Идеята за Тойота Супра (Toyota Supra) с V8 двигател е от онези изключително редки екземпляри в автомобилния свят, които звучат интригуващо на теория, но е малко вероятно да се превърнат в реалност. Наистина, с производството на петото поколение ГР Супра (GR Supra), което приключи този месец, и след като версията с четирицилиндров двигател вече отиде в историята, възможността за сериен V8 модел изглеждаше напълно изключена в началото на 2026 г.
Тази V8 Supra е разработена ексклузивно за Австралия
Да, точно така, макар и не по начина, по който си мислите. Още през септември 2024 г. японската марка обяви, че след 20 години ще се включи във върха на австралийския моторен спорт – шампионата Supercars. С този ход Тойота (Toyota) не само щеше да се изправи в пряка конкуренция с ключови регионални съперници като Форд (Ford) и Дженерал Мотърс (General Motors), но и щеше да направи своя дългоочакван дебют в състезанието „Батурст 1000“ – събитие, което е австралийският еквивалент на „24-те часа на Льо Ман“, но с мащаба и зрелището на „КечМания“.
V8 двигателят, който задвижва тази „Supra“
Първоначално ръководството на моторспорт програмата на Toyota е обсъждало адаптирането на съществуващия шестцилиндров двигател B58 от серийния GR Supra, за да отговори на техническите изисквания на Supercars. Тази идея обаче бързо е била изоставена, като произходът на агрегата от БМВ (BMW) е създавал допълнителни усложнения. Това, от което Toyota се нуждаеше, подобно на новите си конкуренти от Ford и Шевролет (Chevrolet), беше собствен V8 двигател, разработен вътрешно и по възможност с предишен състезателен опит.
За разлика от каросерията, решението на този проблем се оказа много по-лесно. Избран беше V8 двигателят „2UR GSE“ на дъщерната марка Лексус (Lexus), доказал се в състезателния РЦ Ф ГТ3 (RC F GT3). Варианти на този автомобил постигнаха огромен успех както в японските серии Super GT, така и по-късно в северноамериканския шампионат IMSA WeatherTech Sportscar, до голяма степен благодарение на бруталната мощ на осемцилиндровия двигател. В серийните модели на Lexus като РЦ Ф (RC F), ЛЦ 500 (LC 500) и ИС 500 Ф-Спорт (IS 500 F-Sport), най-мощният V8 на Toyota генерира до 479 к.с. и 540 Нм въртящ момент, а максималната скорост достига 270 км/ч. Мощността определено нямаше да бъде проблем.
Инженерство за покриване на регулациите
Простото монтиране на 2UR GSE в шасито на Supra обаче не беше възможно. Регулациите на Australian Supercars изискват всички двигатели да са с работен обем между 5,0 и 5,7 литра – изискване, което 5,4-литровият Coyote на Ford с четири разпределителни вала и 5,7-литровият GM на Chevy покриваха с лекота.
За да се достигне мощността, на която са способни американските конкуренти, беше отделено значително време за увеличаване на работния обем на двигателя 2UR до 5,2 литра с четири разпределителни вала. Блокът, основните лагери, ангренажната верига и разработените от Ямаха (Yamaha) цилиндрови глави обаче бяха запазени от серийния мотор.
След първоначалните проби и дългоочакваното медийно представяне, първият официален тест на V8 Supra на писта се проведе 170 дни преди състезателния дебют. Резултатите бяха изпращани за анализ през нощта до техническия партньор Суиндън Пауъртрейнс (Swindon Powertrains) във Великобритания, докато самото сглобяване се извършваше от хомологационния партньор на Toyota – Уокиншоу ТУГ Рейсинг (Walkinshaw TWG Racing) в Мелбърн. Разработката буквално не спираше нито за миг.
Изключенията в историята на двигателите на Supra
Трябва да признаем, че това не е първият случай, в който заводска Тойота Супра (Toyota Supra) се задвижва от V8 двигател. Състезателният модел Супра ГТ300 (Supra GT300) с 5.4-литров 2УР-ГСЕ В8 (2UR-GSE V8) се състезава в Япония от 2021 г. Въпреки това новината представлява рязка промяна спрямо дългогодишната, а според някои и неразривна, връзка на спортното купе с четири- и шестцилиндрови агрегати.
Първото поколение А40/А50 (A40/A50) например, дебютира през 1978 г. с 2.6-литров редови шестцилиндров двигател със 110 к.с., зает от Celica. Работният обем беше увеличен до 2.8 литра при версията А60 (A60) с мотор 5М-ГЕ (5M-GE) през 1981 г. Третата генерация, А70 (A70), въведе турбокомпресор и за първи път 3.0-литров обем с шестцилиндровия 7М-ГТЕ (7M-GTE), който от 1986 г. нататък достигаше мощност от 230 к.с.
Малко партньорства между модел и двигател обаче са се доказали като толкова емблематични, колкото високооборотният и издръжлив 2ДЖЕЙ-ЗЕТ-ГТЕ (2JZ-GTE) – редови шестцилиндров двигател с двоен турбокомпресор, монтиран в четвъртото поколение А80 (A80) от 1993 г. Тази комбинация, способна да генерира до 320 к.с. (276 к.с. в Япония), често е смятана за най-добрата Supra на всички времена. Връзката е толкова легендарна, че бяха нужни почти две десетилетия, за да се появи нейният наследник – петото поколение А90 (A90), задвижвано от 3.0-литров редови шестцилиндров турбо двигател на БМВ (BMW). По ирония на съдбата, ако серийна Supra с V8 двигател действително влезе в производство, повечето фенове на ДЖДМ (JDM) вероятно биха се възмутили от подобно светотатство, въпреки любопитството си.
Не очаквайте скоро серийна Toyota Supra с V8
Разбира се, това едва ли ще се случи скоро. Програмата на Toyota в шампионата Supercars е само част от мащабната офанзива на японската марка на австралийския пазар, където продажбите продължават да се подобряват година след година. Освен това, за разлика от по-известния Световен шампионат за издръжливост, който изисква производителите да произведат поне 20 легални за пътя екземпляра на своите състезателни прототипи, австралийските серии Supercars изискват единствено всички участници „силно да наподобяват“ своите серийни еквиваленти по размер и стил. Следователно, прибързано създаден V8 модел за официално одобрение в 200 бройки няма да се появи в близко бъдеще.
Постепенното отпадане на осемцилиндровите двигатели за сметка на по-ефективни, турбинирани шестцилиндрови агрегати с цел покриване на все по-строгите емисионни норми, особено в Европа, също усложнява ситуацията. Това е и ключова причина, поради която GR86 няма да има трето поколение. И макар Toyota действително да разработва осемцилиндров двигател, слуховете твърдят, че той е запазен за духовния наследник на LFA, чийто прототип беше представен миналата година на фестивала в Гудууд.
Наред с всичко това, Toyota беше подложена на сериозни критики заради своето „скандално“, макар и бюджетно съобразено, сътрудничество с BMW за модела A90, в резултат на което Supra и последното Z4 ‘G29’ споделят един и същ двигател и голяма част от шасито. Японската марка почти сигурно ще иска да подчертае отново прочутата връзка между Supra и шестцилиндровия двигател, когато следващото поколение неизбежно се появи. Разбира се, като се има предвид 18-годишната пауза между четвъртата и петата генерация, това може да отнеме известно време. Изглежда, че този състезателен автомобил, създаден в Австралия, е най-доброто, на което северноамериканските фенове на JDM могат да се надяват дотогава. Дори и да не могат да го притежават.
Последвайте ни в Google News
