В наши дни Инфинити (Infiniti) е утвърдена и уважавана луксозна марка с добри позиции на масовия американски автомобилен пазар. Ако обаче се върнем в началото на 90-те години на миналия век, ще видим, че марката тепърва прохождаше. Infiniti беше новото луксозно подразделение на Нисан (Nissan), което стартира с моделната 1990 година. Първите продукти, които се появиха на пазара, бяха флагманът Кю45 (Q45) и моделът от среден клас М30 (M30).
Докато Q45 трябваше да се конкурира с модели като Лексъс ЛС 400 (Lexus LS 400), БМВ Серия 7 (BMW 7 Series) и Мерцедес-Бенц Ес-Клас (Mercedes-Benz S-Class), по-достъпният M30 имаше скрито предимство. Infiniti реши да произвежда М30 както като купе, така и като кабриолет, като втората версия беше предназначена да привлече американците, живеещи в по-слънчеви щати. Интересният факт е, че днес почти никой не си спомня за M30, а това е модел, който заслужава внимание.
Infiniti M30: Две каросерии за всеки вкус
Още от самото начало Infiniti беше подготвен за пазарна битка с M30. При дебюта на модела новата луксозна марка знаеше, че трябва да подходи агресивно, защото по същото време Акура (Acura) представи Ледженд (Legend) – друго спортно купе с луксозна ориентация. Лексъс ЕС 250 (Lexus ES 250) беше друг потенциален конкурент, но той се предлагаше само като седан.
Моделът M30 дължеше съществуването си на модел на Nissan, наречен Леопард (Leopard), който се предлагаше само в Япония. Въпреки че беше тясно свързан с японския си събрат, M30 беше изцяло проектиран и предназначен за американския пазар. Поради тази причина Infiniti разработи план, който да отличи автомобила от конкурентите на Acura и Lexus. Този план, разбира се, беше добавянето на кабриолет версия на M30 към гамата на Infiniti.
Когато купето Infiniti M30 се появи на пазара в края на 1989 г. за моделната 1990 година, то се похвали с водеща в класа си стартова цена от едва 23 500 долара (еквивалент на днешни 53 600 €), което се равняваше на около 21 600 €. Това го правеше с близо 3700 € по-евтин от конкурентния Acura Legend. Кабриолет версията се появи на пазара едва за моделната 1991 година. Въпреки изключително ниската цена обаче, пътят на M30 нямаше да е лесен, тъй като критиките започнаха да валят от всички страни.
Версията купе
По-голямата част от произведените Infiniti M30 са били купета. Когато се появи на пазара, M30 вече изоставаше по отношение на дизайна. Acura Legend, представен за моделната 1986 година, вече беше готов за обновяване на поколението и се готвеше да се откъсне от ръбатия, ъгловат дизайн, популярен през 80-те години. За разлика от него, Infiniti M30 дебютира именно с такава визия, от която голяма част от автомобилната публика вече се беше уморила. Сравнително по-ниската му цена беше опит да се компенсират част от негативните коментари.
Еволюция на модела
Въпреки че навлезе на пазара с една стъпка назад, Infiniti все пак се опита да поддържа M30 възможно най-актуален. От самото начало моделът се предлагаше със стандартни удобства като климатик с автоматичен контрол на температурата, електрически прозорци и заключване, седалки с кожена тапицерия, стерео система с четири високоговорителя, круиз контрол и електрически плъзгащ се люк.
От 1991 г. Infiniti започна да обновява M30, за да го направи възможно най-конкурентоспособен. Ново приборно табло, споделено с флагмана Q45, замени първоначалното. В допълнение, скоростомерът на M30 стана електрически, а не задвижван с жило. Беше въведена и изцяло нова система за осветяване при влизане, която осветяваше ключалката и купето при издърпване на дръжката на шофьорската врата. Собствениците вече можеха да отключват и пасажерската врата чрез двойно завъртане на ключа в шофьорската врата.
