30 кг повече от еквивалентния седан. Стандартното комби Sport Turismo е с по-шосейна насоченост, без пластмасови предпазители и повдигнато окачване.

Мощност, въртящ момент и ускорение

Обновеният модел е по-мощен във всичките си версии. Пиковата мощност на Taycan се достига при използване на Launch Control и функцията Overboost. При базовия модел със задно задвижване тя е 402 к.с., като нараства до 429 к.с. при избор на по-голямата батерия. Версията 4S генерира 456 к.с. от двата си мотора, или 510 к.с. с по-голямата батерия. При Turbo нещата стават сериозни – батерията от 97 кВч е стандартна и захранва два мотора с обща мощност 872 к.с. Тази стойност се увеличава до 939 к.с. при Turbo S и достига 1020 к.с. при Turbo GT – повече от Lamborghini Revuelto.

Базовият модел със задно задвижване вече ускорява от 0 до 100 км/ч само за 4.8 секунди. Допълнителната мощност и сцепление на 4S намаляват това време до 3.7 секунди, а версиите Turbo достигат нива на ускорение, характерни за суперавтомобили. Стандартният Turbo се справя с упражнението за 2.7 секунди, Turbo S за 2.4 секунди, а оборудваният с пакет Weissach Turbo GT – за изумителните 2.2 секунди. Sport Turismo постига същите времена като седана, докато версиите Cross Turismo са с около една десета по-бавни.

Двустепенната трансмисия на Taycan помага за поддържане на динамиката и при по-високи скорости. Базовият модел достига максимална скорост от 230 км/ч. Версията 4S развива 250 км/ч, а Turbo и Turbo S – 261 км/ч. Тези стойности може да не изглеждат впечатляващи на фона на огромната мощност, но са повече от тези на конкуренти като Mercedes-AMG EQE53 (220 км/ч) и BMW i5 M60 (230 км/ч). Максималната скорост на Turbo GT от 290 км/ч (306 км/ч с пакет Weissach) вече изглежда далеч по-сериозно.

Когато шофирате Taycan Turbo, е трудно да си представите, че има още два по-бързи модела в гамата. Мигновеното и брутално ускорение е на ръба на използваемото, освен ако не се намирате на път с отлична видимост, като тягата остава неуморна далеч над магистралните ограничения.

Функцията „push-to-pass“ в Taycan отключва още повече мощност за десетсекундни импулси, а начинът, по който автомобилът се изстрелва напред от място, трябва да се изпита, за да бъде повярван. При версията Turbo GT ускорението с launch control е едно от най-екстремните изживявания в автомобил, сравнимо единствено с удар от автобус. В първия миг мощността надделява над сцеплението, но въпреки това Turbo GT намира феноменална тяга и продължава да набира скорост далеч над 225 км/ч.

И докато Turbo GT би спечелил всяко състезание на драг в YouTube, версията 4S е напълно достатъчно бърза, за да задоволи нуждите от един бърз GT автомобил. Тя все още е абсурдно пъргава и гъвкава, но позволява да се намери по-добър ритъм на шофиране, преминавайки плавно между завоите, вместо да профучава през тях като размазано петно. Освен ако не сте ненаситни за екстремна мощност, всъщност не се нуждаете от нищо повече.

Според Юсуф Ашраф, един от авторите, тествали Taycan, моделите Turbo предлагат наистина изумителна динамика, но дори базовият Taycan със задно задвижване може да надмине много спортни автомобили.

Динамика, возия и пътно поведение

Въпреки че е електрически, това все още е Porsche. Повече от самата динамика, впечатляваща е свръхестествената прецизност и точност на Taycan. Във всяко негово действие се усеща истинското ДНК на Porsche, което го превръща в един от най-удовлетворяващите за шофиране електрически автомобили. С технологията Active Ride той предлага возия, характерна за луксозен седан, като същевременно демонстрира впечатляващ контрол над каросерията за толкова тежък автомобил.

Когато е оборудван с управление на задния мост, реакциите му са отчетливи и красиво премерени, което позволява влизане в завоя с едно чисто движение на волана. Управлението е може би малко по-тежко при натоварване, но това дава добро усещане за силите, предавани през гумите, и дори има намек за детайлна обратна връзка. Спирачките обаче не се усещат толкова интуитивни – педалът е лек и пружиниращ в началото, като се втвърдява, когато конвенционалните спирачки започнат да работят заедно със системата за регенерация на енергия. Това изисква внимателно модулиране при намаляване на скоростта преди завой.

