Концептът Z13 от 1993 г. е бил отговорът на проблема с големите автомобили, като е свеждал формулата на BMW до дължина от едва 3 440 мм. За сравнение, дори по-късният и необичаен електрически модел i3 е бил с 560 мм по-дълъг.
Въпреки компактния си силует, прототипът е предлагал достатъчно място за трима души в конфигурация, подобна на тази в McLaren F1 – с водач в средата и двама пътници, разположени зад него. Всичко това в автомобил с широчина от само 1 640 мм. Умното използване на пространството е позволило двигателят да бъде разположен пред задния мост.
Двигател и динамични характеристики
Въпреки че комбинацията от хечбек със средно разположен двигател напомня за спортни коли като Renault Clio V6, Z13 не е бил спортен „хотхеч“. Той е използвал атмосферен четирицилиндров редови двигател, зает от мотоциклета BMW K1100.
С мощност от едва 82 к.с. автомобилът не е бил създаден за състезания, а наличието на CVT трансмисия допълнително е отнемало от спортния му характер. Въпреки това, той е останал верен на традицията на BMW със задно задвижване. Ускорението от 0 до 100 км/ч е отнемало около 10 секунди, а максималната скорост е била 180 км/ч – напълно достатъчно за градска кола, която не е проектирана за рекорди на „Нюрбургринг“.
Философия и ефективност
Целта не е била създаването на спортен автомобил, а на практично превозно средство за хора, които шофират предимно сами и не се нуждаят от Серия 3. По онова време от BMW обясниха, че идеята е била да се проектира компактен автомобил, който да отговаря на съвременните нужди. Според тях той е трябвало да предлага достатъчна активна и пасивна безопасност, високо ниво на комфорт, практичност и силно представяне с приемлив разход. Същевременно е трябвало да бъде забавен за шофиране, елегантен, но и със сдържан външен вид.
С тегло от само 830 килограма, Z13 вероятно е имал изключително нисък разход на гориво. Той е бил изграден около компютърно оптимизирана алуминиева рама, а коефициентът на въздушно съпротивление е бил 0.34, което е било впечатляващо за времето си. Прототипът е разполагал със специално проектирани 16-инчови джанти, а въздухозаборниците пред задните колела са служели за охлаждане на двигателя и спирачките.
Революционен интериор и практичност
Въпреки необичайния си вид, Z13 е бил разпознаваем като BMW благодарение на характерната си предна решетка и двойните кръгли фарове. Интериорът обаче е бил истинска малка революция. Освен централната седалка за водача, кабината е предлагала множество иновации: управлението на CVT трансмисията е било разположено на въртящ се селектор вдясно от волана, докато навигационният екран и вграденият телефон са се намирали вляво.
Между задните седалки е имало дори факс апарат и събуфер. Термоизолираният стъклен покрив допълнително е подсилвал усещането за простор. Пътниците отзад са разполагали с индивидуални подлакътници и монтирани на вратите лампи за четене, за да не разсейват водача. Страничните седалки са можели да се сгъват, за да осигурят място за ски с дължина до два метра.
Конструкция и безопасност
Безопасността също не е била пренебрегната. Водачът е разполагал с въздушна възглавница, а рамата на автомобила с големи напречни греди и широки B-колони е осигурявала здрава защита при странични удари. Липсата на двигател отпред е дала на инженерите повече пространство за оптимизиране на зоната на деформация. Компютърните симулации от началото на 90-те години са показали, че Z13 отговаря на най-строгите световни стандарти за безопасност.
Наследство и пазарна съдба
Z13 е третият автомобил, разработен от BMW Technik GmbH, след роудстъра Z1 и електрическия хечбек E1. Този отдел, основан през 1985 г., е бил своеобразна изследователска лаборатория. По онова време от BMW са заявили, че Z13 е повече от технически експеримент и представлява визия, която лесно може да се превърне в реалност.
През 1994 г. се появява втора прототипна версия, вече с петстепенна ръчна скоростна кутия и по-голям 1.2-литров двигател от мотоциклета K1200. Автомобилът обаче така и не стига до серийно производство. Причината? През същата година BMW купува правата върху Mini, а останалото е история.
BMW Z13 prototype, central driver position vehicle, compact urban car design
