Ола Калениус, изпълнителен директор на Mercedes-Benz и президент на ACEA, призовава лидерите на ЕС да обърнат внимание на разминаването между амбициозните климатични цели и настоящото състояние на световния пазар на електрически автомобили. В писмо до европейските политици той посочва, че макар индустрията да остава ангажирана с електрическото бъдеще, съществуващият подход, основан единствено на регулации, може да се окаже недостатъчен за стимулиране на потребителското търсене.
Обръщайки се към Европейската комисия и Парламента, Калениус направи сравнение между появата на автомобила през 80-те години на XIX век и днешния преход към електрическо задвижване. Той отбеляза, че тогава автомобилът е заменил коня не чрез държавни укази, а защото е предлагал по-добро решение. В писмото си Калениус пише, че историята на успеха ще зависи от прагматични регулации, отворени пазари, нова инфраструктура и пазарно търсене, като подчерта, че европейските производители трябва да спечелят надпреварата при електрическите автомобили чрез отлични продукти, а не чрез принудително спазване на норми.
Изграждане на капацитет за производство на батерии
За да се предотврати деиндустриализация и да се управляват „критични зависимости“, Калениус твърди, че Европа трябва да се превърне в център за производство на батерии. Той очерта няколко мерки в подкрепа на тази амбиция, включително по-бързо издаване на разрешителни за намаляване на бюрокрацията при изграждане на нови гигафабрики и по-ниски цени на енергията, за да стане промишленият ток достатъчно конкурентен за поддържане на производството.
Първоначалните стимули също биха могли да осигурят предвидима подкрепа за значителните капиталови разходи, необходими за разширяване на производството на компоненти за електрически автомобили. Този стремеж към независимост при производството на батерии е част от по-широка стратегия, целяща да осигури индустриалното предимство на Европа по време на прехода към нисковъглеродна икономика.
Синхронизиране на целите с пазарните условия
Калениус предупреждава за потенциално разминаване между целите за декарбонизация до 2030 г. и настоящите пазарни тенденции. За да бъдат постигнати тези цели, той предполага, че пазарният дял на изцяло електрическите автомобили трябва да нарасне драстично до края на десетилетието. Постигането на този ръст обаче може да изисква постоянни субсидии или данъчни облекчения във всички държави членки на ЕС, гарантиране на значително по-атрактивни цени на електроенергията в сравнение с изкопаемите горива и бързо, унифицирано изграждане на зарядна инфраструктура за премахване на притесненията, свързани с пробега.
Според него потребителите трябва да се чувстват привлечени, а не принудени да направят промяната. Разликата между политическите срокове и темповете на пазарно възприемане представлява сериозно предизвикателство за производителите. Без координирани механизми за подкрепа индустрията рискува да се окаже притисната между регулаторни санкции и недостатъчен потребителски интерес.
Защита на работните места в европейското производство
Производството на автомобили в Европа остава под нивата отпреди пандемията, отбелязва Калениус. За да се защитят работните места и „критичните умения“ по време на прехода от двигатели към електромотори, той предлага регулациите да се съгласуват по-тясно с циклите на разработка на автомобилите.
Калениус се застъпва за пребалансиране, при което стимулите за зелени технологии да водят процеса, вместо наказателни правила, които се променят по-бързо, отколкото пазарът може да се адаптира. Този подход би помогнал да се запази производствената база и експертизата, които Европа е развила през десетилетията. Той завърши обръщението си с призив за „момент на независимост за Европа“, настоявайки за самодостатъчна верига на стойността, която да запази континента в челните редици на автомобилните иновации и през следващия век.
Последвайте ни в Google News