Когато се подходи по-смело към Taycan – с всичките му 2170 кг (в най-леката версия) – той наистина започва да впечатлява. Обновеният модел въвежда технологията Active Ride на Porsche, която дебютира при Panamera и позволява прецизен контрол на силите на окачването във всяко колело. Тя елиминира конвенционалните стабилизиращи щанги и използва електрохидравлични помпи за регулиране на потока в амортисьорите, за да компенсира накланянето на каросерията.

В резултат на това каросерията е изключително добре поддържана и не е нужно да се забавят реакциите, за да може теглото да се уталожи, което се усеща малко странно в толкова тежък автомобил. Taycan не се усеща лек – все още се осъзнават огромните сили, с които се справят гумите – но Active Ride използва максимално контактните петна на четирите гуми, като разпределя натоварването равномерно между тях, без значение от предизвикателствата на пътя. Стандартното въздушно окачване е впечатляващо балансирано, а Active Ride само подсилва тези качества.

Дали това води до по-забавно шофиране? В известен смисъл, да. Дава повече увереност и насърчава водача да изследва по-дълбоко възможностите на Taycan. Но това също означава, че автомобилът може да се усеща леко клиничен в начина, по който се справя с пътя, и не предлага толкова голямо удовлетворение, колкото Hyundai Ioniq 5 N с неговото по-интерактивно изживяване и по-голямо усещане за забавление.

За да се усети жив, Taycan трябва да бъде каран наистина на предела. При достигане на лимита на гумите Goodyear Eagle F1 шасито се усеща стабилно и неутрално. Появява се леко недозавиване или краткотрайно презавиване, но макар Taycan да губи сцепление по предвидим начин, това се усеща по-скоро като страничен продукт от провокация, а не като естествена част от процеса на завиване. Разбира се, това няма да има значение за повечето собственици, за които по-важен ще бъде фактът, че Taycan вече е още по-добър електрически GT автомобил за дълги пътувания.

Оборудване и спецификации

Подобно на голяма част от гамата на Porsche, различните версии на Taycan се отличават повече по задвижването, отколкото по нивата на оборудване, с изключение на няколко детайла като специални джанти или цветови опции. В цялата гама се предлага кожена тапицерия (както и опция Race-Tex без кожа), конфигурация с три екрана (приборно табло, централен сензорен екран и долен сензорен панел за климатика), електрическо регулиране на седалките и други.

Стандартният размер на джантите е 19 инча дори за базовия Taycan, като при по-високите нива достига до 21 инча. Най-значителните визуални промени идват с Turbo GT и неговите аеродинамични елементи, ковани 21-инчови джанти и спортни седалки с фиксирана облегалка.

Конкуренти на пазара

Един от потенциалните съперници на Taycan се намира в същия шоурум – Panamera. Седанът на Porsche с двигател с вътрешно горене има сходна цена, fastback линия на покрива, вдъхновена от 911, и е също толкова добър за шофиране. За тези, които не са убедени в електрическото задвижване, Panamera все още е отличен избор, съчетаващ спорт и лукс.

Извън Porsche изборът е огромен. Mercedes EQE и BMW i5 могат да се считат за конкуренти, въпреки че и двата модела накланят везните повече към пространство и лукс, отколкото към спортния характер на Taycan. Audi e-tron GT е друг сериозен съперник, който споделя голяма част от техниката си с Taycan, но при него спортното усещане е леко смекчено в полза на комфорта при дълги пътувания.

Един от най-директните конкуренти е Lotus Emeya. Със стартова цена, близка до тази на базовия Taycan, той предлага съпоставима динамика и управление. Подобно на Porsche, Emeya вероятно е най-добрият избор в по-ниските си нива на оборудване, където мощността все още е изобилна, а пробегът е по-голям.

В съвсем различен клас, но интересен за сравнение, е Hyundai Ioniq 5 N. Той няма имиджа на Porsche и концепцията му е по-скоро на кросоувър, отколкото на спортен седан, но инженерите на Hyundai са свършили страхотна работа, създавайки електрически автомобил, който е не само бърз, но и изключително забавен за шофиране на значително по-ниска цена. За директно сравнение, Taycan 4S разполага с 590 к.с. и ускорява до 100 км/ч за 3.7 секунди, докато Ioniq 5 N предлага 641 к.с. и спринт за 3.4 секунди.