Забавяне на старта

Естония е закупила 30 държавно финансирани таксита с водородни двигатели, но само една трета от тях се използват, тъй като планираното откриване на станцията за зареждане се забавя. Водородната станция в Талин се е превърнала в своеобразна атракция. Колонките ѝ могат да зареждат с водород под налягане от 700 бара, но все още не се използват, защото компанията-оператор Alexela очаква разрешение от градската управа.

Представителят на компанията Артур Дианов заяви, че забавянето се дължи на няколко обстоятелства, но подчерта, че това е иновационен проект и процесът на учене е неизбежен. Той добави, че от техническа гледна точка всичко със станцията е наред.

Ограничена употреба и практически предизвикателства

Автомобилите Toyota с водородно задвижване са били готови да излязат по улиците още през януари. Вместо вредни емисии, те отделят само водна пара. Въпреки това в момента се използват едва десет от екологичните коли. Оскар Рьом, представител на Bolt Ride, коментира, че компанията бавно напредва и обучава нови шофьори, които искат да изпробват новите автомобили.

Понастоящем водород за автомобили се предлага единствено от електроцентралата Utilitas. Първата станция за зареждане с водород е отворила врати през септември, но тя е предназначена основно за тежкотоварни превозни средства. Това означава, че моделите Toyota Mirai могат да бъдат заредени само до половината на капацитета си. Един от шофьорите на водороден автомобил на Bolt сподели, че това не е удобно за таксиметрова дейност. Той е успял да измине максимално 367 километра в икономичен режим, след което остава резерв за още 60 километра, а с батерията могат да се изминат допълнителни пет.

Финансиране, разходи и бъдещи перспективи

Автомобилите, станцията на Alexela и съоръжението на Utilitas са изградени със средства от Европейския съюз. Целият проект е замислен така, че да се натрупат знания в случай, че технологията се окаже успешна. Заместник-генералният секретар на естонското Министерство на климата, Янус Уига, обаче посочи, че е трудно да се предвиди колко успешни ще бъдат водородните автомобили в частния сектор. Много ще зависи от цената на зареждането с водород, както и от наличните модели и тяхната стойност.

В станцията на Alexela един килограм водород струва 14 евро. Разходът за километър е приблизително същият като при автомобил с двигател с вътрешно горене, но значително по-висок в сравнение с електрически автомобил, зареден в часове с най-ниска борсова цена на електроенергията.

Стратегическото значение на водорода

Тармо Техеполд, главен редактор на списание Autoleht, изтъкна, че надеждите са свързани с по-мащабно производство на водород и съхранението на неизползвана възобновяема енергия под формата на водород, което към момента все още е много скъпо. Той добави, че макар никой да не го казва на глас, това би могло да помогне за освобождаване от почти пълния монопол на Китай върху производството на батерии и суровини за тях. Според него би било голяма победа, ако съществува алтернативен тип превозно средство, което не разчита на батерии, а зеленият водород не е необходимо да се произвежда в Китай.

В момента текат процедури за възлагане на обществени поръчки за изграждането на държавно финансирани водородни станции в Пярну и Тарту.

Техеполд добави, че няма смисъл да се създава „водороден остров“ и трябва да се следи какво се случва в останалите балтийски държави. Европейският съюз планира да създаде „водороден коридор“ със станции за зареждане на всеки 200 километра. Той заключи, че ако Естония иска да бъде част от този план, трябва да стимулира развитието, в противен случай рискува да изостане, докато другите напредват.