Той не се появи плахо на сцената, а нахлу с гръм и трясък по време на Световното изложение в Ню Йорк през 1964 г., предефинирайки идеята за спортен и достъпен автомобил. Към 1965 г. Америка вече беше запленена. Близо 560 000 автомобила Mustang слязоха от поточните линии през тази първа пълна производствена година и така легендата официално се роди.

Шест десетилетия по-късно интересът към Mustang не е намалял. Именно затова екипът на WD Detailing решава, че ще бъде забавно – или поне лесно – да купи добре запазен Mustang от 1965 г. за последния си проект. Вместо това обаче те се сдобиват с измамно красив автомобил, който изисква много повече от просто полиране.

От бляскава фасада до скрити проблеми

На пръв поглед колата изглеждаше зашеметяващо. Наситено синият цвят на купето, подчертан от бели състезателни ивици, напомняше за Shelby GT350, а боята изглеждаше достатъчно свежа, за да впечатли всекиго. Под лъскавата повърхност обаче се криеха години на механична небрежност. Само дни след покупката Mustang-ът започнал да гасне на светофари, да тегли на една страна при спиране и да заплашва да се самозапали заради електрическа инсталация в окаяно състояние.

Под капака автомобилът разполагал с V8 двигател Ford 302, а не с оригиналния 289. За повечето ентусиасти това е подобрение – моторът 302 предлага повече въртящ момент и по-жив характер. Но когато екипът на WD Detailing го стартирал, двигателят работел неравномерно като боксьор на омекнали крака. Проблеми с карбуратора, грешки в окабеляването на смукача и износени компоненти по запалването превръщали студения старт в кошмар. Решението идва от Адам, механикът на екипа, който рециклира карбуратора, източва стария бензин и преправя окабеляването на смукача. Внезапно двигателят оживял с рева, който подобава на един истински Mustang.

Пълно механично и електрическо възраждане

Това обаче беше само началото на главоболията. Задният спирачен барабан буквално се разпаднал в ръцете на Адам, а пружини и части се разпилели по пода. Втулките на окачването били разложени, носачите – спукани, амортисьорите – напълно износени, а кормилната уредба дори се триела в стартера. Ремонтът наложил подмяна с нови компоненти по окачването, амортисьори, спирачки, дискове, носачи и нов стартер.

Истинският злодей в тази история обаче се оказала електрическата инсталация. В колата били открити клеми за домашна употреба – от вида, който се използва за настолна лампа, а не за V8 двигател. В гнездата за предпазители били напъхани оголени жици, за да правят контакт. Всеки консуматор сякаш източвал енергия от друг: чистачките спирали радиото, а мигачите намалявали силата на вентилатора на парното. Цяло чудо е, че автомобилът не се е запалил.

Адам премахнал всичко и монтирал изцяло нова инсталация с подходящи предпазители, релета и съвременни защити. Докато той прекарва три поредни дни в сервиза, екипът по детайлинга се заел с козметиката. Боята била полирана до съвършенство, за да се премахнат фините драскотини и дефектите, оставени от предишен бояджия. Керамично покритие „заключило“ блясъка на синия цвят за години напред. Шасито и калниците били измити до блясък, интериорът – разглобен и почистен, а на мястото на старото радио били монтирани нови високоговорители Pioneer и мултимедия JVC с Bluetooth.

Какво означаваше Mustang през 1965 г.?

За да бъде оценен този автомобил правилно, трябва да си припомним какво е представлявал Mustang при появата си. Ford не просто създава кола, а поставя началото на сегмента на т.нар. „pony car“ автомобили. Купувачите можели да започнат със скромен базов модел купе за 2427 долара, да изберат версията фастбек за 2553 долара или кабриолет за 2614 долара. Всеки от тях бил достатъчно достъпен за младите купувачи, но и достатъчно стилен, за да привлича погледите.

Двигателите променяли изцяло изживяването. Базовият редови шестцилиндров мотор със 170 кубични инча (2.8 литра) предлагал 101 к.с., но преминаването към V8 с 260 кубични инча (4.3 литра) и 164 к.с. струвало само 108 долара отгоре. В средата на годината се появили и двигателите с обем 289 кубични инча (4.7 литра) в няколко варианта: двукамерният „C-code“ с 200 к.с., четирикамерният „A-code“ с 225 к.с. и легендарният „K-code“ Hi-Po с 271 к.с.

Скоростните кутии също имали ясни цени. Стандартната тристепенна ръчна трансмисия можела да бъде заменена с четиристепенна за 184 долара или с автоматична Cruise-O-Matic за 179 долара. Стилът и комфортът носели своите изкушения: 121 долара струвал комплект стоманени джанти със специален дизайн, 69,30 долара добавяли пакета Rally-Pac с оборотомер и часовник, а климатикът струвал цели 283 долара.

Стойността днес и шанс за нов собственик

Числата разказват историята на огромния успех на Ford. През първата пълна година компанията произвежда удивителните 409 260 купета, които са най-разпространената версия. Следват кабриолетите със 77 079 бройки, а елегантният фастбек, който по-късно се превръща в любимец на ентусиастите, е произведен в едва 71 303 екземпляра. Тази комбинация от достъпност и индивидуалност обяснява защо Mustang завладява Америка през 1965 г.

Днес пазарът все още отразява тези избори. Добре поддържано купе може да струва между 25 000 и 35 000 долара, докато кабриолетите и фастбек версиите често достигат 40 000 – 60 000 долара. Оригиналните K-code Hi-Po автомобили се доближават до шестцифрени суми, а модифицираните от Shelby GT350 са в друга ценова вселена. На този фон, реставрираният от WD Detailing Mustang предлага на един щастлив победител тръпката от класиката, съчетана с надеждността на възродена машина.

Уловката е, че всеки, който закупи техен продукт (най-евтиният е 11,99 долара), получава шанс да спечели автомобила. Mustang е героят в тази история и сега гордо носи своята слава, точно както преди шест десетилетия, когато е слязъл от поточната линия.

Този автомобил не е създаден просто за шоурума. Създаден е, за да вълнува душата. А този конкретен екземпляр, след всички главоболия, все още изпълнява това обещание – в яркосиньо, с бели ивици и с шанса един човек да изживява 1965 г. всеки път, когато завърти ключа.