Toyota възнамерява да удължи своя цикъл за разработка на нови модели до около девет години, в сравнение с досегашните пет, поне за своите водещи автомобили. Идеята е така наречените софтуерно-дефинирани автомобили да останат конкурентоспособни благодарение на софтуерни актуализации, а не на хардуерни промени. Това решение представлява значително отклонение от установените в индустрията стандарти.

Промяна в традиционния модел

В продължение на десетилетия автомобилните производители се придържат към традиционен цикъл на обновяване. Обикновено те представят изцяло нов модел на всеки шест години, като по средата на този период предлагат фейслифт. По този начин на пазара се появява нещо ново на всеки три години, което осигурява на клиентите предвидимост.

Ситуацията се промени след финансовата криза от 2008 г., когато някои компании забавиха премиерите на нови модели. Volkswagen се опита да промени планирането, като представи скромен фейслифт на Passat B6, но го рекламира като изцяло нов модел (B7). Същото се случи и с Golf VI, който беше леко освежена версия на Golf V.

В по-ново време Tesla изцяло промени правилата на играта, продавайки своите електрически автомобили без значителни промени през целия им жизнен цикъл. Model S, въпреки няколкото освежавания, е почти същият автомобил, който дебютира през 2012 г., същото важи и за Model X, както и за обновените Model 3 и Model Y. Разбира се, всяка следваща моделна година носи подобрения, но те не са достатъчни, за да се твърди, че е представен изцяло нов автомобил.

Софтуерът като ключ към свежестта

Въпреки че хардуерът не се променя съществено, софтуерът непрекъснато се подобрява с месечни актуализации. Това помага дори по-старите автомобили да се усещат актуални, като дори Tesla Model S от 2012 г. получава нови функции, стига хардуерът да е съвместим. Успехът на Tesla означава, че и други производители вероятно ще възприемат същата стратегия, а Toyota е сред първите.

Според доклад на Nikkei Asia, японският производител удължава жизнения цикъл на своите водещи модели до около девет години. Преди това Toyota предлагаше значителни обновления на всеки четири до пет години, преди да удължи този цикъл до седем години през 2000-те. Сега, когато развитието на шаситата е в известна степен в застой, компанията е уверена, че може да поддържа автомобилите си актуални чрез софтуерни актуализации вместо с нови платформи.

Предимства и рискове на новия подход

По-дългите цикли на обновяване ще помогнат за намаляване на обезценяването на автомобилите, тъй като дори по-старите модели ще получават нови функции. Това освобождава ресурси за по-важни проекти, като например ускоряване на плановете за преминаване към електрически автомобили. Освен това по-дългият живот на моделите допринася за по-висока стойност при препродажба, тъй като купувачите могат да избират между нов или по-стар, но почти идентичен като функционалност автомобил. Това ще ограничи спада в цената.

От друга страна, тази стратегия дава на собствениците по-малко причини да сменят автомобилите си, което потенциално може да се отрази на търсенето. В крайна сметка подходът на Toyota ще работи само ако конкурентите последват примера ѝ. Трябва да се отбележи, че японският производител вече има по-стари модели в гамата си, които все още се продават като топъл хляб, например Corolla.

Други производители също забавят обновяването на автомобилите си, като повечето примери идват от Stellantis (Dodge Charger и Chrysler Pacifica). Това обаче невинаги е било успешно за тях. Предстои да видим дали стратегията ще проработи и за Toyota.