През 1992 г. Инфинити М30 (Infiniti M30) получава още няколко дребни подобрения, включително нов бутон за централното заключване. Двигателят също е обновен с нов всмукателен колектор, на който вече пише „Infiniti“ с логото на компанията, вместо предишното „Nissan 3000 V6“. Производството на М30 е спряно след моделната 1992 година. За трите години на пазара Инфинити успява да реализира около 17 000 продажби.
Кабриолетът
Почти всички актуализации и промени, които купето M30 претърпява през производствения си цикъл, са приложени и при кабриолета. Версията с мек покрив обаче се появява в гамата едва през 1991 г. Един от уникалните аспекти на открития Infiniti M30 е начинът, по който е създаден, тъй като трансформацията не се е извършвала в завода в Япония. Вместо това, определен брой автомобили са изпращани в САЩ като купета, за да бъдат преработени на място.
Конверсията се е извършвала от външна компания, наречена Американ Сънруф Корпорейшън (American Sunroof Corporation, ASC). Работата е протичала в централата на ASC в Калифорния. След като модифицираните автомобили били готови, те се изпращали до дилърствата на Инфинити, за да се продават редом със своите събратя с твърд покрив. Кабриолетите имали и няколко разлики в оборудването. Елементи като специална аудиосистема Bose с четири високоговорителя са били стандартни, заедно с ръчно управление на климатичната система.
Автомобилът е нямал и подгряване на задното стъкло, тъй като то е било изработено от пластмаса. На централната конзола на кабриолета М30 бутонът за подгряване е заменен с превключвател за електрическо сваляне и вдигане на покрива.
Под капака
Единственият двигател, предлаган за първото поколение Инфинити М30, е 3,0-литровият V6 на Нисан (Nissan). Агрегатът е част от фамилията двигатели ВГ-Серии (VG-Series) и носи специфичното кодово име ВГ30Е (VG30E). Този мотор намира широко приложение и извън M30, в модели като пикапа Нисан Д21 Хардбоди (Nissan D21 Hardbody), спортния Нисан 300ЗХ (Nissan 300ZX) и японския Нисан Лаурел (Nissan Laurel). Буквата „Е“ в кодовото име на двигателя означава електронно впръскване на горивото.
Тъй като е позициониран като луксозен модел, Инфинити (Infiniti) решава да не предлага механична скоростна кутия за своя М30 (M30). Вместо това единствената опция е четиристепенна автоматична трансмисия. Шасито на автомобила, с кодовото име „F31“, е споделено със споменатия по-горе Нисан Леопард (Nissan Leopard), предназначен за японския пазар, както и с редкия Аутек Загато Стелвио (Autech Zagato Stelvio). Окачването използва системата на Нисан (Nissan) „Sonar Suspension II“. Тя разчита на сонарен сензор, монтиран в предната част на M30, който сканира пътната настилка напред. По този начин системата може да регулира твърдостта на амортисьорите в реално време, като проактивно неутрализира неравностите по пътя.
Под капака работи 3.0-литров атмосферен V6 двигател, който генерира 162 к.с. и 244 Нм въртящ момент. Тези параметри позволяват ускорение от 0 до 100 км/ч за около 9.4 секунди и максимална скорост от 204 км/ч. Собственото тегло на версията купе е 1498 кг, докато кабриолетът тежи 1600 кг.
Първото поколение Infiniti M30 се оказа пазарен неуспех
Само след три моделни години Инфинити е принуден да спре производството на M30. Както вече споменахме, моделът стартира с пазарно изоставане заради своя остарял дизайн. Освен това двигателят с мощност 162 к.с. не предлага вълнуваща динамика. За сравнение, през 1991 г. конкурентният Акура Ледженд (Acura Legend) разполага с 3.2-литров V6 двигател с 200 к.с. – почти 40 к.с. повече от модела на Infiniti. Acura предлага и опция за петстепенна механична скоростна кутия, каквато липсва при M30.
След прекратяването на модела през 1992 г., Инфинити възражда името M чак през 2002 г. под формата на седан от среден клас, с амбицията да постигне това, в което оригиналът се проваля. Въпреки това, Infiniti M е спрян отново през 2019 г. Не се очаква името да се завърне, тъй като марката вече използва различна схема за наименования, при която всички продукти започват с буквата Q.
Последвайте ни в Google News
