Адриан ван Хойдонк вижда в интериора на Ferrari Luce – дело на Джони Айв и Марк Нюсън – потвърждение на дългогодишната теза на BMW, че физическите контроли имат своето място в съвременните автомобили. Феновете на баварската марка обаче смятат, че компанията не прави достатъчно по въпроса.
Дебатът между сензорните екрани и физическите превключватели продължава с години. Шефът на дизайна на BMW (BMW), Адриан ван Хойдонк, смята, че спорът най-после намира своята развръзка – и то с неочакваната помощ на Ferrari. В скорошно интервю пред Top Gear той сподели мнението си за интериора на Ferrari Luce, създаден от легендарните Джони Айв и Марк Нюсън. Коментарът му бе дипломатичен, но категоричен: това, което вижда, е сериозно оправдание за концепцията, която BMW отстоява отдавна.
Когато от Маранело обявиха, че Айв и Нюсън ще работят по кабината на Luce, очакванията бяха огромни. Айв прекара десетилетия в Apple, променяйки начина, по който възприемаме технологиите, а Нюсън остави своя отпечатък в дизайна на мебели, часовници и летателни апарати. Обединяването на тези два ума за интериор на Ferrari неизменно предизвика вълна от коментари.
Ван Хойдонк даде искрена оценка: интериорът изглежда точно така, както бихме очаквали от двама от най-добрите дизайнери в света, подхождащи към автомобила като към продукт на Apple. Това не е критика. Паралелът с Apple е интересен сам по себе си, а крайният резултат – поне от това, което видяхме – запазва физическите контроли редом до екраните.
Физическите бутони не си отиват
BMW винаги е пазило част от аналоговите си елементи. Превключвателите в MINI или бутоните на централната конзола в моделите на BMW имат своята логика: някои функции са много по-ефективни, когато можеш да ги откриеш с допир, без да отделяш поглед от пътя и да се чудиш дали екранът е отчел командата.
Проблемът е, че за голяма част от собствениците на BMW тези „няколко“ бутона не са достатъчни. Ако отделите пет минути в който и да е форум на марката, ще забележите, че недоволството е постоянно – новите модели се насочиха прекалено агресивно към гласови команди и докосвания, а останалите физически контроли не компенсират загубеното. Климатикът, силата на звука, базовата навигация в менютата – неща, които преди изискваха едно натискане, сега са скрити дълбоко в йерархията на сензорния дисплей. Това е истинско раздразнение за хората, които избраха BMW именно заради ергономията.
Ван Хойдонк твърди, че BMW винаги е вярвало в запазването на част от твърдите контроли. Клиентите обаче са категорични: искат ги обратно в по-голям обем. След години, в които марките преминаха към изцяло стъклени повърхности, се усеща сериозен отпор от хората, които искат да усещат механичната обратна връзка при работа с машината.
Фактът, че Ferrari достига до същия извод – и то с помощта на Джони Айв – е потвърждение, което не се нуждае от обяснения. Тезата на Ван Хойдонк е проста: индустрията следи Ferrari. Тя следи Айв. Когато и двете страни залагат на хибриден интериор, аргументите „за“ физическите бутони стават много по-трудни за оборване.
Истинският въпрос обаче остава: ще принудят ли регулациите автомобилните производители да върнат бутоните, или бъдещето неизбежно ще бъде подчинено само на гласа и докосването?
Последвайте ни в Google News
